Решение № 4056 от 01.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4056

Варна, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20267050700247 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „АВАКУМ АУТО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Капитан Райчо № 20, ап.3, представлявано от управителя М. М. К., чрез адв.И. С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 695-ФК/22.12.2025г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ ЗДДС.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради неспазване на установената от закона форма - чл.59, ал.2, т.5 АПК, т.к. в същата липсва диспозитив относно постановената с нея ПАМ по чл.186, ал.1 ЗДДС – запечатване на обект. В заповедта липсва и ясно волеизявление за вида на ПАМ, което затруднява защитата, създава неяснота за изпълнението и нарушава правната сигурност. Твърди и допуснато съществено нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, т.к. в заповедта липсват мотиви досежно определения срок от 14-дни за ограничаване достъпа до обекта. Излагат се и подробни съображения за липсата на извършено административно нарушение. Позовава се на решение на СЕС по дело С-97/21 и твърди, че кумулирането на ПАМ с имуществената санкция по издаденото наказателно постановление е несъвместимо с чл.50 от Хартата на основните права на ЕС. Иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С молба С.д. № 5919/23.03.2026г. адв.С. поддържа жалбата на наведените с нея основания. Излага подробни съображения за липсата на мотиви, досежно продължителността на ПАМ. Иска отмяна на ЗППАМ и присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк.К. Т. – Д., оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е правилна, законосъобразна и мотивирана досежно срока на запечатване и забрана достъпа до обекта. Твърди, че извършеното нарушение – неиздаване на фискален касов бон на стойност 70,00лв., се установява безспорно от приложените по преписката писмени доказателства. В отговора по жалбата С.д. № 5139/12.03.2026г. сочи, че не е нарушен принципа за пропорционалност, т.к. е налице разлика в характера на двата акта – НП и ЗППАМ. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт, разглежда се по реда на АПК и с оглед целите на чл.22 ЗАНН, а НП е санкционен акт, чието обжалване е по ЗАНН пред районния съд. Доколкото в хода на проверката са констатирани четири нарушения на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. счита, че е налице основание за защита на обществения интерес и правата на гражданите във връзка с фискалната дисциплина при упражняване на търговска дейност, формирането на печалба и отчитане на приходите, респ. на възпрепятстването при извършване на последващ данъчен контрол, с оглед проверка формирането на оборотите от продажба, начисляване и плащане на данъци към бюджета. По изложените съображения моли обжалваната заповед да бъде потвърдена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до минималния размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 28.10.2025г. в 9:40 часа, инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – главен инспектор по приходите И. С. и старши инспектор по приходите М. Х., извършили проверка на обект – автосалон, находящ се в гр.Варна, бул.Цар Освободител № 230, стопанисван от „АВАКУМ АУТО“ ЕООД, [ЕИК]. Проверката била документирана с Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0440539/28.10.2025г. Според констатациите в ПИП, в обекта било установено 1 бр. фискално устройство, като по време на проверката не били установени продажби без издадени фискални касови бележки. Управителят и представляващ дружеството – М. М. К., декларирал, че към 28.10.2025г. дружеството няма: стоки на път; стоки на отговорно пазене; продадени, но неизнесени стоки; отдадени или получени на консигнация стоки, и има 5 бр. стоки, оставени на съхранение – съгласно инвентаризационен опис.

