Решение № 3603 от 10.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3603 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100509953 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 11694/14.06.2024 г., постановено по гр. д. № 7580/2023 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, са уважени изцяло предявените от „Електрохолд продажби“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД), ЕИК 175133827, срещу „Бакс 2006“ ЕООД, ЕИК 175053174, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че „Бакс - 2006“ ЕООД дължи на „Електрохолд продажби“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД) сумата от 12519,01 лева, представляваща цена на доставена в периода 01.11.2018 г. -30.09.2021 г. до недвижим имот, находящ се в с. Баня, общ. Банско, обект: завод, с рег. № 32Z103001592792Y, с аб. № 14500045, с кл. № 11000058003, ведно със законна лихва от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 1894,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.12.2018 г.

- 11.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 74419/2021 г. на СРС, 82 състав.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Бакс - 2006“ ЕООД чрез адв. В. Т. с доводи за неправилност и при извършени процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Твърди, че съдът първоначално не е връчвал книжата по делото на посочения в заповедното производство съдебен адрес на процесуалния му представител, а на друг неактуален адрес. Излага, че е проведено открито съдебно заседание на 13.02.2024 г., за което не е бил призован, с което е бил лишен от възможността да вземе отношение по обявяване на доклада. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е приел отговорът на исковата молба да е подаден в срок, както и че в решението си не е обсъдил изложеното в писмените му бележки. Намира, че с оглед на процесуалното поведение на съдебния състав на СРС е било налице основание за отвод. Не било уважено и искането му за спиране на делото във връзка с висящо тълкувателно решение по въпросите касаещи критериите за безпристрастност на съда. Сочи, че в 1 диспозитива на решението първоинстанционният съд се е произнесъл само по част от заявеното основание в петитума на исковата молба. Поддържа, че съгласно заключението на СТЕ не е установено ответникът да е единственият небитов потребител към електропровода, единият електромер не е преминал техническа проверка и ищецът не е уведомил ответника за необходимостта от реконструкция на трафопост. Твърди, че средството за търговско измерване не е поставено на необходимото според ЗЕ място.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Електрохолд продажби“ АД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа се дължи независимо от ползваното количество ел. енергия, а от договорената за обекта на клиента активна мощност, дори и да няма реално доставяне и потребление на енергия. Оспорва доводите на въззивника за извършени процесуални нарушения на първоинстанционният съд, свързани с призоваването му и връчването на книжа, както и твърденията за нарушено право на защита на насрещната страна. Намира, че съоръженията за присъединяване са трафопостове и кабелни линии, поради което монтирането на средствата за търговско измерване, мястото и начинът на свързване не са релевантни към преценката за предоставяне на достъп до ел. мрежата.

Въззиваемият моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че „Бакс - 2006“ ЕООД дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата от 12519,01 лева, представляваща цена на доставена от дружеството електроенергия на ответника в периода 01.11.2018 г. - 30.09.2021 г. до недвижим имот, находящ се в с. Баня, общ. Банско, обект: завод, с рег. № 32Z103001592792Y, с аб. № 14500045, с кл. № 11000058003, ведно със законна лихва от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 1894,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.12.2018 г. - 11.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 74419/2021 г. на СРС, 82 състав.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По доводите за процесуални нарушения, извършени от СРС:

Съдът действително не е връчил надлежно исковата молба на ответника първоначално, но впоследствие с Определение № 41660/21.11.2023 г. му е дадена възможност за депозиране на отговор на исковата молба и ангажиране на доказателства с нея. Отложено е и първото открито съдебно заседание, без да се даде ход на производството, за да може да участва в него ответника законосъобразно. Като е извършил тези действия 2 първоинстанционният съд е обезпечил ефективно възможността й да участва ефективно в процеса, като реално разполага с информацията за иска, със срок за реакция и с процесуални инструменти да се защити. Всяко съществено нарушение на процесуалните правила е основание за отмяна, ако е засегнало правото на защита. Щом ответникът вече е подал отговор и е упражнил доказателствените си права, като съдът е отразил тези процесуални действия в доклада по делото и е дал възможност на страната да иска изменението му при необходимост, то липсва реално засягане на правото на защита.

На следващо място препис от определението по чл. 140 ГПК, с което делото е насрочено за конкретна дата и час е връчено на ответника. По този начин е постигната непосредствената цел на призоваването – страната реално да узнае за делото и да организира участието си. Тъй като първото съдебно заседание е отложено, без да му бъде даден ход, страните се считат редовно призовани за новата дата на основание чл. 56, ал. 2 ГПК. В протокола с определение е определена новата дата. Протоколът се прилага към делото и е достъпен за страните, с което е изпълнена информационната функция на процесуалното действие. Законът презюмира, че страната сама ще следи движението на делото (чл. 56, ал. 2 in fine). Неявяването след редовно връчване е процесуален риск на самата страна, поради което са неоснователни оплакванията на въззивника по отношение на нарушено право на участие в процеса.

По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ за доставената електрическа енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата: дали ел. захранването провежда ел. енергия до трафопоста, дали средството за търговско измерване е поставено на необходимото място, дали се ползва ел. енергия.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на приетите по делото доказателства.

На 6.02.2015 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Бакс – 2006“ ЕООД сключват договор за пренос на електрическа енергия по разпределителната мрежа до обект на ползвателя – завод в с. Баня, общ. Банско, с идентификационен код 32Z103001592792Y.

Уговорено е, че позвателят заплаща дължимите суми в срок до 18-о число на месеца, следващ отчетния.

На 9.02.2015 г., е подадено заявление за регистриране на същия обект. В писмо до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД уведомява, че от 1 ноември 2018 г. „Бакс – 2006“ ЕООД е изваден от балансиращата група поради изтичане на срока на договора. Безспорно е между страните и правилно е заключението на първоинстанционният съд, че между тях е възникнало облигационно правоотношение за достъп до разпределителната мрежа и пренос на електроенергия до завода на ответника в с. Баня, община Банско с предоставена мощност 1000 кВт и 500 кВт.

Представени са фактури за доставка на ел. енергия, издадени от ищеца за периода от 30.11.2018 г. до 12.101.2021 г. за ответника, за продажба на ел. енергия. Във всяка от приложените фактури е начислен компонент достъп до електропреносната мрежа за брой дни и предоставена мощност.

От приетата поделото съдебно-техническа експертиза се установява, че трифазните електромери с № 36038823 и № 36028105, монтирани съответно в съоръженията на подстанциите „Разлог” и „Банско” (и отчитани чрез токови и трансформатори за напрежение), от 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г. имат нулеви показания за активна и реактивна 3 енергия във всички тарифни зони. Електропроводите „Релета” 20 кV от подстанциите до процесния трафопост в с. Баня са собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД (от 23.03.2012 г.) и обслужвани от аварийни екипи при необходимост, докато самият трафопост е собственост и трябва да се реконструира за сметка на „Бакс-2006” ЕООД (единственият небитов клиент), тъй като съществуващото му помещение (6 m²) е прекалено малко за монтиране на необходимите токови и напреженови трансформатори и табла за електромери.

Поради това електромерите са били инсталирани в ЗРУ 20 кV на подстанциите, където остават под напрежение и не отчитат консумация. Въпреки че реално не е консумирана енергия, „Бакс-2006” ЕООД дължи такса за предоставена мощност от 500 kW съгласно договор и тарифи, утвърдени от КЕВР, тъй като „ЧЕЗ Разпределение България” АД е задължена да осигурява тази мощност до входа на трафопоста. След реконструкция на трафопоста и монтиране на ново електромерно табло при неизпълнение на задължения („Електрохолд Продажби” ЕАД) ще може да бъде прекъснато захранването. Мощността от 500 kW се предоставя до входа на трафопоста „Релета” (тоест до клемите, където фазовите проводници на въздушния електропровод се свързват към проходните изолатори на трафобудката). Границата на собственост е точно на външната страна на тези клеми: отвъд тях уредбата (трафопостът и всичката инсталация вътре) е собственост на „Бакс-2006” ЕООД, а до тях (включително електропровода 20 kV) е собственост на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. При преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че заключението по СТЕ следва да бъде кредитирано като достатъчно пълно, обосновано и компетентно изготвено.

Съгласно чл. 27 Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. В случая границата на собственост върху електрическите съоръжения следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, предвиждащи границата на собствеността да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.