Решение № 2659 от 29.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2659 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Н.Ч. при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110160067 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет от Б. до М. на 02.06.2018 г. с повече от три часа, 227,11 лева мораторна лихва за периода 21.06.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 28 026/2021 г. на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил самолетен билет за полет от Б. до М., който следвало да бъде изпълнен на 02.06.2018 г., с час на пристигане в 17,30 часа. Твърди, че самолетът е пристигнал на летище В. със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., във връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние от над 1500 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение, но ответникът не се е произнесъл по него.

Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 мин. преди началния час за 1 излитане, да се е явил навреме за полета, оспорва да е признавал вземанията.

Сочи, че вземането е погасено по давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Между страните е сключен договор за въздушен превоз на пътници между летище С. в Б. и летище В. в М., за което е издадена на ищеца бордна карта на 02.06.2018 г. за полет .., който е следвало да бъде осъществен на 02.06.2018 г. с час на излитане 15:00 местно време и час на пристигане 17:30 часа. Съгласно справка от летище В. полет .. е кацнал на летището в М. на 03.06.2018 г. в 01 часа и 04 минути. Ответникът не оспорва, че е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, който е изпълнил процесния полет, както и че разстоянието между пункта на заминаване и на пристигане е над 1 500 километра.

От правна страна.

Предявеният иск е допустим. Възражението на ответника, касаещо липсата на учредена от ищцата в полза на адвокат К.В. представителна власт в настоящото производство е неоснователно. По делото е представено пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищцата в производството. Пълномощното е дадено от О.А., чрез дружеството К. ЛТД, като по делото са представени доказателства за учредена от ищеца О.А., представителна власт в полза на дружеството К. ЛТД, да го представлява в извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет .. от дата 02.06.2018 г., изпълнен от авиокомпания Б.Е.. Ищецът се е легитимирал като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата единствено от външна страна, тъй като пълномощното е насочено към възникването на вътрешни отношение на представителна власт между упълномощителя и пълномощника, които не са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. В този смисъл за насрещната страна липсва правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на 2 съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания /Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията /в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV г. о./.

Искът е и основателен.

В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. "б" при прилагането на този член пътниците получават обезщетение възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.

Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

В този смисъл ищецът следва да докаже качество на пътник по валидна облигационна връзка по договор за въздушен превоз, закъснение на полета съобразно твърденията в ИМ, размер на обезщетението, дължимо се от превозвача, което е свързано с установяване на разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг.

Установява се между страните по делото закупуването на билета, датата и часа на процесния полет, разстоянието на полета между двете летища – 1 611 км., както и параметрите на закъснението – повече от 3 часа.

Размерът на дължимото обезщетение съобразно неоспореното разстояние на полета между двете летища е 400 евро съгласно т. 1, б. "б" от Регламента.

В задължителната тълкувателна практика на СЕС (Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07) е постановено, че пътниците на закъснели полети следва да бъдат приравнени на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., когато поради закъснението претърпяват 3 загуба на време равна или по-голяма от три часа. Съгласно чл. 3, параграф 1 от Регламента последният се прилага ако пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от регламента, се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. От граматическото тълкуване на посочената разпоредба следва извод, че пътниците на отменени полети, съответно - приравнените на тях пътници на закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане за да имат правата, предвидени в регламента, а е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за съответния полет, както е в настоящият случай.

Налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за закъснял полет.

Ответникът нито твърди плащане на обезщетението, нито представя доказателства за това. Възразява, вземането да е погасено по давност на основание чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Една от целите на Регламент (ЕО) 261/2004 г. е повишаване защитата на правата на пътниците в областта на въздушния транспорт. Отказаният достъп на борда, отмяната или дългото закъснение на полет, както е посочено в съображение № 2 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., причиняват сериозно безпокойство и неудобство на пътниците. Тези неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с неточното изпълнение от страна на въздушния превозвач и не могат да бъдат поправени по друг начин освен чрез обезщетение. Увреждането засяга позитивния интерес на пътниците, свързан с правното и житейско очакване техният полет да бъде осъществен при условията, при които са направили своята резервация, т. е. при условията на сключения договор за превоз. В този смисъл отговорността на въздушния превозвач за изплащане на обезщетенията, предвидени в чл. 7 от регламента следва да се квалифицира като договорна, а не деликтна. Аргументи в този смисъл съдържа Решение по съединени дела С-139/2011 на СЕС, в което съдът тълкува уредбата за определяне на компетентен съд по дела за обезщетения, претендирани на основание Регламент (ЕО) 261/2004 г. В решението е посочено, че тези дела за обезщетения представляват дела, 4 свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тази практика е напълно относима и към действащия Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Видът на претендираните вреди също не е основание за квалифициране отговорността на превозвача по Регламент (ЕО) 261/2004 г. като деликтна.

Напротив, в Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. ОСГТК на ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди може да се присъди и в случаите на договорно неизпълнение, „доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението“.

В Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск. В мотиви на това решение Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на В. конвенция и на К. от М. (вж. в този смисъл Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10, все още непубликувано в Сборника, точка 55). Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от В. конвенция и в член 35 от К. от М., не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.

В. конвенция е ратифицирана от Р.Б. със закон, приет от Народното събрание - Указ № 594 от 23.03.1949 г. Издадена от М. на транспорта, обн., ДВ, бр. 72 от 24.06.1998 г., в сила от 25.09.1949 г., а К. от М. - със закон, приет от 39-то НС на 16.07.2003 г. - ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г. Издадена от М. на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.2004 г., в сила от 9.01.2004 г. Разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от К. уреждат отговорността на превозвача в случай на смърт или телесно увреждане на пътник и отговорността при унищожаване, загуба и повреда на багаж. Исковете във връзка с чл. 17 и чл. 18 от К. се погасяват с 2 годишна давност. Аналогична е 5 и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване ДВ, бр.

94 от 1.12.1972 г. до изменението й с ДВ, бр. 16 от 2021 г., която урежда специална двегодишна давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача по международни превозни договори, както и в чл. 136, ал. 1 по отношение на исковете при телесна повреда и смърт. Мярката за обезщетение според В. конвенция и К. от М. обхваща отговорността на превозвача в случай на смърт или телесно увреждане на пътник и отговорността при унищожаване, загуба и повреда на багаж и товари. Същият обхват има и мярката за обезщетение по Закона за гражданското въздухоплаване, обнародван с ДВ, бр. 94 от 1.12.1972 г., като под осигуряване на безопасността и сигурността на обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в Р.Б. в чл. 1, законът има предвид безопасността и сигурността на пътниците относно живота и здравето им, както и на багажа и товарите относно целостта и загубата им. Обществените отношения, които регулира Регламент № 261/2004, не попадат в посочените, и след като по отношение на членове 5 и 7 от регламента не намира приложение двегодишната давност, установена в член 29 от В. конвенция и в член 35 от К. от М., то не може да се счита за приложима по отношение на тези искове и давността по Закона за гражданското въздухоплаване.