Решение № 6797 от 11.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6797 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100504774 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Р. П. Ч., чрез пълномощника – адв. Д. С., срещу Решение № 8271 от 07.05.2024г., постановено по гр. д. № 37416/2023 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, в която са уважени предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД и е признато за установено, че Р. П. Ч. дължи на „Топлофикация София: ЕАД сумата от 325,72 лв. представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабден имот-апартамент №18, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 42,32 лева /четиридесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020 год. до 28.06.2022 год.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Техем Сървисиз“ ЕООД на страната на ищеца.

В жалбата се релевират възражения, свързани с противоречие на методиката за изчисляване на доставената топлинна енергия спрямо законите на физиката и химията; неправилно приложение на националното законодателство, противоречащо на европейската нормативна уредба; неправилно изчисление на действително потребената топлинна енергия, във връзка с изчисляването на топлинната енергия; нарушения, свързани с потребителската защита. По тези съображения, моли да бъде отменено 1 съдебното решение, в частта, с която са уважени исковете срещу него.

Претендира се производството по делото да бъде спряно и да бъде отправено искане до Конституционния съд на република България за установяване на несъответствие на чл. 195, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 2 ЗНА с Конституцията на Република България, както и за отправяне на преюдициално запитване до СЕД за тълкуване на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 264 ДФЕС и чл. 4, пар. 3 ДЕС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Ния Соларова /с пълномощно/ е подало отговор на въззивната жалба, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и моли съда да го потвърди.

Третото лице помагач – „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява становище.

В частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. П. Ч. за признаване за установено, че последният дължат сумата от 10,68лв., представляваща мораторна лихва за върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. – 28.06.2022г., сумата от 52,40 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.07.2022 год. до окончателното плащане на сумата Решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

В Предоставения му за това срок, процесуалния представител на въззивника, подробно доразвива възраженията си в депозираната писмена защита.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Възраженията на ответника за нищожност на издадената заповед по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 38626/2022. по описа на СРС, 75-и състав са неоснователни. Заповедта по чл. 410 ГПК би била нищожна, ако е издадена от некомпетентен орган и не в предписаната в закона писмена форма. В разглеждания казус заповедта за изпълнение е издадена от съд, в пределите на правораздавателната му власт, в законен състав. Съдът в установената в закона писмена форма е издал заповед по чл. 410 ГПК с установеното от нормата на чл. 412 ГПК съдържание, предвид на което издадената заповед по чл. 410 ГПК представлява валиден акт на съда, издаден в законовоустановената писмена форма.

По отношение на правилността на решението в обжалваните му части:

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, 2 допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В рамките на инстанционния контрол, въззивният съд констатира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите от 325,72 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр.

****, за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 18.07.2022г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; сумата от 42,32 лв. - мораторно обезщетение, начислено за периода от 15.09.2020г. – 28.06.2022г., върху стойността на дължимата сума за потребената топлинна енергия в процесния имот; за които суми в полза на ищеца „Топлофикация София“ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.07.2022г., по ч.гр.д. № 38626/2022г. по описа на СРС, 75 –и състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Видно от приобщения по делото Нотариален акт от 27.05.1986г. ответникът Р. П. Ч. е придобил правото на собственост върху Апартамент № 3

18, находящ се в бл. ****, в комплекс: „Разсадника-Бежанци“, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, като обезщетение за отчуждения му собствен недвижим имот. Според представеното по делото удостоверение от Географска информационна система - София, старият адрес – ж.к. „Разсадника-Бежанци“ е с нов административен адрес – ж.к. „Илинден“.

От представения Договор № 4464/29.02.2022г. се установява, че процесният имот е разположен в сграда, в режим на етажна собственост, която е била присъединена към топлоснабдителната мрежа.

От представената по делото Обща фактура № 1014053810 /неоспорена от ответника/ е видно, че топлопреносното предприятие е начислило за апартамент № 18, за абонатен номер 4000072018, с титуляр на партидата за имота – ответника Р. Ч. за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г., сумата от общо 164,71 лв.

От представената по делото Обща фактура № 1005503810 /неоспорена от ответника/ е видно, че топлопреносното предприятие е начислило за апартамент № 18, за абонатен номер 4000072018, с титуляр на партидата за имота – ответника Р. Ч. за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г., сумата от общо 176,81 лв.

Представените в хода на първоинстанционното производство индивидуални отчети за процесния имот свидетелстват за обстоятелството, че че за процесния период дружеството за дялово разпределение е изготвяло сметки след отчитане на индивидуалните уреди на потребителя, поради което безспорно се установява че начисленото при ищеца количество топлинна енергия е съответно на количеството потребена топлинна енергия за имота.

Гореизложените обстоятелства не са спорни между страните, като единствено релевирано в отговора на искова молба възражение, касае погасяването на вземането, което е предопределило и отделянето на обстоятелствата, касаещи - наличието на договорно правоотношение с ответника; количеството и реалната доставка на топлоенергия от дружеството ищец до имота, собственост на ответника, както и процесния период за безспорни по смисъла на чл. 153 ГПК, без възражение от страна на ответника.

Във връзка с това възражение е представен и Фискален бон, удостоверяващ извършено плащане.

Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, от представеното писмено доказателство се установява, че на 09.03.2024г., е постъпило плащане на сумата от общо 362,15 лв., за абонатен номер: 400041723, с адрес: ж.к.

****. Това фактическо обстоятелство обаче, не рефлектира върху основателността на ищцовата претенция, доколкото „Топлофикация София“ ЕАД изрично е посочило, че процесните суми са за задължения за имот с абонатен номер 171501, който видно от представените по делото фактури, представлява стария абонатен номер за имот с нов абонатен номер – 4000072018. По тези причини, въззивният съд споделя доводите, възприети в ревизирания съдебен акт, че в рамките на производството ответникът не е доказал погасяване на задължението, поради което и претенцията на ищеца по същество е основателна.

Пред въззивния съд, за пръв път се релевират доводи за неправилно изчисление на количеството доставена топлинна енергия, което възражение доколкото е прието за безспорно в рамките на първоинстанционното 4 производство, се явява преклудирано понастоящем и не следва да бъдат разглеждани по същество.

По сходен начин следва да бъде адресиран и въпросът с възраженията относно технически несъответствия спрямо физичните и термодинамичните обективни закономерности.

Неоснователни са възраженията на ответника, че били нарушени разпоредбите на директиви на Европейската общност, ЕСПЧОС или Конституцията на Република България. При доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделен обект може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в собствения му обект, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл и ТР 2 от 25.05.2017г., постановено по тълк.д. № 2/2016г. ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.