Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 353 от 29.08.2023, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 178/2023
Вид
Решение № 353
Подписан
29.08.2023
В сила
29.08.2023
Състав
Райна Русева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.11 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.289 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Смолян, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100178 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищеца А. М. К. срещу ответника ** АД да бъде прието, че Договор за допълнителни услуги към заем № *, подписан с ответното дружество * АД, по който ищцата следва да заплати сумата в размер на 267.52 лева, е нищожен на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за заем * № * / 09.06.2022г., подписан с ответното дружество * АД. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем ищцата трябва да върне сумата по кредита в размер на 760 лева, при сума на получаване в размер на 700.00 лева, при ГПР 48.90%, годишен лихвен процент 40.47 %, при срок на кредита от 4 погасителни вноски. Ищцата е сключила и Договор за допълнителни услуги към заем № *, подписан с ответното дружество * АД, съгласно който следва да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 267.52 лева, разпределена на 4 вноски по 66.88 лева.

Счита, че Договор за допълнителни услуги към заем № * / 09.06.2022жг., сключен с ответното дружество * АД, по който следва да заплати сумата в размер на 267.52 лева, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, за което се излагат следните съображения:

На първо място, така уговорените в Договор за допълнителни услуги към заем № * / 09.06.2022 допълнителни услуги са изцяло нищожни и недължими на основание чл.10а ал.1 от ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Услугите описани в Договор за допълнителни услуги към заем № * / 09.06.2022 пакет „Разглеждане до минути“ и „връщане в 30-дневен срок“ представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа и др. по своята същност са дейности по управление на кредита. Въз основа на това, допълнителните услуги по процесния договор за кредит са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК.

На следващо място, така уговорените в Договор за допълнителни услуги към заем № * / 09.06.2022 допълнителни услуги са изцяло нищожни и недължими на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.143 ал.1 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3- то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г„ Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни 2 правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, уговорените в Договор за допълнителни услуги към заем № */09.06.2022 . допълнителни услуги са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП /не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договор/, тъй като сумата, която се претендира чрез тях в общ размер на 267.52 лева е над 40% от размера на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Уговорените в Договор за допълнителни услуги към заем № * / 09.06.2022 допълнителни услуги са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т.

5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал. 1 от ЗПК. С уговорените в Договор за допълнителни услуги към заем № * / 09.06.2022 допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. Основната цел на така уговорената клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума 3 допълнително с още % от предоставената главница.

На следващо място, предвиждането за заплащане на допълнителни услуги уговорени в Договор за допълнителни услуги към заем № * / 09.06.2022 в размер на 267.52 лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1 от ДР на ЗПК- "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Услугите описани в Договор за допълнителни услуги към заем № * / 09.06.2022 допълнителни услуги представляват по своята същност разходи за допълнителни услуги, който са свързани с договора за кредит, били са известни на кредитодателя и е следвало да бъдат включени в процента на ГПР.

Именно и поради това е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорените в Договор за допълнителни услуги към заем * № */27.09.2021г. допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не 4 съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.

В насока на гореизложените съображения е последователната и непротиворечива практика на Окръжните съдилищата в страната, именно по отношение на Договор за допълнителни услуги, сключени с * АД, като се сочат съдебни Решения /Решение № 108 от 09.11.2021 г. по в. гр. д. № 353 / 2021 г. на Окръжен съд - Шумен, Решение № 22 от 09.04.2021 г. по в. гр. д. № 31 / 2021 г. на Окръжен съд - Русе, Решение № 260179 от 18.05.2021 г. по в. гр. д. № 226 / 2021 г. на III състав на Окръжен съд - Пазарджик, Решение № 260109 от 30.11.2020 г. по в. гр. д. № 670 / 2020 г. на III състав на Окръжен съд - Пазарджик /.

В съдебно заседание ищцата А. М. К., редовно призована, не се явява.

Исковете се поддържат с писмена молба от процесуалния й представител адв.* *.

За ответника „*“ АД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание. Исковата молба се оспорва с писмено становище от адв.Митев по съображенията, изложени в отговора.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника се прави възражение за недопустимост на иска, поради липса на процесуална легитимация на ищцата. Исковата молба е подписана от лице без представителна власт. Представените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие не са съставени и подписани от ищеца по делото, оспорва се тяхната истинност на основание чл.193, ал.1 от ГПК.

По същество, иска се оспорва като неоснователен и недоказан.

Договора за допълнителни услуги има напълно самостоятелно действие.

Допълнителния пакет услуги се предоставя на съвсем отделно от договора 5 облигационно правоотношение. Последният няма характер на договор за потребителски кредит и правоотношенията, произтичащи от този договор се регулират и уреждат от общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Дори и процесния договор за допълнителни услуги да попадаше в приложното поле на ЗПК, твърденията на ищцата, че процесните допълнителни услуги са свързани с усвояване и управление на кредита , респ. че били в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, е напълно неоснователно. Услугите, които се предоставят по договора за допълнителни услуги, не са свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, по отношение на същите не може да се прилага тази императивна норма. В процесния случай видът, размерът и действието, за което се събират такси са ясно посочени както в Приложение №1, така и в Тарифа за допълнителни услуги на ** АД.

В отговора се излагат още възражения, че съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът има пълното право да събира от заемополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Следва да се прави разграничение между "действия, свързани с усвояване и управление на кредита" по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК и "допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит".