Решение № 213 от 16.03.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4235/2025
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 16.03.2026
- Състав
- ТИНА РОСЕНОВА МАЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 213 гр. Перник, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20251720104235 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 281783/04.09.2024г., изпратена по подсъдност с Определение № 31258/23.07.2025г. по гр.д. № 52452/2024г. на СРС, подадена от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез юрк. Г., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 367, 44 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета ******************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 04.09.2024г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ******, около ****** часа, при движение по Главен път ****** с посока от ****** към ******, на около 300 метра преди разклона за ******, водачът на лек автомобил марка ******“, модел ******, рег. ************, Й. Х. Н. преминал през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно. В резултат били причинени материални 1 щети по автомобила, застрахован при ответното дружество с имуществена застраховка „Каско“, полица ******************, валидна в периода от 24.02.2022 г. до 23.02.2023 г. Сочи се, че за настъпилото ПТП бил съставен протокол № ******., въз основа на който пред застрахователя била образувана щета ******************. На увреденото МПС бил извършен оглед, били констатирани и описани щети по п****** и ******, както и били извършени експертиза и оценка на щетите, въз основа на които бил определен и размерът на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 367,44 лева. Твърди се, че посочената сума застрахователят изплатил на собственика на увреденото МПС на датата ****** г. Изложени са съображения, че с плащането за ищеца се породило правото на регресен иск спрямо ответника, в качеството му на причинител на вредата, до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, доколкото процесното ПТП било реализирано на път, част от републиканската пътна мрежа, а по силата на чл. 30, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗП ответникът бил отговорен за поддържане на републиканските пътища. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърденията за наличие на несигнализирана и необезопасена неравност на пътя, както и причинно следствена връзка между нея и претърпените от автомобила вреди.
Твърди, че не било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, тъй като представените към исковата молба общи условия по договор за застраховка „Каско“ не носели подписите на страните. Оспорва механизма на твърдяното ПТП, като излага съображения за доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, изготвен от органите на Пътна полиция. Счита, че в частта, в която е описан механизмът на ПТП, протоколът няма обвързваща съда доказателствена сила, доколкото това обстоятелство не е било осъществено в присъствието на съответното длъжностно лице. По отношение представеното уведомление за настъпило застрахователно събитие, сочи, че същото възпроизвежда твърдения на водача, който е заинтересован. Оспорва начина на определяне и изчисляване стойността на вредите, респ. стойността на необходимите разходи за ремонт. Посочва, че не е ясно при какви условия е 2 станало ПТП (скорост, част от денонощието, лента на движение и др.). В тази връзка в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на ПТП с нарушението на правилата за движение по чл. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП досежно избора на подходяща скорост, адекватната реакция при възприемане на пътната обстановка, съответно – спиране или намаляване на скоростта при възникване на опасност. На следващо място, ответникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за причиняване на твърдените вреди, доколкото намира, че изцяло е изпълнил задълженията си по поддържане на процесния участък от пътя чрез възлагането на тази дейност на дружество изпълнител по сключен между тях договор за обществена поръчка и възлагагането му с отделни месечни задания на видове строителномотнажни работи, в т.ч. изкърпване на пътната настилка на пътищата от републиканската пътна мрежа, които дейности са били надлежно извършени от изпълнителя и съответно приети и заплатени от възложителя. С оглед това, моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е 3 изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С приетия за окончателен в съдебно заседание, без възражения от страните, доклад, обективиран в Определение № 3494 / 05.11.2025 г. по описа на РСПерник, съдът е разпределил доказателствена тежест между страните, като в тежест на ищеца е било възложено да докаже: наличието на сключен валиден договор за имуществена застраховка на посочения лек автомобил, покриваща процесния застрахователен риск; настъпване на застрахователно събитие; вреди върху застрахованото имущество и техният размер; причинноследствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и вредите; заплащане на застрахователно обезщетение; предпоставките по чл. 49 ЗЗД – възлагане на определена работа във връзка с поддържането на републиканската пътна мрежа от ответника на друго лице /вкл. негови служители и работници/, вредите да са причинени при или по повод изпълнението/неизпълнението на възложената от ответника работа на това друго лице. В тежест на ответника, съдът е указал да докаже при условията на пълно и главно доказване възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице – че водачът е шофирал в нарушение на ЗДвП и не се е съобразил с конкретната пътна обстановка и степента на съпричиняване, да обори презумпцията за виновност на изпълнителите на възложената работа, а в случай, че ищецът докаже горното – в тежест на ответника е било да установи погасяване на вземанията, предмет на исковата претенция.
