Определение № 463 от 08.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Ловеч, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500307 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 291/07.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2124/2024 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил искането на заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД-гр.София за присъждане на разноски по делото съразмерно с уважената част на заявлението.

Срещу определението е подадена е частна жалба от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с ЕИК ********, чрез пълномощника юрисконсулт М.Н.. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че след като съдът е уважил частично заявлението, то му се дължат и разноските по делото съразмерно с уважената част съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Моли съда да отмени определение № 291/07.03.2025 г. по ч. гр. д. № 2124/2024 г. по описа на ЛРС и разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съразмерно с уважените суми.

Настоящият съдебен състав като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч. гр. д. № 2124/2024 г. по описа на РС-Ловеч, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване на съдебен акт и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

От приложеното ч.гр.д. № 2124/2024 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че с разпореждане рег. № 57/09.01.2025 г. Ловешкият районен съд е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК********, против длъжника Б.

М. М.,

ЕГН **********, с адрес: **** за вземане по Договор за потребителски кредит № 720031103**** от 26.03.2024 г. за сумата от 6800.00 лв. – главница, представляваща чистия размер на отпуснатия кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 25.11.2024 г. до изплащането й, като отхвърлил заявлението в частта до пълния претендиран размер на главницата, а именно за сумата 3 577.80 лв. –застрахователна премия, 1387.20 лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2024 г. до 21.10.2024 г., 132.48 лв. – обезщетение за забава за периода 15.05.2024 г. до 12.11.2024 г. и за присъждане на разноските по делото.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД само в частта, с която е отхвърлено изцяло искането за присъждане на направените по делото разноски.

С обжалваното определение РС – Ловеч е приел, че постъпилата „частна жалба“ е с характер на искане по чл.248 ГПК, която подлежи на разглеждане от заповедния съд и отхвърлил искането на заявителя за присъждане на разноски съразмерно с уважената част на заявлението. В мотивите на същото ЛРС се е позовал на даденото в т.5 от Решение по дело № С-714/22 на СЕС разрешение, че не се поставят в тежест на потребителя процесуалните разноски при установена нищожност на договорна клауза, както е в настоящия случай. В заключение е прието, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на заявителя съразмерно с уважената част от заявлението.

Въззивният състав споделя изцяло направения от районния съд извод.

В т. 5 от решение на СЕС по дело С-714/21.03.2024 г. е посочено, че чл. 6 § 1 и чл. 7 § 1 от Директива 93/13 , разгледани с оглед принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяване на нищожността на договора клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само 2 частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. В случая сме изправени пред сходна хипотеза, тъй като макар и да не се касае за иск, предявен от потребител за установяване на нищожност на договорна клауза поради неравноправност и връщане на недължимо платени от потребител суми, а за претенция в заповедно производство на кредитор за дължими суми по договор за потребителски кредит, то недействителността е прогласена по почин на съда и последиците следва да са същите. Длъжникът е потребител, а искането е за заплащане на задължения към кредитора, произтичащи от признат от съда за изцяло за недействителен договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК при приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. В решение № 129/30.07.2024 г. на ВКС по т. д.

№ 630/23 г. се приема, че в производството по чл. 422 от ГПК /което е продължение на заповедното производство/, присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК , в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. Това съдебно решение е постановено при съобразяване изцяло на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС, което е видно от изложените мотиви.

Поради изложените съображения въззивният състав счита, че частната жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с ЕИК ********, чрез пълномощника юрисконсулт М.Н., срещу Определение № 291/07.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2124/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4