Решение № 121 от 11.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Ловеч, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20254310101267 по описа за 2025 година

ОСИ с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 и чл.422 от ГПК във вр. с чл. 270, 220, ал.1, 224 КТ, за мораторни лихви и за законна лихви:

Подадена е искова молба от: Н. К. Я., ЕГН **********, ****, чрез адв. А. Н. Съдебен адрес *****, против СДРУЖЕНИЕ „ФУТБОЛЕН КЛУБ -ЛОВЕЧ" ЕИК *** ****, представлявано от Х. Ц. М., по която се изтъква, че е футболист във Футболен клуб-Ловеч.

Със заповед за прекратяване на трудов договор № 37 от 22.05.2025г. е прекратено ТПО, считано от 1.06.2025г. Твърди, че ответникът остава задължен към доверителя й със суми за трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2025г. в размер на 1675,31лв. месечно, лихва за забава 55,81лв., обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ в размер на 1675,31лв. и по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на 418,83лв. в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата до окончателното плащане. Сочи се, че подали заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, образувано ч.гр.д. № 934/25г на РС Ловеч и издадена заповед за изпълнение, но по делото постъпило възражение.

С оглед на горното, моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че Сдружение „Футболен клуб-Ловеч" ЕИК *** ****, представлявано от Х. Ц. М. дължи на Н.

К. Я. ЕГН **********, сумата от 7175,88лв., представляващи трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2025г.в размер на 1675,31 лв. месечно , лихва за забава 55,81лв., обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ в размер на 1675,31лв. и по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на 418,83лв. в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата до окончателното плащане, 1221 лева, с ДДС, адвокатско възнаграждение, установена със заповед по ч.гр.д. №934/25г.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не е 1 постъпил писмен отговор.

Изпълнено е производството по чл.140 от ГПК, представен и проекто – доклад на страните.

Допусната е съдебно-икономическа е-за по искане на ищеца като заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно депозирано, съдът изцяло съобразява.

В откритите съдебни заседания, страните не участват лично или чрез представител.

Ищецът чрез адв. Н. депозира молби с доказателства; за гледане на делото в тяхно отсъствие; със становище по е-зата;

Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства:

Акт за прекратяване на ТД между професионален състезател на футболен клуб по взаимно съгласие от 26.05.2025 г.; искане до ЕПЕ от адв. А. Н.-разрешен; служебна справка от ЕИСС по ч.гр.д. № 934/2025 г. на РС Ловеч;Договор за правна защита и съдействие за адв. А. Н.;

ТД № 223/08.07.2024 г.; служебна справка от ЕИСС в ТР за „Футболен клуб" Ловеч и за постоянен/настоящ адрес на Х. Ц. М. и свързаното ел. ч.гр.д. № 934/2025 г. на РС Ловеч, настъпилите факти след завеждане на иска-плащане на възнаграждение за м.март 2025г.1300,00 лева, становището на страните, намира от правна и фактическа страна следното:

Издадена е Заповед по чл.410 ГПК за процесните суми в полза на ищеца: за сумата от 5 025,93 лв. (пет хиляди двадесет и лева деветдесет и три стотинки) - неизплатено трудово възнаграждение за периода март - май 2025 г., 55,81 лв. (петдесет и пет лева осемдесет и една стотинки) - обезщетение за забава върху вземанията за неизплатено трудово възнаграждение за месеците март и април 2025 г. за периода 01.04.2025 г. до 29.05.2025 г., 1 675,31 лв. (хиляди шестстотин седемдесет и пет лева тридесет и една стотинки) обезщетение за неспазено предизвестие, 418,83 лв. (четиристотин и осемнадесет лева осемдесет и три стотинки) - обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва върху вземания за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение за неспазено предизвести и неизползван отпуск от 30.05.2025 г. и сторените разноски в размер на 1 221,00 лв. (хиляда двеста двадесет и един лева) - платено адвокатско възнаграждение и сумата от 143,52 лв. (сто четиридесет и три лева петдесет и две стотинки) - държавна такса, платима в полза на РС Ловеч.

