Определение № 498 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20235000600544 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба на С. К. Д. и К. Д. Д., чрез повереника им адв.С.К., срещу определение № 946/27.10.2023г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2101/2023г. по описа на същия съд.

Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован.

Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото със задължителни указания относно прилагането на закона.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изложеното от страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е основателна.

Досъдебно производство № 150/2021г. по описа на РУ на МВР гр.Хисар е водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК с пострадал Д.С.К.. В хода на разследването няма привлечено към наказателна отговорност лице.

С постановление от 14.08.2023г., постановено по преписка № 5461/2021г., Окръжна прокуратура гр.Пловдив е прекратила наказателното 1 производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, т.е.поради липса на престъпление.

По повод жалба на С. К. Д. и К. Д. Д., чрез повереника им адв.С.К., близки родственици на пострадалия, преценейки прокурорския акт, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че той е законосъобразен и обоснован. Стигнал е до извода, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за извършено престъпление от общ характер. Потвърдил е обжалваното постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив.

Пловдивският апелативен първоинстанционния съд. съд не споделя изводите на

В атакувания съдебен акт Окръжен съд гр.Пловдив е спрял вниманието си върху събрания доказателствен материал и установената въз основа на него фактическа обстановка. Изградил е своите изводи, подлагайки на анализ доказателствата по делото.

В прокурорския акт е приета следната фактическа установеност за настъпилото ПТП, изцяло споделена от първостепенния съд: „Движейки се с автомобила по ул.„2-ра“ в селото, те забелязали паркиран микробус от дясната страна на тротоара, като двете му гуми били качени на самия тротоар.

Точно, когато достигнали предната част на микробуса, внезапно пред автомобила изкочило малко дете, което тичало. Водачът на автомобила св.Л.С. рязко натиснала спирачка, но въпреки това последвал удар между колата и детето. Св.С. веднага слязла от колата и видяла, че детето лежало на пътя пред колата. … По време на транспортирането към гр.П. същото починало.“.

При внимателно запознаване с горния цитат от контролираните актове е видно, че приетата в тях фактическа обстановка е твърде пестелива и страда от редица непълноти. В нея лисват факти за редица относими обстоятелства: за посоката на движение на лекия автомобил, управляван от свидетелката Л.С., като географско понятие, разположение на селото спрямо други две населени места или друг ориентир; за посоката на движение на пострадалото дете, като географско понятие и спрямо тази на МПС; къде точно и с коя част в каква посока е бил паркиран микробусът, включително и спрямо външната врата на имота, нает от близките на Д.; къде е мястото на удара; в коя част на колата и пешеходеца е било съприкосновението между тях; къде точно са 2 били разположени на пътя след инцидента.

Възпроизвеждането на заключението на автотехническата експертиза относно механизма на възникване на ПТП не запълва горните непълноти.

Още повече, че според вещото лице лекият автомобил е преминал над падналото на земята дете, което е останало на платното за движение зад спрялото МПС, т.е. описва се едно разположение на участниците след инцидента, различно от приетите факти.

В съдебномедицинската експертиза на труп се съдържа извод за „притискане под автомобила“, но не и за прегазване, както и че пострадалият е починал на място.

С оглед на визираните непълноти и противоречия Апелативен съд гр.Пловдив счита, че определението на първоинстанционния съд и контролираното от него прокурорско постановление се явяват необосновани.

Това е така, и тъй като в хода на разследването са останали неизяснени редица въпроси, относими към предмета на делото. Едва след тяхното уточняване следва да се прецени има ли извършено престъпление и кой е неговият автор.

По делото не е установено с необходимата категоричност кога е починал пешеходецът. За запълването й следва да се изиска картата /фиш/, издадена от ЦСМП гр.П., филиал К., както и друга налична медицинска документация при евентуално приемане в болнично заведение.

Нито в съдебния акт, нито в постановлението на прокурора е обсъждан въпросът за видимостта на водача на лекия автомобил към тротоара, на който е разположен микробусът, за вида на това МПС, за възможността да се възприеме пресичащото дете в по-ранен момент - на тротоара или при слизането му на улицата зад буса.

Приема се, че свидетелката Л.С. „рязко натиснала спирачка“, въпреки че според протокола за оглед на местопроизшествие върху платното за движение няма намерени следи от гуми. Не е изследван въпросът в случая задействана ли е спирачната система и, ако това е сторено, при какви обстоятелства гумите не биха оставили следи върху пътната настилка.

За изясняване на горните въпроси трябва да се прецени необходимостта от назначаване на допълнителни съдебномедицинска и автотехническа 3 експертизи или комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

Въпреки основателността на жалбата на пострадалите, въззивната инстанция няма да вземе отношение по оплакванията в нея за допуснато от водача на лекия автомобил нарушение на чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, поради факта, че разследването не е проведено всестранно и пълно.

Произнасяйки се без да са извършени всички необходими процесуалноследствени действия за разкриване на обективната истина, наблюдаващият прокурор е постановил необоснован прокурорски акт. Поради горния порок на прокурорското постановление, потвърждавайки го, определението на първоинстанционния съд се явява незаконосъобразно и необосновано.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че определението на Окръжен съд гр.Пловдив е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, както и постановлението на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, а жалбата, като основателна, уважена.

Поради горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 946/27.10.2023г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2101/2023г. по описа на същия съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив от 14.08.2023г., постановено по нейна преписка № 5461/2021г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 150/2021г. по описа на РУ на МВР гр.Хисар.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за изпълнение на дадените указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5