Решение № 10942 от 10.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10942 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

Гражданско дело № 20221110105613 по описа за 2022 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „........., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:

- сумата от 874,04 лева, главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2017г. до м. 04.2020г.; и

- сумата от 158,28 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 26.04.2021г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - ............, не се ангажира със становище.

Ответникът – В. Б. Б., оспорва иска (не била сключвала договор и нямала достъп до жилището – изложеното е във възражение и се отнася до ж.к. „Младост“).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

1. Претенцията на ищеца е по отношение на адреса в ж.к. „Младост“, съобразно посоченото в заявлението (арг. в тази насока е и представената доказателствена маса).

Соченето на ж.к. „Люлин“ в исковата молба е техническа грешка (за съжаление подобни недоглеждания са характерни за това монополно дружество), като изводът на съда е с оглед основните твърдения (което са водещи), а и представената документация.

Объркването е следствие от адресната регистрация на потребителя. Изложеното е само за 1 яснота, тъй като аргументицята на ответника е ирелеватна.

През 2020г. ответницата е дарила ½ от апартамента (НА от м.10.2020г.), като е запазила пожизнено право на ползване. В приложенията към НА са описани две удостоверения за наследници на ..........., които са го придобили и то изцяло – НА от 73г. (или поне г-жа ..........

/ без значение е дали е било в условията на съпружеска имуществена общност или не). Във възражението се признава правото на собственост (чл. 175 от ГПК), а не се и навежда довод за друг съсобственик/наследник. По тази причина съдът приема, че жилището е ½ собствено на ответницата, а за другата чест, след дарението – има запазено вещно право на ползване.

2. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.

149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата – арг. от чл. 57, ал. 1 от ЗС) е страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е 2 тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).

Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.

Съобразно изложеното, договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище (наследяване или продажба), което се намира в отопляема сграда, което означава, че искът е основателен. Липсата на достъп до жилището е без значение, дори и да бе установена. Тя би предоставила на ответника само възможност за регресна претенция по отношение на недопускащия съсобственик или друг ползвател. Би била от значение единствено, ако партидата бе прехвърлена на трето лице – т.е. депозирана на съответното искане до монополното дружество – нещо, което не се твърди, а и не е установено.

Изводът е че искът е основателен. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 75 лева.

2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 175 лева (чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК).

На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „........., ЕИК ...., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление гр. София, ........, email: ..........., срещу В. Б. Б., ЕГН **********, гр. София, п.к. 1336, ..........., че ответникът дължи:

- сумата от 874,04 (осемстотин седемдесет и четири лева и четири стотинки) лева, главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.

05.2017г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2022г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN:

3

............); и

- сумата от 158,28 (сто петдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 26.04.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, В. Б. Б., ЕГН **********, гр. София, п.к.

1336, ..........., да заплати на „........., ЕИК ...., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление гр. София, ........, e-mail: ..........., сумата от 75 (седемдесет и пет) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, В. Б. Б., ЕГН **********, гр. София, п.к.

1336, ..........., да заплати на „........., ЕИК ...., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление гр. София, ........, e-mail: ..........., сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ............, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. София 1111, ......, e-mail: ..........t.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4