Решение № 2102 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2102 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110144837 по описа за 2023 година

Предявени са от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Н. В. А. и И. Р. Я. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответниците на следните суми, дължими от тях в условията на солидарна отговорност, а именно :

11 978.26 лв., представляваща неизплатена част от главница по Договор за банков кредит № 02-341-53/05.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /16.03.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането;

5 833,68 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.11.2015 г. до 18.02.2022 г.,

10 010.71 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 20.07.2015 г. до 15.03.2023 г., за които вземания в полза на ищеца са издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13834/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в от 24.04.2023 г.

Ищецът, в качеството на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, твърди, че на 05.03.2012 г. е сключил Договор за банков кредит № 02-341-53 с ответника Н. А. /кредитополучател/, и И. Я. /в качеството на солидарен длъжник/, по силата на който банката е предоставил на кредитополучателя сумата от 15 000 лв. за текущи потребителски нужди и рефинансиране на съществуващ кредит с размер 12 500 лв. Срокът за погасяване на отпуснатия кредит е 18.02.2022 г.

Сочи, че кредитът е усвоен на 05.03.2012 г. при фиксиран лихвен 1 процент за първата година от кредита в размер на 13.70 % годишно. След изтичане на първата година, страните договорили главницата по кредита да се олихвява с плаващ лихвен процент в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 755 базисни точки, но не помалко от 13.70 %.

Сочи, че към момента на сключване на договора ГПР е в размер на 15.14 %, а общата дължима сума от кредитополучателя и солидарния длъжник възлизала на 28038.92 лева.

Посочва, че съгласно Раздел I, т. 6 от Договора за кредит, при забава в плащането на част или цяла вноска по главницата от кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - Наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорената възнаградителна лихва по т. 4, която се начислява на годишна база върху забавената част, респ. цялата главница за времето до окончателното изплащане на задълженията.

За обезпечение на задълженията по кредита е сключен Договор за залог, заверен при нотариус № 053 при НК, съгласно който кредитодателят учредява залог в полза на банката върху вземанията по банковата си сметка IBAN *** със срок до окончателно събиране на вземането.

Посочва, че кредитът е в просрочие, считано от 20.07.2015 г., а крайният срок за издължаване на кредита е изтекъл на 18.02.2022 г.

Вследствие на гореизложеното ищецът в настоящото производство е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и в негова полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 138348/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, за сумата от 11 978,26 лв., представляваща главница по Договор за кредит №02-341-53/05.03.2012 г., ведно със законна лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5833,68 лв., представляваща договорна лихва за период от 18.11.2015 г. до 18.02.2022 г., сумата 10 010,71 лв., представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2015 г. до 15.03.2023 г., както и държавна такса в размер на 556,45 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Заповедта е връчена от ЧСИ А.Б., длъжниците са подали в срок възражения по чл. 414 ГПК, като, след дадени указания от заповедния съд, кредиторът е предявил настоящата искова молба.

Моли за уважаване на предявените установителни искове. Претендира разноски от заповедното и исковото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Н. В. А. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди липса на доказателства за усвояване на кредита. Сочи недействителност на договора, поради нарушаване разпоредбите на чл. 10, ал.

1 , чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Твърди, че клаузата, предвиждаща плаващ лихвен процент е неравноправна, като е договорена в полза на силната страна, както и липса на яснота при формиране на лихвите.

Релевира възражения за изтекла погасителна давност. С тези аргументи моли за решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от И. Р. Я., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че поетото от нея задължение по договора е в качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник. Оспорва настъпило правоприемство между „МКБ Юнибанк“ АД и ищеца, като сочи, че не са представени доказателства за него. Оспорва съдържанието и размера на претендираните суми по процесния договор.

Твърди, че договорът е сключен при нарушения на ЗПК и ЗЗП, водещи до неговата недействителност. Релевира възражения за изтекла погасителна давност. С тези аргументи моли за решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

На първо място, доколкото касае материалноправната легитимация на ищеца по спора, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за липса на представени доказателства за настъпилото правоприемство между кредитодателя „МКБ Юнионбанк” АД и ищеца по спора “Първа инвестиционна банка” АД.

Видно от изложеното в исковата молба, ищецът не твърди между него и кредитодателя да е настъпило частно правоприемство - цесия, която да подлежи на съобщаване на длъжника.

Твърди, а и се установява от справка в публично достъпния ТРРЮЛНЦ, че между кредитодателя и ищеца е настъпило универсално правоприемство през 2014 г., като “Юнионион банк” АД се е вляло в “Първа инвестицонна банка” АД, поради което всички права и задължения, породени от сделки, сключени с вливащото се дружество, стават права и задължения на дружеството-правоприемник.

Предвид изложеното, възражението на ответниците за липса на легитимация на ищеца да претендира вземанията по договора в негова ползва, се явява неоснователно.

По същество на правния спор:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,вр. чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ:

За основателността на иска, в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит между него и ответниците /поели да отговарят за задълженията в качеството им на солидарни длъжници/ с твърдяното съдържание, получаване на паричната сума от кредитополучателя и настъпване на падежа на задължението за връщане на всички вноски по кредита.

При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

3

В тежест на ответника Я. е да докаже, че се е задължила по договора в качеството й на “поръчител”, а не като съдлъжник.

В конкретния случай, установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 05.03.2012 г. е подписан Договор за банков кредит № 02341-53/05.03.2012 г., по силата на който ищецът предоставя на ответникакредитополучател кредит в размер от 15000 лв. срещу насрещно задължение на кредитополучателя и солидарния длъжника И. Р. Б. /сега Я./ да върнат заетата сума заедно с договорна лихва с фиксиран лихвен процент за първата година от кредита в размер на 13.70 % годишно. След изтичане на първата година, страните договорили главницата по кредита да се олихвява с плаващ лихвен процент в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 755 базисни точки, но не по-малко от 13.70 %.

Видно от погасителния план към договора, сумата е дължима на 120 равни месечни вноски в размер на 230.52 лв., с краен срок 18.02.2022 г.

Установява се от представения по делото договор за кредит, че същият е подписан от двама представители на банката-кредитодател, от ответника Н.

А. - като кредитополучател и ответника И. Б. - като солидарен длъжник.

Безспорно е, че процесният договор за кредит има характеристиките на потребителски такъв и се регулира от правилата на Закона за потребителския кредит, както и, че ответниците имат качеството на потребители по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР от ЗЗП.

С оглед задължението на съда по чл. 7, ал. 2 ГПК /във връзка, с което на страните е дадена възможност да вземат становище и да представят доказателства/, както и по конкретно наведените от ответниците възражения за недействителност на договора, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, както и ал. 2, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съдът намира, че в конкретния случай, посочените по-горе формални изисквания са изпълнение, поради което сключеният договор за потребителски кредит е действителен.

Неоснователно се явява направеното в последното по делото ОСЗ възражение от ответника И. Я. за недействителност на договора на основание нарушение на изискванията на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК /доколкото безспорно се установява по делото, че страница 3 и 4 в раздела от Общите условия към договора/ липсва положен неин подпис/. Видно от датата на договора, същият е сключен през 2012 г., а цитираната от страната разпоредба на чл. 11, ал. 2 е приета за пръв път с ДВ бр. 35/2014 г. и е в сила от 23.07.2014 г. С оглед на това както и предвид обстоятелството, че всички останали 4 страници са надлежно подписани от страните по договора, съдът намира, че не е налице твърдяното основание за недействително.

На следващо място, по възражението на ответниците за нищожност на клаузата, уреждаща дължимата по договора възнаградителна лихва /рефлектираща върху действителността на целия договор за кредит/ :

За преценка действителността на посочената договорна клауза, съдът съобрази следното:

С решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП.