Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 957 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1055/2023
Вид
Решение № 957
Подписан
11.07.2023
Състав
Елизабет Петрова, Михаил Малчев, Катерина Рачева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. С., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000501055 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №260023/06.01.2023 г. по гр. д. № 11524/2020 г. по описа на Софийски градски съд е осъдено ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на К. П. К., ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 18.06.2020 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /смъртта на неговия баща П. К. К./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2020 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлена исковата претенция за горницата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 18.06.2020 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /смъртта на неговия баща П. К. К./, както и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва, изтекла за периода от 18.06.2020 г. до 14.07.2020 г. Решението е постановено при участието на привлечено трето лице помагач - „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121718407, действащо на страната на ответника.

1

Посоченото решение е обжалвано от К. П. К., действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него отхвърлителна част – за сумата над 120 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесната смърт съществени и продължителни страдания и психически травми, принципа за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика. Оспорва се и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъдат изцяло уважен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Предмет на въззивното производство е и въззивна жалба на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, с която се обжалва процесното решение в неизгодната за него уважителна част – за сумата над 70 000 лв. до пълния уважен размер от 120 000 лв. В тази въззивна жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано относно размера на присъденото обезщетение, относно степента на съпричиняване на вредоносния резултат и относно основателността на възражението по чл. 53 ЗЗД - съизвършителство на деликта. Поддържа се, че размерът на определеното обезщетение не е съобразен с обществено- икономическите условия в страната към датата на ПТП и не отговаря на общественото разбиране за неговия справедлив размер. Оспорва се извода на съда за размера на съучастие във вредоносния резултат като необоснован. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде отхвърлен за размера над 70 000 лв., като се присъдят направените пред двете инстанции разноски съобразно изхода на правния спор.

В установения от закона срок, К. П. К., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в тази обжалвана част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач на страна на ответника в първоинстанционното производство - „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, не е взело становище по 2 въззивните жалби.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционното решение не е обжалвано, в която искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 18.06.2020 г. застрахователно събитие е уважен до сумата от 70000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото протИ.правно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 18.06.2020 г. – до сумата от 70000 лв. (в частта, в която 3 първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието

(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедлИ.ст, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата степен, ако е налице такова.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедлИ.ст от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчетат претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие на причинена смърт на близък — в конкретния случай баща, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, момента и начинът на извършване на протИ.правното деяние и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, претърпените от ищеца психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие -средата на 2020 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” - до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ в релевантната редакция на тази правна норма). В този смисъл е и трайната съдебна практика, която е доразвита в постановени от ВКС редица решения.

На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила на 26.01.2022 г. присъда по НОХД № 1521/2021 г. на СГС, НО, 27 състав, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от престъпното деяние относно всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и авторството на деянието и неговите общественоопасните последици. При това положение по делото се установява по несъмнен начин, че водачът на л. а.

„Тойота Авенсис”, с peг. № ********, е извършил престъпление по чл. 343, 4 ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като на 18.06.2020 г. по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на бащата на ищеца - П.

К. К. /пътник в л. а. „Тойота Авенсис”, с peг. № ********/.

Първоинстанционният съд е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства обстоятелството, че с ответника е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Тойота Авенсис“, с peг. № ********, към датата на процесното ПТП18.06.2020 г.

От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ), извършила анализ на всички представени по делото документи, се установява, че на 18.06.2020 г. около 18.20 часа в район на 120 метра преди км. 8 на автомагистрала „Тракия“ и в посока към гр. С., е настъпило процесното ПТП, при следния механизъм: водачът на л. а. „Тойота Авенсис“ с peг. № ******** се е движил в лява пътна лента /изпреварваща лента/ в посока към гр. С. и със скорост 120 км/ч, като в същия времеви момент и на същото място /в лява пътна лента/ се намирал в състояние на покой л. а. автомобил „Сеат“, модел „Леон“, с per. № ********, който преди това бил претърпял пътнотранспортно произшествие с друг лек автомобил.

Този автомобил не е бил изместен в „аварийна“ лента, бил обозначен с включени „аварийни“ светлини, без да е обозначен по друг начин /с предупредителен триъгълник или по друг допустим начин/; като в аварийната лента междувременно се установил и лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № ********, управляван от И. Й., с цел водачът му да „помогне“ при нужда на участниците в събитието. В този момент водачът на автомобил „Тойота“ се движел в лявата пътна лента, в условията на частично ограничена видимост, който би могъл своевременно да възприеме наличието на обект на платното за движение и настъпил кос челен удар между предната, челна, лява зона на л. а. „Тойота“ и задната дясна част на л. а. „Сеат“, като вследствие на удара л. а.

„Тойота“ продължил своето движение, и реализирал втори по ред удар между предната дясна зона в задна лява зона на л. а. „Ауди“. Установява се, че пострадалият П. К. К. е постъпил на лечение в УМБАЛ „Света Анна“ на 18.06.2020 г, и е починал на 23.06.2020 г. с диагноза: съчетана травма: глава, гръден кош, крайници. Същият е получил: тежка черепно-мозъчна травма; открита импресионна полифрагментна фрактура на челната кост двустранно; епидурален хематом в ляво фронто-париетално; фрактури на зигоматични кости; двустранно фрактура на черепната основа; травматичен субаханоидеален кръвоизлив; хемоцефалия; пневмоцефалия; множество контузионни огнища; контузия на бял дроб; фрактура на стренум; фрастура на 5 десен хумерус- диафизарна, полифрагментна. От медицинската документация не са установени данни за предхождащи заболявания, които да са спомогнали за настъпването на смъртта му. Травматичните увреждания на пострадалия са настъпили вътре в купето на автомобила. Автомобил „Тойота“, модел „Авенсис“ е оборудван с 5 броя триточкови, инерционни, предпази колани с донатягане за всяко едно от местата в него и две предни въздушни възглавници за намиращите се на предните седалки- водач и пътник на предна дясна седалка. Съгласно механизма на настъпилото събитие е налице челен удар на процесния автомобил, поради което ефективността на предпазния колан е налице. Това е така, тъй като при правилно поставен предпазен колан, последният би предпазил субекта от последващо инерционно движение в посока „напред“ и не би се достигнало до контакт между тялото му с части от вътрешното оборудване на автомобила. Съгласно заключението на КСМАТЕ пострадалият се е намирал в купето на автомобила на задна седалка в лявата й част /зад водача на автомобила/, като при правилно поставен предпазен колан тялото на пострадалия не би достигнало до контакт със средната лява колонка, тавана на автомобила и преднонамиращата се седалка /седалката на водача/ на автомобила. Единствено свободно подвижните части на тялото - глава, крайници /горни/ биха могли да достигнат до части на интериора и в последствие да бъдат травмирани от контакт с тези части, но не и в степента и тежестта, в която са установени в конкретния случай.