Решение № 6 от 16.02.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№6 гр. ЛЕВСКИ, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.А като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20224410200343 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. В. И. от гр.К. против Наказателно постановление №BG28042022/4000/P8-476/18.10.2022г. на Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв. за нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.

Наведен е довод за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като в хода на административно-наказателното производство не били установени самоличността на нарушителя и неговата вина. Изложени са съображения, че АУАН е издаден при съществени нарушения на материалния закон и при неспазване на административнопроизводствените правила. Твърди се, че е налице разминаване между датата на установяване на нарушението и датата, на която същото е извършено, както и че е недоказано по делото, че лицето, управлявало процесното ППС по време на извършване на проверката и на съставяне на АУАН, е лицето, управлявало превозното средство към момента на извършване на нарушението.

Жалбоподателят сочи като процесуално нарушение съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел в нарушение на нормата на 1 чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и че същият не е очевидец на нарушението. Сочи липса на материална и териториална компетентност на актосъставителя.

Излага съображения за това, че в АУАН и НП липсва точно и ясно описание на мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на законовите разпоредби, които са нарушени, с което е накърнено правото на защита на жалбоподателя.

Твърди се, че в процесния случай нарушението е установено и заснето от контролна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и нарушител, поради което е налице фактическият състав на чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП и за процесното нарушение е следвало да бъде издаден електронен фиш, а не да бъдат прилагани общите разпоредби на чл.36 и сл. от ЗАНН чрез съставянето на АУАН и издаване на НП. Наведен е довод, че по този начин е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя без да бъде спазен законоустановения ред за това, представляващо съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП. Изложени са съображения за липсата на данни за вида, модела, годност, кой и кога е извършил профилактика и техническа поддръжка на техническото средство, с което е установено нарушението, поради което липсват доказателства относно неговата годност и възможността да бъде манипулирано. Сочи се, че липсват данни за точното местоположение на техническото средство.

Посочено е, че съобразно обстоятелствената част на АУАН и НП е неясен и недоказан механизмът на извършване на нарушението. Твърди се, че дължимата се тол такса е заплатена в съответствие с разпоредбите на Закона за пътищата, като дружеството ползвател на превозното средство било закупило маршрутна карта, предварително декларирало маршрута, по който превозното средство да премине и предварително заплатило дължимата се за това тол такса. Същевременно дружеството имало сключен тристранен договор за отложено плащане, по силата на който „А1 България“ЕАД и „Интелигентни трафик системи“АД се задължавали да предоставят услуги по електронно събиране на тол такси, да предоставят за ползване бордови устройства и да заплащат в пълен размер сумите, генерирани от дружеството ползвател на превозното средство, вследствие на използване на услугите за електронно таксуване на база изминато разстояние, поради което ползвателят не бил длъжен да осъществява плащане към стопанисващия орган.

Наведен е довод, че в процесния случай незаконосъобразно административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, в 2 качеството му на водач на превозното средство, за задължение, което е вменено на собственика или ползвателя на автомобила, какъвто същият не е.

Позовава се на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП предвиждаща възможност задължението за установяване на изминатото разстояние или за заплащане на тол таксата да бъде изпълнено от трето лице, какъвто бил процесният случай.

Наведен е довод, че предвид неустановяване самоличността на нарушителя, неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Изложени са съображения, че с оглед нормата на чл.10б, ал.3 от ЗП, съгласно която задължението за плащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП е вменено на собственика или ползвателя на пътното превозно средство, приложение е следвало да намери разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП, респективно тази на чл.187а, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Наведен е довод за несъответствие между описанието на констатираното нарушение в обстоятелствената част на наказателното постановление и приложената за него материално-правна разпоредба и санкционна норма, респективно довело и до неправилно определяне на вида и размера на наказанието. Твърди се като порок на наказателното постановление, че в него не е коментирана вината на санкционираното лице, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и не са изложени аргументи дали е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението. Изложени са съображения за неспазване на европейските източници на правото и по-конкретно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г.

Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради противоречието му с императивните материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона, алтернативно да бъде приложен чл.28 от ЗАНН поради това, че глобата се явява несъразмерно висока и непропорционална, противоречаща на чл.9а от 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Представено е писмено становище чрез пълномощника адв.К. А. – Хасковска адвокатска колеги, с аргументи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Административно-наказващият орган – Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура се представлява от 3 юрисконсулт Хр. К.. Навежда доводи, че наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни лица, съдържат всички изискуеми реквизити. Излага съображения, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин извършването на нарушението. Моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 28.04.2022г., в 08,46 ч. пътно превозно средство, вид: влекач, марка ***, с рег.№***, с обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона – 1,2 тона, пристигнало на гранично-пропускателен пункт Оряхово-Ферибот в направление излизане от територията на Република България, управлявано от жалбоподателя Г. В. И..

След извършена служебна проверка от страна на контролните органи било установено, че на 09.04.2022 г., в 11:24 ч., посредством контролно устройство №40211, находящо се на път I-3, км.53+642 и представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, било заснето движение на пътното превозно средство в с.Обнова, на път I-3, км.53+642, за което не била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението DCFF4DA5C0ED0E15E053021F160A0553 и снимков материал.

За така консатираното нарушение от св.С. Р. И.а, на длъжност старши инспектор в отдел ПТРР, ТД Митница Русе, на жалбоподателя Г. В. И. бил съставен АУАН №BG28042022/4000/P-476/28.04.2022г. за извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С. П. С. – служител на ТД Митници към момента 4 на съставяне на акта, и бил предявен на жалбоподателя Г. В. И..

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №BG28042022/4000/P8-476/18.10.2022г. от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.

Изложената фактическа обстановка се установява от доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, 2 бр. статично изображение – снимки на пътно превозно средство с рег.№***, представляващи съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство – част от системата; АУАН №BG28042022/4000/P476/28.04.2022г., Наказателно постановление №BG28042022/4000/P8476/18.10.2022г., както и показанията на свидетеля С. Р. И.а, които съдът кредитира, като подробни, последователни, безпротиворечиви, в съответствие с писмените доказателства.

Като взе предвид установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Актът за установяване на административни нарушение и наказателното постановление са издадени в предписаната от закона форма и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, видно от представените Заповед №ЧР-СП-622/11.08.2022г., Заповед №ЗАМ332/32-66544/28.02.2020г., Заповед №РД-11-167/08.02.2021г., Заповед №РД11-760/19.08.2022г. и съобразно разпоредбите на чл.167, ал.3б, т.2 от ЗДвП и чл.189е, ал.1 и ал.12 от ЗДвП.

Неоснователен е наведения довод, че доколкото процесното нарушение е установено посредством контролно устройство, представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси, за същото е следвало да бъде издаден електронен фиш на основание чл.189ж от ЗДвП, като съставянето на АУАН и санкционирането с наказателно постановление е в нарушение на процесуалните правила. При тълкуване разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП се установява, че същата предвижда възможност, но не и задължение, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Доколкото в процесния случай не е приложена предвидената в закона 5 възможност за издаване на ел.фиш по чл.189ж от ЗДвП, приложими са общите разпоредби по чл.36 и сл. от ЗАНН относно съставяне на АУАН и издаване на НП.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, въпреки използваното множествено число в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като в чл.43, ал.1 от ЗАНН се изисква актът да е подписан поне от един от свидетелите в него и това е достатъчно за неговата валидност /в този смисъл е и установената съдебна практика/. Датата и мястото на извършване на нарушението са в достатъчна степен индивидуализирани в АУАН и НП и не е налице неяснота относно тези елементи от обективна страна. Съдът намира, че разбираемо е разграничена датата на извършване на нарушението от тази на установяването му в хода на извършената проверка от контролните органи.