Съдът е обявил за безспорно между страните и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният участък от пътя е част от републиканската пътна мрежа на РБ.
От представените по делото застрахователна полица ****************** и Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, се установява, че лек автомобил с марка ****** , модел ******, с рег. ************, собственост на Й. Х. Н., с ЕГН: **********, е бил застрахован със застраховка "КАСКО" при ищцовото дружество, за периода /период на застрахователно покритие/ от 00:00 ч. на 24.02.2022 г. до 24:00 ч. на 23.02.2023 г. Въз основа на посоченото, съдът приема за установено, че за посочения период, респ. към процесната дата ******, е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско” за 4 процесния лек автомобил. В този смисъл следва да се приеме, че през процесния период е било налице валидно застрахователно правоотношение, като настъпилите увреждания по застрахования лек автомобил са били покрити застрахователни рискове.
Въз основа на представения протокол за ПТП ****** от ******, в ****** ч., съставен от служител на СДВР, се констатира, че на ****** е настъпило ПТП на главен път ******, с посока от ****** към ****** на около 300 м. преди разклона за ******, водачът Й. Х. Н. на лек автомобил с марка ****** , модел ******, с рег. ************ попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което върху лекия автомобил са нанесени щети.
Представено е и уведомление за настъпило застрахователно събитие, подадено от водача на лекия автомобил, в което е описал настъпилото на ****** застрахователно събитие, посочвайки и начин за получаване на застрахователно обезщетение. В уведомлението са посочени идентични на отразените в протокола за ПТП обстоятелства относно настъпването на застрахователното събитие. Видно от опис-заключение по щета ****************** е, че при ищеца е образувана щета на ******, на която дата е извършен оглед на автомобила. Видно от представените доклад по щета, калкулации-ремонт, фактури, след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 367,44 лева, изплатено с преводно нареждане от ****** г. на застрахования Й. Х. Н..
По делото са приложени и удостоверение за техническа изправност на процесния автомобил, от което се установява, че прегледът е извършен на ******************, свидетелство за регистрация на лекия автомобил, контролен талон, както и преписка от отдел "ПП" към СДВР.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Й. Х. Н., чиито показания съдът кредитира като последователни, житейски логични и достоверни и от които става ясно, че на ****** сутринта, около ****** ч., същият е станал участник в ПТП, управлявайки автомобил ******, ******, с рег.номер ******. Свидетелят пояснява, че шофирал от г****************** и че преди ******, преди бензиностанция ******, докато се движел в лява лента, пред него изникнала огромна дупка, след което колата му била на една страна и отбил. Тогава вдиял, че имал ****** и ******, като се обадил на 5 тел.112. Посочва, че в този момент времето било сухо и слънчево и че е имал добра видимост. Уточнява, че докато чакал КАТ, още два автомобила попаднали в дупката, които също спукали гума. Възможността му да избегне дупката, била свързана с това свидетелят да премине в ляво, където сочи, че имало мантинела или в дясно, където имало кола. Изяснява, че свидетелят се движил с 60-65 км.ч., със скоростта на колоната от коли, в която се намирал.
По думи на свидетеля, дупката била около 60-70 см. на 30-40 см, а като дълбочина около 5-10 см. Посочва, че не е имал възможност да спре или да заобиколи пътната неравност на платното за движение, защото видял дупката в последния момент и препятствието не било обозначено по никакъв начин.
Свидетелят твърди, че автомобилът тогава е бил с чисто нови летни гуми.
Съобразно посочените по-горе ОУ към застраховка „Каско“, застрахователят осигурява покритие за рискове при пътно-транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение на МПС. В случая следва да се приеме несъмнено, че вредите, произтичащи от попадане на автомобила в дупка на пътното платно, представляват покрит риск, като липсват данни да е налице изключен риск.
Разпечатката съдържа 23 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f09c3e1-a130-45e8-821d-117f3f1b79b6