Решение № 380 от 08.05.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№….…/.….05.2019г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА при секретар Мая Иванова , като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1476 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от И.П.Г. от гр.Вълчи дол, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, да заплати на И.П.Г. сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни психични изживявания, в резултат на настъпило ПТП на 14.09.17г., причинено от П.В.Б., при управление на МПС – л. а. Фолксваген Пасат , рег.№ У **** АР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 18.09.17г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 4272,75лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания, както следва – сумата от 1000лв. по фискален бон от 18.09.17г., 26,35лв по фискален бон от 18.09.17г., 29лв по фискален бон от 19.09.17г., 800лв по фискален бон от 19.10.17г., 2400лв по фискален бон от 24.10.17г. за титаниева мрежа и сумата от 17,40лв по фискален бон от 26.10.17г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на непозволеното увреждане – 18.09.17г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 14.09.2017г. в гр.Варна, при управление на л. а. Фолксваген Пасат, рег.№ У **** АР, водачът П.В.Б. нарушила правилата за движение и по непредпазливост причинила тежка телесна повреда на ищ.И.Г., изразяваща се в тежка черепно мозъчна травма, засягане на меките черепни покривки, счупване на черепните кости, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъчното вещество, което е обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Излага, че със споразумение от 11.04.18г. по НОХД № 1311/18г. на ВРС П.Б. е призната за виновна в това, че е причинила гореописаните травматични увреждания. Сочи, че към момента на ПТП л. а. Фолксваген Пасат , рег.№ У **** АР е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица № BG/30/117002114347, валидна до 31.07.18г. Твърди, че вследствие на ПТП ищецът е постъпил за лечение в МБАЛ Св.Анна, като било проведено по спешност оперативно лечение, а на 24.10.17г. отново била извършена оперативна намеса –алокраниопластика с поставяне на титаниева мрежа. Излага, че вследствие на тези увреждания същият не можел да се обслужва сам и към момента все още не е възстановен. Сочи, че се е затворил в себе си, бил подтиснат, непрекъснато изживявал случилото се, прекъснал обучението си като студент и бил принуден да се обърне към психолог.

Излага се, че за проведеното лечение е сторил и разходи за медиц. изделия.

Излага, че по реда на чл.498 КЗ е предявила застр.претенция пред ответника вх.№1380/31.05.18г., но към момента нямал отговор от застрахователя. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора възражения.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. А.

ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по договор за застраховка ГО на автомобилистите, сключена между ответника и водача на л.а. Фолксваген Пасат, рег.№У****АР. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и получените от ищеца травми и тяхната продължителност. Оспорва твърдението, че ПТП е дало отражение върху психиката на ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият бил навлязъл внезапно на пътното платно с велосипеда си, като не се е съобразил с отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил и е управлявал велосипеда си, а не го е бутал, поради което нямал качеството на пешеходец; движел се без поставена каска, светлоотразители и светлоотразителна жилетка и фар. Оспорва претенцията за имуществени вреди и за лихва. С допълнителния отговор поддържа възраженията си.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НОХД №1311/18г. на ВРС, с протоколно определение от 11.04.2018г. е одобрено споразумение , с което е прието за установено , че П.В.Б. е осъществила престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, пр.първо вр. чл.

343, ал.1, б.Б вр. с чл.342, ал.1, пр.трето НК, за това, че на 14.09.17г. в гр.Варна, при управление на МПС-л.а. Фолксваген Пасат с рег.№ У **** АР нарушила правилата за движение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила на И.П.Г. тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в засягане на меките черепни покривки, счупване на черепните кости, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъчното вещество, което е обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.последно,б.а, пр.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК й елипсвали наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено по реда на чл.66 НК.

По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л. а. Фолксваген Пасат с рег.№ У **** АР, управляван от П.В.Б., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО

ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД за периода от 31.07.2017г. до 31.07.2018г., по застрахователна полица BG/30/117002114347 / съгласно приложена справка от Гаран.фонд/.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Д. С. и св.П.Б., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ , кредитирано от съда, се установява, че при ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се във фактура на черепа в лява окципитална област, остър епидурален хематом в същата област и мозъчна контузия лека степен. Вещото лице сочи, че в резултат на проведено хирургично лечение ищецът е напълно възстановен и не съществува реална опасност за здравето му, както и риск от усложнения в бъдеще. Сочи, че получената травма е създала реална опасност за живота и здравето на ищеца, като получените увреждания подлежат на пълно възстановяване след извършените хирургични интервенции. Дава заключение, че при ищеца не се наблюдават остатъчни явления, като липсвали и субективни оплаквания от такъв характер. Сочи, че при евакуацията на травматичния епидурален хематом в лява окципитална област се е наложила краниотомия, т.е. изрязване на костта на черепа, като се е оформил костен дефект , който след около месец е затворен чрез реопирация и поставяне на титаниева мрежа, която се захваща за костта с няколко малки титаниеви винтчета. Дава заключение , че в случая не се налага никакво поддържащо медикаментозно лечение. Вещото лице сочи, че направените разходи за хирургично лечение са в пряка връзка с получените травм.увреждания.