В срока е депозирано възражение от длъжника, чрез адв. Г.П. и в срока депозиран настоящия иск.

С Акт за прекратяване на ТД по взаимно съгласие се прекратява ТД №272 от 08.07.24г. по взаимно съгласие от 01.06.25г., като е посочено, че финансовите взаимоотношения между страните не са уредени. Всъщност ТД между страните е с №223/08.07.24г. за срок до 15.06.2025г. с ОТВ-е 1675,31 лева с отпуск 20 работни дни с 3 месеца предизвестие за прекратяване.

Издадена е от работодателя и З-д № 037/22.05.25г. за прекратяване на ТПО, считано от 01.06.26г., в която са посочени дължими процесните обезщетения по чл.220 и чл.224 КТ, което е акцентирано от ищцовия процесуалния представител като признание на ответника.

2

Указано е на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже в производството съществуването на вземането, неговия размер, размера на мораторната лихва, а на ответника,че носи доказателствената тежест да докаже онези твърдения, от които извлича изгодни за себе си правни последици и по-точно положителните факти и в случая е установен банков превод за частично плащане на суми, потвърдено от в.л. , извършило проверка на место при ответника.

Ответника не прави други право: погасяващи, препятстващи, възражения по паричните претенции срещу него. отлагателни

По иска по чл.270 КТ:

Не се оспорва от ответника твърдението да е престирана работната сила от страна на ищеца през процесния период. Затова приема, че е полагал труд по ТПО като неизправен е ФК, неизплатил уговореното му трудово възнаграждение, което според проверката на в.л. е било дължимо до 30 число на следващия месец, т.е изпаднал в забава за него.

Съдът приема съгласно з-ето на в.л, че брутното трудово в-е за месеците :03,04,05.2025г. е в размер на 5025,93 лева, а нетното /след приспадане на дължимите данъци и осигуровки/ е 3 900,00 лева.

От него са платени 1300,00 лева на 30.09.2025г. за труд.в-е за м. март 2025г. по банков път или дължимия остатък за плащане от ответника е в размер на 2600,00 лева, до който размер следва да се уважи иска, а до пълния претендиран размер следва да се отхвърли иска като неоснователен.

По иска за обезщетението по чл.220 КТ:

При прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ), принципно не се дължи обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие, тъй като страните сами определят датата на прекратяване. Такова обезщетение се дължи само ако е изрично уговорено при неспазване на договорена дата. В случая в чл.6. от ТД-р, прекратяване е предвидено с предизвестие от 3 м. за двете страни, но според съда не сме изправени пред тази хипотеза, с оглед отбелязването в Акта за прекратяване на ТПО-по взаимно съгласие. Документа не е оспорен по съдържание и авторство и съдът приема, че отразява волята на страните по делото към 26.05.2025г. да прекратят трудово правната връзка по взаимно съгласие.

Или обезщетението по чл.220 КТ би следвало да се дължи се от страната, която прекратява договора, преди да е изтекло предизвестието (при едностранно предизвестие).

При взаимно съгласие страните се разбират за конкретна дата, така че няма "неспазване" на чл.6 от договора за да е дължимо това обезщетение, поради което следва да се отхвърли иска като неоснователен.

Отбелязаното като дължимо в тази връзка по Заповедта обезщетение от самия работодател, не може да промени горните изводи на съда който не приема довода на пълномощника на ищеца, че то е признато за дължимо. Касае се за извънсъдебно признание, което следва да се преценява с оглед събраните доказателства и разпоредбите на КТ и съдът 3 приема, че е в противоречие с практиката по тази разпоредба.

Има разлика между номера на ТД-223, представен от ищеца и номера вписан в акта за прекратяване на ТПО-272, но не е повдигнат спор, че втория е неотносим към ТПО на ищеца Я., възникнало от ТД №223/08.07.24г. и затова приема, че се касае за техническа грешка.

По иска за о-е по чл.224 КТ:

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (чл. 224 КТ) е дължимо при прекратяване на ТПО и при наличие на неизползван, което е налице според з-то и размера му е установен от в.л., което е извършило проверки на место, установили ползването на 4 дни отпуск, което според него е видно и от фиш за заплати за м.май 2025г., където е отразено плащането на ползвалия ги.

След приспадане на дължимата сума от данък и осигуровки в размер на 41,88 лева, остават за плащане чиста сума 376,95 лева за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни, което в.л. поясни в откритото съдебно заседание как се получават. Или следва да се уважи иска до този размер и до пълния размер следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска за лихва в размер на 55,81 лева върху дължимото ТВ-е:

В заявлението, с което е образувано заповедното производство е претендирана като:

37,42 лева върху възнаграждението за м. март за периода от 01.04.25г. до 29.05.2025г.; 18,39 лева върху в-ето за м. април за периода от 01.05.25г. до 29.05.25г., съгласно приложено изчисление с онлайн калкулатор или общо 55,81 лева.

Заповедното производство е образувано на 30.05.2025г.

В.л е имало въпрос да установи кога са изплащани в-ята и то е посочило в т.2 до 30 число на следващия месец, т.е съгласно чл.4 от ТД №223 е заплащано.

В такъв случай работодателя изпада в забава след тази дата или за в-ето за м.март е изпаднал в забава след 30.04.2025г., за април-след 30.05.25г. когато е подадено заявлението вече, но няма поставена такава задача на в.л. за първото и затова съдът приема, че не се дължи мораторна лихва върху неизплатените трудови в-я на ищеца както са претендирани и следва да отхвърли претенцията,

Следва да се начислява законна лихва върху дължимата сума в чист размер след приспадане на удръжките в размер на 3 900,00 лева от подаване на заявлението.

Следващия факт от значение за заплащането й и размера й се явява превода на сумата 1300 лева-труд. в-е за м. март 25г. на 30.09.25 г. или дължимата лихва до този период следва да се начисли върху сумата 3 900, лева, а от 30.09.25 г. до окончателното изплащане-върху остатъка от сумата 2600,00 лева.

С оглед липсата на изменение на обективно съединените искове, следва да се приеме за установено по отношение на ответника Сдружение „Футболен клуб-Ловеч" ЕИК *** ****, представлявано от Х. Ц. М., че дължи на Н. К. Я. ЕГН **********, сумата от общо 2 976,95 лв , представляваща:

4 остатък /след заплащане на сумата 1300,00 лева на 30.09.2025г./ от неизплатено месечно трудово възнаграждение на осн. чл.270 КТ, за месеците: март, април и май 2025г., след приспадане на дължимите данъци или чиста сума за получаване в размер на 2 600,00 лв.; обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на 376,95 лева за неизползван платен годишен отпуск от 5 дена за 2025г. след приспадане на дължимите данъци или чиста сума за получаване, а исковете до пълните претендирани размери на сумата общо 7175,88 лв., включваща: трудовото възнаграждение за месеците: 03,04,05.2025г. в размер на 5 025,93 лева-брутно трудово възнаграждение и обезщетение по 220 ал. 1 КТ в размер на 1675,31 лв-брутно, както и иска за лихва за забава на осн. чл.86 ЗЗД в размер на общо 55,81 лв., включващ: 37,42 лева върху възнаграждението за м. март за периода от 01.04.25г. до 29.05.2025г. и 18,39 лева върху в-ето за м. април за периода от 01.05.25г. до 29.05.25г.,и за законна лихва за периода от 30.05.2025г. до 01.06.2025г. , както и за иска за обезщетение по 220 ал.1 КТ в размер на 1675,31 лв. като неоснователни и недоказани, отхвърля.

По претендираната законна лихва: заявлението е подадено на 30.05.2025г. т.е преди прекратяване на трудовия договор, считано на 01.06.2025г. / прекратяване на ТПО/, която дата следва да се съобрази при начисленията на лихвите.

Следва да се присъди и законна лихва в два периода върху отделените главници за трудовото възнаграждение: върху сумата 3 900,00 лева за периода 01.06.2025г. /датата на прекратяване на ТПО до 30.09.2026 г. с оглед плащането на сумата 1300,00 лева и от 30.09.2026г. до окончателното изплащане върху дължимата главница- 2600,00 лева.