Решение № 74 от 13.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000694 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК, об разувано по въззивна жалба вх.

№4513/11.11.2022г. по описа на РОС, на А. Ф. А., Е Г Н **********, с постоянен адрес в село К., община Л., област Разград, подадена чрез пълномощник мл. адвокат К. К., АК-Разград, срещу решение №170 от 05.10.2022г. на Окръжен съд - Разград, постановено по гр.д. №123/2022г. по описа на РОС.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца А. Ф. А. иск, квалифициран от съда по чл.439 от ГПК, спрямо ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр. София, за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумите 41 811,94 лева - неиздължена главница по договор за кредит от 19.09.2007г., ведно със законната лихва от 23.05.2012г. до изплащане на вземането; 10 057,69 лева - договорна лихва за периода 20.01.2011 -22.05.2012 г.; 152,27 лева - наказателна лихва за просрочени главници за периода 20.01.2011 22.05.2012 г.; 1 040,44 лева и 1 164,26 лева - направени съдебни разноски, за които суми в полза на първоначалния кредитор „Обединена българска банка” АД, ЕИК 000694959, по гр.дело №797/2012 г. на Районен съд - Разград са 1 били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 30.05.2012 година.

Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението като се твърди, че същото е постановено и в противоречие с трайно установената съдебна практика. Като излага подробно становището си относно спирането и прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство, приложимостта на разрешенията в тази насока, дадени с ППВС №3/18.11.1980 и TP №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , което аргументира и със сочена съдебна практика, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което претенцията му да бъде уважена.

В подадения отговор на въззивната жалба насрещната страна ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД, гр. София, излага аргументи за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Страните не са взели участие в съдебното заседание на въззивния съд.

С молба, подадена преди заседанието, адвокат К. К. - пълномощник на въззивника А. А. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и доводи за порочност на обжалваното решение и моли за неговата отмяна.

Подадена е и молба от пълномощника на въззиваемата страна „ЕОС Матрикс” ЕООД адвокат Д. К., с която заявява, че поддържа обоснованото в отговора на въззивната жалба становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Окръжен съд - Разград е образувано по исковата молба на А. Ф. А., Е Г Н **********, с която се претендира установяване спрямо ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, Е И К 131001375, че ищецът не дължи изпълнение на паричните вземания по изпълнителен лист, издаден на 30.05.2012г. по ч.гр.дело №797/2012г. на Разградски районен съд за предварителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение №1218 от 30.05.2012г., за сумите 41 811,94 лева – главница, ведно със законната лихва 2 от 23.05.2012г. до окончателното й плащане; 10 057,69 лева - договорна лихва за периода 20.01.2011г.- 22.05.2012г.; 152,27 лева - наказателна лихва за просрочени главници за периода 20.01.2011г. 22.05.2012г.; 1040,44 лева разноски по делото и 1 164,26 лева - адвокатско възнаграждение, поради погасяването им по давност.

Така предявеният иск се квалифицира правно по чл.439 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По делото не е налице спор относно фактите от значение за възникване на процесните вземания и техния размер. Не е спорен и факта, че за тези вземания по ч.гр. дело №797/2012г. по описа на PC – Разград в полза на кредитора „Обединена българска банка” АД, ЕИК 000694959, е била издадена заповед за изпълнение №1218 от 30.05.2012г., като по реда на чл.418 ГПК е било допуснато незабавното й изпълнение и на 30.05.2012г. е издаден и изпълнителен лист. От данните по приложеното изп. дело №20127620400423 (образувано по издадения изпълнителен лист) се установява, че заповедта за изпълнение е била връчена редовно на длъжника - ищец в настоящото исково производство на 11.07.2012г. (л.31 от изп.д.). Липсват данни за нейното оспорване от длъжника, поради което обосновано следва да се приеме, че същата е влязла в сила на 26.07.2012г. Влизането в сила на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на възражение по чл.414 ГПК (в приложимата редакция, ДВ, бр. 59 от 2007 г.) или по реда на чл.423 ГПК.

Няма спор в правната теория и съдебната практика, че давността не може да бъде прекъсната без длъжникът да узнае това, т.е. същата може да бъде прекъсната само със започването на производство, в което длъжникът участва. С оглед на това и доколкото като част от изпълнителния процес заповедното производство е едностранно и формално до издаването на заповедта за изпълнение, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. В този смисъл са и разрешенията, дадени в т.14 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Освен с предявяването на иска чл.422, ал.1 от ГПК (при спазване на срока по чл.415, ал.1 о т ГПК), давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение при неоспорването й от длъжника.

3

И това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл.117, ал.2 о т ЗЗД, така че, с оглед и разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД, считано от тази дата започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години (чл.117, ал.2 от ЗЗД).

В случая от 26.07.2012г. (датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение) е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за събиране на вземанията по нея като същото е могло да бъде и принудително осъществено (събирането им зависи изцяло от волята на кредитора). Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния процес не е текла, на основание чл.115, б. „ж” ЗЗД . След този момент и занапред приложение намират разрешенията, дадени с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които (т.10) давност в рамките на изпълнителния процес тече, но същата се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело №20127620400423 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. №762, се установява, че същото е образувано на 28.06.2012г., като с молбата си от същата дата (28.06.2012г.) молителят - първоначален взискател „Обединена българска банка” АД е посочил и конкретни изпълнителни действия, които да бъдат предприети за събиране на вземанията по издадения му изпълнителен лист. С подаване на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, съдържаща и искане за извършване на конкретни изпълнителни способи, давностният срок за вземането по изпълнителния лист, започнал да тече от 26.07.2012г., е прекъснат и до 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно 4 решение № 2/2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността е била спряна.

Впоследствие са извършвани различни изпълнителни действия. При опис на движимо имущество от 01.10.2015г. в протокола е отразено поето от длъжника задължение да заплаща месечно суми от по 50 лева за погасяване на дълга. Такива плащания са извършвани до 24.08.2016г., на която дата е последното погасително плащане. При проследяване на материалите по изпълнителното дело се установява, че след тази дата взискателят „Обединена българска банка” АД е подал молба вх. №3925/27.04.2017г., с която е поискал от ЧСИ да извърши справки за наличие на банкови сметки и недвижими имоти на длъжника и да наложи запор, съотв. възбрана върху тях и да насрочи и опис. След като е извършил съответните справки съдебният изпълнител е наложил запор върху установени банкови сметки на длъжника, съобщения за което са връчени на длъжника и взискателя на 03.05.2017г.

С молба о т 27.06.2018г. „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, е поискало да бъде конституирано като взискател по изп. дело №20127620400423, легитимирайки се като нов кредитор (цесионер), придобил вземането спрямо длъжника по силата на сключен с предходния кредитор „Обединена българска банка” АД договор за цесия от 31.01.2018г.

Молбата е била уважена от ЧСИ като с разпореждане от същата дата е допусната замяна на взискателя. Впоследствие не са извършвани изпълнителни действия в продължителен период, поради което и с оглед разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление от 05.03.2021г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство. Вследствие на това, с уведомления от 05.05.2021г. са вдигнати запорите на МПС и банкови сметки на длъжника, наложени още през 2015 година.

По нова молба на взискателя – цесионер „ЕОС Матрикс” ЕООД от 11.03.2021г. е образувано изпълнително дело №20227620400218 по описа на ЧСИ Д. Д., рег. №762 . В молбата си взискателят е възложил както проучване на имущественото състояние на длъжника, така и налагането на запор върху банкови сметки.

Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, т. е.

5 съдържа искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретния случай, последните действия, с които е прекъсната давността, се явяват молбата на първоначалния взискател от 27.04.2017г. и последвалото налагане на запор върху банкови сметки на длъжника от 03.05.2017г. по изп. дело №20127620400423. Не съставлява такова действие молбата на цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД от 27.06.2018г., доколкото не се касае за присъединяване на взискател по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, а за замяна на първоначалния взискател поради настъпило в хода на воденото изпълнително производство частно правоприемство. От друга страна, видно от самата молба, в нея не се съдържа искане за извършване на изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ. Поисканото проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки за наличие на банкови сметки, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.

Както с подаването на молбата от 11.03.2021г. за образуване на изпълнително дело (съдържаща изрично искане за извършване на конкретно изпълнително действие), така и с всяко едно от извършените в хода на новообразуваното изп. дело №20227620400218 действия по налагане на запори върху сметки на длъжника и МПС (последният наложен на 18.03.2022г.), давностният срок отново е прекъснат и към датата на предявяване на иска – 28.04.2022г., а и понастоящем, същият не е изтекъл.