Последвали две документални проверки на дружеството, съответно по Протокол № 0135072/04.11.2025г. и Протокол № 0170988/28.11.2025г. Първата проверка обхващала получени наложени платежи за извършени продажби на авточасти, констатациите от която са отразени в Приложение № 1 към ПИП № 0135072/04.11.2025г. Били установени 4 бр. наложени платежи – по товарителници № 5300595207736/29.07.2024г., № 5300600683104/20.08.2024г., № 5300646176370/05.02.2025г. и № 5300660759696/31.03.2025г., за които по данни от КЛЕН е установено, че няма издаден фискален бон. Втората документална проверка обхващала предоставени по ел.път на 25.11.2025г. 12 бр. електронни изявления от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД и 4 бр. справки от електронните масиви на НАП – фискални устройства с дистанционна връзка, по горепосочените товарителници. По отношение на товарителница № 5300660759696/31.03.2025г., било установено, че се отнася за стока – „кора багажник“. Съгласно електронно изявление /ЕИ/ D3734096934/31.03.2025г. М. М. К. – представител на „АВАКУМ АУТО“ ЕООД, е предал пратката на К. Е. Ж. – представител на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД на 31.03.2025г. в офис на ЕКОНТ /9027/ гр.Варна, Кайсиева градина, за получател – Б. М. М., до офис на ЕКОНТ /5601/ гр.Троян, К., със заявен наложен платеж 70,00лв. Съгласно ЕИ D3735351928/01.04.2025г., на 01.04.2025г. Б. М. М. е приел пратката от Д. Б. Б. – представител на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД в офис на ЕКОНТ /5601/, гр.Троян, К. и е заплатил наложения платеж от 70,00лв. Според ЕИ D3736348503/01.04.2025г., на 01.04.2025г. М. М. К. – представляващ „АВАКУМ АУТО“ ЕООД, е приел наложения платеж от 70,00лв. от К. Е. Ж. – представител на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД в офис на ЕКОНТ /9027/, гр.Варна, Кайсиева Градина. При извършена справка в ИМ на НАП, ФУ с дистанционна връзка, било установено, че за периода 31.03.2025г. – 01.04.2025г., фискален касов бон за 70,00лв. не е издаден.

При тези констатации било прието, че „АВАКУМ АУТО“ ЕООД е извършило нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което срещу дружеството е съставен АУАН № [рег. номер]/28.11.2025г.

Въз основа на АУАН било издадено НП № 868317-[рег. номер]/22.12.2025г., с което на дружеството на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция, в размер на 1000,00лв.

Видно от отговора на ответника С.д. № 5139/12.03.2026г., НП е обжалвано и към момента не е влязло в сила.

На 22.12.2025г. Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 695-ФК/22.12.2025г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква а) ЗДДС постановил: „АВАКУМ АУТО“ ЕООД с [ЕИК], адрес за кореспонденция: гр.Варна, ул.Капитан Райчо № 20, ап.3, адрес по чл.8 от ДОПК: гр.Варна, ул.Капитан Райчо № 20, ап.3, с представляващ М. М. К., принудителна административна мярка – автосалон, находящ се в гр.Варна, бул.Цар Освободител 230, стопанисван от „АВАКУМ АУТО“ ЕООД с [ЕИК] и забрана достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Запечатването следва да се извърши в срок от 3 /три/ дни от датата на влизане в законна сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.“ Видно от оформената разписка към заповедта, същата е съобщена на дружеството на 12.01.2026г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК (ЗППАМ е връчена на 12.01.2026г., а жалбата до съда – видно от отговор С.д. № 5139/12.03.2026г. и документите към него, е депозирана под вх.№ 55-03-1100/26.01.2026г. /л.28/), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, настоящият състав констатира следното:

Видно от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, изменена /поправена/ със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г., на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган .

Заповедта обаче е издадена при съществено нарушение на изискванията на форма, т.к. не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.5 АПК – липсва ясна и недвусмислена разпоредителна част, поради което е нищожна.

Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл.118, ал.1 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

За неизпълнение на горепосочените задължения разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.

Независимо от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, като в случая е приета за установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква а) ЗДДС – не е издаден съответен документ за продажба по чл.118.

Видно от обстоятелствената част на обжалваната заповед, в същата са посочени конкретни данни за извършените на жалбоподателя и стопанисвания от него търговски обект проверки, събраните доказателства, установеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го установяват. Дадена е и правната квалификация на установеното нарушение – чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., както и че същото обосновава прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, буква а) ЗДДС – запечатване на обект за срок до 30 дни.