Решение № 2713 от 14.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2713 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330110516 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Д. Д. срещу „Вива Кредит“ АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 100 лева, от която 20 лева- платени без основание по клаузата за възнаградителна лихва, 30 лева- платени без основание като неустойка при липса на предоставено обезпечение за вземанията на кредитора и 50 лева – платени без основание за такса „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ по недействителен Договор за паричен заем „..............“ № ..... от ......, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба в съда /18.07.2023 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем „..............“ № ..... от ......, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 800 лв., който следвало да бъде върнат ведно с определените в договора акцесорни вземания на три месечни вноски до .....г. Сочи се, че предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора такса в размер от 124, 77 лева за „експресно разглеждане“ на заявката за паричен заем е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като кредиторът изисква заплащане на дейност, която е свързана в усвояване на кредита. В чл. 4, ал. 1 договора било предвидено и че ищцата като длъжник следва в тридневен срок от усвояването на сумата да предостави в полза на кредитора обезпечение от физическо лице- поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на посоченото задължение в срок, ищцата следвало да заплати на кредитора като неустойка сума в размер от 124, 77 лева. Ищцата поддържа, че е заплатила всички дължими суми по процесния договор за кредит. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимите по договора такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при неосигуряване 1 на обезпечение не са включени в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката е с характер на скрито възнаграждение за кредитора. Акцентира върху обстоятелството, че непосочването на действителния размер на ГПР води до цялостна нищожност на договора за кредит.

Съобразно гореизложеното, то се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочената сума като дадена при липса на основание. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Вива Кредит” АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът изтъква и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношението на вземането за такса за „експресно разглеждане на документи“ се сочи, че това не представлява услуга свързана с усвояването и управлението на кредита. Изтъква се, че кредиторът е ангажирал допълнителен ресурс, за да разгледа незабавно кредитната заявка на потребителя, поради което и е налице реално предоставена услуга. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР.

Изтъква се, че ГПР по договора не превишава разписания в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит.

Поддържа се, че дори и да се приеме, че ответникът не формира правилно ГПР по договора, то това не води до цялостна недействителност на договора за кредит, а до частична такава. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Вива Кредит” АД (като кредитор) АД и А. Д. Д. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем „..............“ № ..... от ......, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 800 лв. /л. 55- 57/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 29%, годишният процент на разходите е 49. 45%, а задължението следва да се погаси на три месечни вноски.

Съобразно чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, длъжникът се задължава да заплати на кредитора “такса за експресно разглеждане на документи” в размер от 124, 77 лв.

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от усвояването на сумата по договора, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) физическо лице- поръчител, което да отговаря кумулативно на следните изисквания: да е навършило 21- годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни”; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за цялото задължение по договора за 2 кредит, със срок на валидност от 30 дни след падежа за плащане по договора. При неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, на основание чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер от 124, 77 лв., плащането на която е изначално разсрочено в погасителния план.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника А. Д. Д. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

От представената по делото справка за осъществени от ищцата плащания по договора за кредит ( л. 65 ) се установява, че всички задължения по процесния договор за кредит са погасени. Изяснява се, че потребителят е заплатил като “такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит” сума в размер от 124, 77 лв., като неустойка сумата от 124, 77 лв. и като договорна лихва сума в размер от 54, 31 лв.

С отговора на исковата молба е признато и с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, не се включват вземанията за неустойка и “такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит”.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Вива Кредит" АД като заемодател и А. Д. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 800 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, отразена в чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, съдът счита, че същата е договорена в нарушение на норматата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Прочитът на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за кредит налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца ( длъжник по договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по услугата на чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, касаещи „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ са такива, свързани с усвояването на кредита и са присъщи за ответното дружество (доколкото преди да се отпусне съответният финансов ресурс, то по необходимост длъжникът следа да подаде заявка за кредитиране). Съобразно императивната норма на 3 чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Предвид това, чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем „..............“ № ..... от ...... се явява в противоречие с чл. 10а, ал.

2 ЗПК („Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ) и посочената клауза на основание чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК е недействителна.

По отношение на твърденията за цялостна недействителност на договора за кредит: в процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4 от Договора за кредит. Чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, възлага в тежест на потребителя да заплати на кредитора сума в размер от 124, 77 лв., което както вече бе коментирано, представлява възнаграждение за присъща дейност на кредитора и не следва да се изисква заплащането му от потребителя. По отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал.

2 от договора за кредит, то същите възлагат в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: поръчител (който следва да отговаря на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер на всички дължими по договора суми (които съобразно чл. 4, ал. 2 са в общ размер от 1103, 85 лева). Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер ( 800 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за всички дължими към кредитора суми (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или физическо лице- поръчител, което да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ) и то в толкова кратък срок след усвояване на сумата по договора. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът единствено цели да се обогати за сметка на длъжника и да го натовари със задължението да му заплати допълнително възнаграждение (което обозначава като неустойка) за предоставения финансов ресурс.