Решение № 1469 от 23.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. Пловдив, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20225300100883 по описа за 2022 година Предявен е иск с правна квалификация чл.288, ал.12 КЗ /отм./ вр. §22 ПЗР КЗ.

Ищецът Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф Игнатиев" № 2, етаж 4, моли съда да осъди Д. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „********“ № **, да заплати сумата от 59 488,94 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210387/ 17.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените по делото разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че с влязла в сила присъда ответницата е призната за виновна в това, че на *******г. в гр. *******, при управление на л.а. „БМВ 330", с peг. № ******, е нарушила правилата за движение по пътищата, при което е причинила телесна повреда на И. Д. Б. Ищецът твърди, че към датата на ПТП за управлявания от ответницата автомобил не е имало сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" към датата на инцидента. Твърди, че пострадалото лице е предявило претенции към ищеца за изплащане на обезщетение и е предявил иск, за което е било образувано гр. дело № 6146/ 2016г. по описа на СГС. С решение от 14.12.2017г., постановено по цитираното дело, ищецът е осъден да заплати на пострадалото лице следните суми: 125 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, 384 272 лв., обезщетение за имуществени вреди (стойността на изработване на протеза и компонентите по нея от датата на постановяване на решението до пенсионирането на пострадалото лице, включващо седем протези с конфигурация по тях, както и изработването на първата протеза), ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.03.2016г. до пълното изплащане на задължението, както и разноски по делото. Твърди, че решението е постановено при участието на ответницата, в качеството й на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд. Твърди, че решението на СГС е било обжалвано пред САС и е било образувано в.гр.д. № 2227/ 2018г. по описа на САС, като с влязло в сила решение, постановено по въззивното дело, първоинстанционното решение е отменено в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да заплати на пострадалото лице И. Б. сумата от 384 272 лв. и е осъдил Гаранционен фонд да заплаща на И. Д. Б. сумата от 54896 лв. за изработване на миоелектрична протеза на лявата ръка на всеки 4 години, считано от 14.12.2017г. до 07.10.2046г., както и разноски за въззивото производство. Твърди, че към 03.12.2020г. общият размер на извършените от ищеца плащания по процесната щета са в размер на 347 414,97 лв., за което ищецът е предявил регресен иск и е образувано търг. дело № 782/ 2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, което към момента не е приключило с влязло в сила решение. Твърди, че И. Б. се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело № 3986/ 2021г. по описа на ЧСИ Б. против Гаранционен фонд, във връзка с което на 23.12.2021г. ищецът е заплатил по сметка на съдебния изпълнител сумата от 59 488,94 лв., от която 54 896 лв., представляваща главница, 152,49 лв., представляваща лихва и 4440,45 лв., представляващи разноски по изпълнителното дело. Твърди, че настоящата регресна претенция се основава на новонастъпили обстоятелства – извършено ново плащане по посоченото изпълнително дело, което основание е възникнало след предявяване на предходната претенция и не е включено в предходните извършени от Гаранционен фонд плащания, предмет на регресния иск, по който е образувано търг. дело № 782/ 2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна, с искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца, като твърди, че ищецът не е имал основание да изплати процесното обезщетение, тъй като за управлявания от ищцата автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ответницата твърди, че към датата на процесното ПТП за управлявания от нея автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс“ АД и в тази връзка твърди, че претенцията за обезщетение следва да бъде насочена към застрахователното дружество. Твърди, че в съдебното производство, в което е определен размерът на претърпените от пострадалото лице вреди, не е изследван правопораждащият юридически факт, водещ до ангажиране отговорността на Гаранционен фонд, като в частност не са събрани доказателства за наличието на валидно сключена застраховка със ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди, че макар и да е била конституирана като трето лице помагач в производството, тя е била във влошено здравословно съС.ие, вследствие на процесното ПТП, поради което не е разбирала в достатъчна степен свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си, не е била в съС.ие да разбере какво се твърди и какво се иска, респективно не е могла да ангажира адекватно защитата си, с оглед на сключения договор за застраховка със ЗК „Лев Инс“ АД. Ответницата оспорва включването на разноските по принудителното изпълнение, като развива аргументи, че разходите на Гаранционен фонд по принудителното изпълнение срещу него, изразяващи се в разноски по изпълнителното производство, не попадат в предметния обхват на чл.288, ал. 8 от КЗ /отм./.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

1

Предявеният иск е допустим, поради което следва да се разгледа по същество.

По основателността на иска.

От събраните по делото писмени доказателства- преписи от протокол от о.с.з. от 29.10.2015г., по НОХД 5952/ 2015г. по описа на ПдРС, /л.6-л.19/, претенция до Гаранционен фонд за изплащане на застрахователно обезщетение от И. Д. Б. и отговор на Гаранционен фонд с предложение за размера на обезщетението /л.12- л.16/, протокол № 46/ 29.12.2015г. на УС на Гаранционен фонд /л.17/, Решение от 14.12.2017г., постановено по гр. д. № 6146/ 2016г. по описа на СГС /л.47-л.55/, Решение № 3010/ 20.12.2018г., постановено по в.гр. дело № 2227/ 2018г. по описа на САС /л.58.л.63/, покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2021838043986/ 2021г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** с район на действие Софийски градски съд, ведно с приложен изпълнителен лист /л.84- л.85/, преводно нареждане от 23.12.2021г. /л.86/, справка за изплатени суми по щета и изпълнителни дела /л.87/, регресна покана от 13.01.2022г., ведно с обратна разписка /л.88- л-89/ се установяват следните обстоятелства:

По силата на одобрено от съда споразумение по НОХД № 5952/ 2015г. по описа на Районен съд – Пловдив ответницата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б „б“, предл.1 вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на ******г. в гр.

