Протокол № 285 от 22.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 285 гр. Варна , 22.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20203100901244 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът БР. В. БР. , редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К.А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът АЛ. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я.П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът Г. М. С. , редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Я.П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Адв. А.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят становище по проекта за доклад на делото.

Адв. А.: Поддържам исковата молба. Запозната съм с проекта за доклад.

Нямам възражения и моля да го приемете за окончателен.

1

Адв. П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата.

Запозната съм с проекта за доклад. Нямам възражения и моля да го приемете за окончателен.

СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на предявените искове, съобразно Определение № 521 от 10.05.2021 година и го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:

ПРЕДЯВЕН е отрицателен установителен иск от БР. В. БР. с постоянен адрес: с. Яребична, обл. Варна, срещу АЛ. С. С., ЕГН **********, и Г. М. С., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр.Варна, ***, за признаване за установено между страните по делото, че БР. В. БР. не дължи на ответниците сумите по издадените в полза на техния наследодател С. А. С. изпълнителни листи, а именно: - по изпълнителен лист от 10.10.2003 г., издаден по гр.дело № 7724/2003г. по описа на ВРС - XXVI състав, за сумата в размер на 58 100 лева – главница по запис на заповед от 20.02.2002 г., ведно със законната лихва от 16.09.2003 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 1158 лева – разноски по делото; - по изпълнителен лист от 30.09.2003 г., издаден по гр.дело № 7725/2003 г. по описа на ВРС - XI състав, за сумата в размер на 12 666 лева – главница по запис на заповед от 15.01.2002 г., с падеж 04.05.2002 г.; и - по изпълнителен лист от 10.11.2003 г., издаден по гр.дело № 7725/2003 г. по описа на ВРС - XI състав, за законната лихва върху главницата от 12 666 лева, присъдена с Определение от 25.09.2003г. по гр.дело № 7725/2003г. по описа на ВРС - 11 състав, считано от 16.09.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 726,66 лева – разноски по делото; поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Претендират се и съдебно-деловодните разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че е осъден да заплати на С. А. С. сумите по изпълнителните листи, описани по-горе. Сочи, че С. А. С. е починал на 24.05.2015 г., като негови наследници са ответниците АЛ. С. С. и Г. М. С..

По изпълнителния лист (ИЛ) по гр. дело 7724/2003г. по описа на ВРС 2 първоначално било образувано изп. дело (ИД) № 4324 / 2003г. по описа на ДСИ при BPС, прекратено на осн. чл. 433, т. 8 от ГПК, като постановлението е влязло в законна сила на 30.01.2013 г. Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изп. дело под № 235/2013 г. по описа на ДСИ при ВРС, прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК на 10.04.2017г., констатирано с протокол от 24.04.2017г. и прогласено на 04.05.2017 г. По същия изпълнителен лист било образувано трето по ред изп. дело № 7204/2017г. по описа на ДСИ при ВРС, което било прехвърлено на ЧСИ – Захари Димитров, при когото е образувано висящо към момента изп. дело № 281/2019 г.

Размерът на задължението по изпълнителното дело, отразен в съобщение от 09.08.2019г., възлизал общо на 174 183,74 лева.

Въз основа на двата изпълнителни листа, издадени по гр. дело 7725/2003г. по описа на ВРС, било образувано изп. дело № 4357/2003г. по описа на ДСИ при ВРС. С Протокол от 16.01.2013 г. делото било прекратено но основание чл. 433, т.8 ГПК. Постановлението влязло в законна сила на 30.01.2013г.

Въз основа на изпълнителния лист от 03.09.2003г. по гр.дело № 7725/2003г. на ВРС било образувано ново изп. дело № 236/2013 г. по описа на ДСИ при ВРС. Въз основа на изпълнителния лист от 10.11.2003 г. по гр.дело № 7725/2003г. на ВРС било образувано ново изп. дело № 237/2013 г. по описа на ДСИ при ВРС. На 11.08.2017 г. и двете дела били прекратени на основание чл.433, т. 8 ГПК.

Въз основа на двата изпълнителни листа на 04.10.2017 г. било образувано ново изп. дело под № 7205/2017 г. по описа на ДСИ при ВРС.

Делото било прехвърлено на ЧСИ Захари Димитров при когото е образувано висящо към момента изп. дело № 282/2019 г. Размерът на задължението по изпълнителното дело, отразен в съобщение от 09.08.2019г. възлизал общо на 41 385,57 лева.

Твърди, че всички вземания на взискателите по изпълнителните дела са погасени по давност „многократно“. Излага анализ на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че задълженията по запис на заповед се погасяват с три годишна давност съгласно чл. 537 във вр. с чл. 531 от ТЗ.

Сочи, че два от изпълнителните листи са издадени на 30.09.2003г., а третият 3 на 10.11.2003 г., послужили като основание за образуване на и.д. № 4324/2003г. и и.д. 4357/2003 г. И двете дела били прекратени на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.е. поради т. нар. "перемпция“ на 16.01.2013 г., при влязло в сила постановление за прекратяване на 30.01.2013 г. Счита, че всички действия от образуването на изпълнителите дела до датата на перемирането им са се обезсилили като от датата на издаване на изпълнителните основания до повторното образуване на изпълнителните дела (№ 235/2013 г.; № 236/2013 г. и № 237/2013 г.), са изтекли около 10 години, при което погасителната давност е изтекла повече от три пъти. Следващото перемиране на всички изпълнителни дела било настъпило на 10.04.2017 г., при което с оглед обезсилването на изпълнителни действия по новообразуваните дела от 2013 г. – до 2017 г. и изтекли нови 4 (четири) години, погасителната давност за събиране на вземанията отново била настъпила.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който излагат собствена интерпретация на извършените изпълнителни действия и отбелязвания на гърбовете на изпълнителните листи, като сочат, че ищецът не е навел конкретни твърдения от носно датата, на която давността е започнала да тече, респ. датата, на която е изтекла.

Сочат, че прекратяването на изпълнителните производства на осн. чл. 433, ал.

1, т.8 ГПК няма връзка с погасителната давност на самото вземане.

Възразяват, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно дали се твърди погасяване по давност на вземанията поради перемпция, или се твърди изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията по издадените въз основа на записи на заповед изпълнителни листи. Считат, че ищецът следва да наведе твърдения във връзка с прекъсване на давността в изпълнителните производства.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че вземанията на ответниците произтичат от записи на заповед от 20.02.2002г. и, съответно, от 15.01.2002 г. с падеж 04.05.2002г. и се погасяват с тригодишна давност от падежа. Излага правни аргументи относно правните последици на акта по чл.242 ГПК (отм.) като обосновава, че разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение както и, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК 4

(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в" ЗЗД и не прекъсва давността за вземането.

Позовава се и на разрешението по т. 10 от TP № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК относно прекратяването по силата на закона на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция", като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително като с обратна сила се заличават /обезсилват/ всички извършени принудителни действия по изпълнението, с изключение на тези, от които са възникнали права на трети лица.

Счита, че давността за вземанията по ИЛ от 10.10.2003 г. – издаден по гр.дело № 7724/2003г. на ВРС, е изтекла в периода от 16.09.2003 г. (датата на поискан от съда ИЛ) до 16.01.2013г. (датата на констатирана перемция) и е продължавала да тече. Давността за вземанията по този ИЛ била изтекла отново до образуването на последното ИД, № 235/2013г. тъй като последното изпълнително действие по ИД № 235/2013г. било от 03.06.2013г., при което основанието за перемиране било настъпило на 03.06.2015г. и всички предприети до този момент изпълнителни действия са се обезсилили с обратна сила.

Следващото ИД № 7204/2017г. на СИС при ВРС било образувано на 03.10.2017г., но поради обезсилването на действията по предходните изпълнителни дела 3-годишната давност била изтекла в периода от 16.09.2003г. (датата на подадено искане в съда за издаване на ИЛ) - до 03.10.2017г. (последната молба за образуване на ИД).

За вземанията по ИЛ от 30.09.2003г., издаден по гр.дело № 7725/2003г. по описа на ВРС, погасителната давност била изтекла в периода от датата на падежа по записа на заповед – 04.05.2002 г. – до 03.10.2017г.

За вземанията по ИЛ от 10.11.2003г., издаден по гр.дело № 7725/2003г. по описа на ВРС погасителната давност била изтекла в периода от датата на падежа по записа на заповед – 04.05.2002г. – до 03.10.2017г.

Единствено на последния ИЛ от 10.11.2003 г., датата на последно изпълнително действие по ИД № 235/2013г. – 03.06.13 г., била отразена 5 коректно, като на останалите ИЛ твърди, че е допусната техническа грешка.

Ответниците своевременно са подали отговор на допълнителната искова молба, в който не оспорват, че въз основа на издадени от ВРС изпълнителни листи по гр.д. № 7724/2003г. и гр.д. № 7725/2003г. по описа на ВРС наследодателят им С. А. С., починал на 24.05.2015г., е инициирал изпълнителните производства, описани в исковата молба, както и прекратяването на изп.д. № 4234/2003г. и изп.д. № 4357/2003г. по описа на ДСИ при ВРС, съответно на образуваните след това изп.д. № 235/2013г., изп.д № 236/2013г. и изп.д. № 237/2013г. по описа на ДСИ при ВРС на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Сочат, че изп.д. № 235, № 236 и № 237 по описа за 2013г., до които им бил осигурен достъп след изтичане на срока за отговор по чл.367 от ГПК, били обединени под № 235/2013г. по описа на ДСИ, като последното валидно изпълнително действие е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с разпореждане от 04.06.2013 г. по молба с вх. № 7916/03.06.2013 г. подадена от взискателя.

При така установеното считат, че тригодишният давностен срок по чл.531, ал.1 от ТЗ е изтекъл на 03.06.2016 г., от която дата универсалните правоприемници на кредитора са загубили исковете по записите на заповед.

Молят съдът да приеме това изявление като признание на иска.

Молят, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските по делото, включително заплатеният от ответниците адвокатски хонорар, да бъдат възложени на ищеца. Считат, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото. В тази връзка излагат, че пред PC - Силистра по искова молба от 04.06.2020 г. е образувано и висящо гр.д. № 526/2020г. с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, с искане да бъде обявен за относително недействителен по отношение на АЛ. С. С. и Г.

М. С. договор за покупко-продажба обективиран в н.а. № 112, том III, peг. № 4063, дело № 385 от 2019 г. на нотариус Златко Нотев, с който ответникът БР.

В. БР. е прехвърлил на Росица Вълчева Б.а собствената си ½ ид.ч. от недвижими имоти придобити в режим на СИО с договор за доброволна делба от 19.08.2019 г. с вх. № 3715/19.08.2019 г. в Служба вписания - гр. Силистра.