Съгласно заключението по допуснатата СПЕ, кредитирано от съда, се установява, че ищецът не е търсил специализирана психиатрична помощ и не е провеждал лечение, бил с хиподепресивни изживявания, преживявал ПТП като психотравма. Вещото лице сочи, че към момента при ищеца се диагностицират постконтузионен синдром и разстройство в адаптация-генерализирана тревожност и се нуждае от професионална психологична и психиатрична помощ и медикаментозно подпомагане. В с.з. в.л.К. излага, че ищецът е несоциално адаптивен поради нарушената му концентрация , и поради оздрав.процес е с изчерпващи се бързо физически възможности. Излага, че дори и да е провеждал лечение, то ищецът нямало да се възстанови по-бързо, тъй като психотравмата била доста сериозна за него.

От изслушаната по делото САТЕ, изготвена от в.л. Й.М., се установява, че хоризонталната пътна маркировка в точката на ПТП е била пешеходна пътека тип Зебра , сигнализирана с вертикален знак №Д-17, а раздел.линия между пътните ленти била бяла прекъсната линия. Сочи се, че преди настъпване на ситуацията , водеща до ПТП, велосипедиста се е движел велоалеята , впоследствие е предприел преминаване на пешеходната пътека в платното за движение на лекия автомобил , а след настъпване на удара и спиране на автомобила се е установил относно пътното платно. Установява се, че ударът между превозните средства е настъпил в предната дясна част на предна броня на автомобила и в средната лява част на велосипеда. Вещото лице сочи, че велосипедиста е бил ясно видим за водача на автомобила, като видимост към пострадалия технически е имало в рамките на 70м. в обсега на късите светлини на автомобила. Сочи се, че спирачни следи не са открити, което означава, че водачът на автомобила не е реагирал аварийно преди или след удара с велосипедиста. Счита, че велосипедиста е бил видим с направлението си на движение преди стъпване на пътното платно, от където спрямо скоростта му на движение е било предвидимо дали е смятал да спре или не преди навлизане на пътното платно, и при реакция от страна на водача и движение със скорост до 50км/ч ПТП било предотвратимо. Излага, че при скорост 50 или 56,5км/ч се е стигало до удар, но с различна сила.

Сочи, че в случая водачът на велосипеда е бил в обективна невъзможност да редуцира скоростта си за времето си на реакция / 1,8 сек./,като безопасната му скорост е била такава под 10 км/ч / при която би имал възможност да реагира и спре преди точката на ПТП/, а при движение със скорост от около 6 км/ч / равна на човешки ход/ опасната му зона позволявала избягване на ПТП.

Съгласно заключението на допуснатата повторна САТЕ, изготвена от в.л.М.Т., технически е нямало причина движещият се по велосипедната алея велосипедист да не е бил видим за водача на автомобила през цялото време до удара. Вещото лице счита, че докато се е движил по велоалеята ищецът е възприеман като участник в движението, който не представлява обект на предстояща опасност, а в такъв се превръща към момента, когато решава да пресече перпендикулярно двете пътни ленти. Съгласно заключението при скорост от 56,5км/ч времето за изминаване на „опасната зона“ е 3,1сек., а при скорост от 50 км/ч – 2,98сек., като разликата не била съществена. Вещото лице установява още, че ищецът изминава разстоянието от десния край на платното до мястото на удара с л.а., изчислено от момента на стъпването му на платното, за 1,8 до 1,2 сек в случай, че е изминато на велосипед със скорост 10-15км/ч, и 4 сек.- ако е изминато пеша и бутайки велосипеда със скорост от 4,5км/ч. Дава заключение, че опасната зона е 41,46м. при скорост 50км/ч и 48,67м. при скорост 56,5км/ч. Сочи се, че пострадалият е изминал разстоянието до мястото на ПТП за 4 сек. като пешеходец, а автомобила при скорост от 50км/ч е бил на разстояние 55,56м. от мястото на удара и съответно при скорост от 56,5км/ч – на 62,80м., а в случай, че това разстояние е изминато от ищеца като велосипедист, то ищецът се е намирал на два пъти по-малко разстояние. Сочи се, че пешеходецът е имал техн.възможност да предотврати ПТП ако е предприел пресичане на пътното платно по правилата и в качеството си на пешеходец, бутайки велосипеда.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.