******, при управление на л.а. „БМВ 330И“ с рег. № ***** е нарушила правилата за движение, като по непредпазливост е причинила тежка телесна повреда на И. Д. Б., изразяваща се в загуба на крайник – ампутиране на ****** ръка на ниво мишница.

Във връзка с ПТП от ******г., предвид че за управлявания от Д. П. лек автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, при ищеца е образувана е преписка щета № 210387/ 17.12.2015г.

С Решение от 14.12.2017г., постановено по гр. д. № 6146/ 2016г. по описа на СГС /л.47-л.55/, Решение № 3010/ 20.12.2018г., постановено по в.гр. дело № 2227/ 2018г. по описа на САС, ищецът е осъден да заплати на пострадалото лице И. Д. Б. следните суми:

125 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и да заплаща сумата от 54896 лв. за изработване на миоелектрична протеза на лявата ръка на всеки 4 години, считано от 14.12.2017г. до 07.10.2046г., ведно със законната лихва върху първото задължение от 54 896 лв., считано от 14.12.2017г. а за следващите плащания, считано от датата на изискуемостта – 14.12., през всеки четири години, както и да заплати разноски за първоинстанционното и въззивото производство. Решенията са постановени при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд- Д. М. П..

Пострадалото лице И. Д. Б. се е снабдил с изпълнителен лист от 16.01.2019г., като въз основа на него е образувал изпълнително дело № 13986/ 2021г., като от представената покана за доброволно изпълнение се установява, че задълженията на ищеца са 54896,00 лв. главница и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 4440,45 лв.

Видно от представеното платежно нареждане от дата 23.12.2021г. ищецът е заплатил по банков път на същата дата сума в размер на 59488,94 лв. по изпълнително дело № 2021838043986/ 2021г. по описа на ЧСИ М. Б., като сумата включва главница 54 896,00 лв., лихва 152.49 лв. и разноски по изпълнението 4440.45 лв. /видно от представената справка по щета № 21-0387/ 17.12.2015г./.

От представената по делото регресна покана и приложена към нея обратна разписка се установява, че ищецът е изпратил до ответницата покана от 13.01.2022г. за възстановяване на сумата от 59 488,94 лв., на посочена в поканата банкова сметка, в едноседмичен срок от получаването й, като не се установи да е изплатена каквато и да е била част от сумата. По делото не са ангажирани доказателства от ответницата, като няма и твърдения за това, за извършено плащане от страна на последната на ищеца .

При така установените по делото факти, относими към процесния спор, съдът приема следното от правна страна:

Ищецът е изплатил на пострадалото лице И. Д. Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 54 896 лв. за изработване на миоелектрична протеза на ****** ръка, за съответния период от четири години /14.12.2021г. – 14.12.2025г./, ведно със законната лихва върху съответното задължение /в случая второто задължение, определено на всеки четири години/, считано от дата на изискуемостта- 14.12., както и е заплатил сумата от 4440,45 лв., разноски по изпълнителното дело. Изплатеното обезщетение за имуществени вреди е във връзка с произшествието, което е станало на *****г., в гр. *******, по вина на ответницата Д. П., с лек автомобил „БМВ 330И“ с рег. № ******, за който автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на причиняване на ПТП, и в резултат на което ПТП на пострадалото лице И. Д. Б. е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на крайник – ампутиране на лява ръка на ниво мишница.

Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение, имащо, съгласно чл.383, ал.1 НПК, характер на присъда, постановена по наказателното дело, на основание чл.300 от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено от Д. М. П. и вината на последната.

Неоснователно е възражението на ответницата, че няма основание за ангажиране на регресната отговорност на Гаранционен фонд, тъй като за управлявания от ответницата лек автомобил е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност“ със застрахователно дружество – в случая „Лев Инс“ АД. Въпросът дали следва да бъде ангажирана отговорността на Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за претърпени вреди (имуществени и неимуществени) от ПТП, настъпило на ******г., и в частност дали към датата на процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за управлявания от ответницата автомобил, е решен със сила на присъдено нещо. С влезли в сила решения, постановени по гр.д. № 6146/ 2016г. по описа на СГС и в.гр.д. № 2227/ 2018г. по описа на САС, е прието, че Гаранционен фонд е материалноправно отговорен да обезщети пострадалото лице при процесното ПТП И. Д. Б., поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за управлявания от ответницата автомобил. Ответницата е била конституирана като трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд в това производство, решенията са постановени при нейно участие. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от ГПК установеното от съда в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е 2 привлякла в процеса като подпомагаща страна. При това положение въпросът дали е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за управлявания от ответницата автомобил, към датата на процесното ПТП стои извън предмета на доказване по настоящото дело. Ответницата е оспорила предявените срещу Гаранционен фонд от пострадалото лице искове, като в това производство същата е имала процесуалната възможност да релевира съответните възражения и ангажира доказателства за установяване на твърдените от нея факти и обстоятелства, след което възможността за това е преклудирана.