Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2921 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11855/2023
Вид
Решение № 2921
Подписан
27.06.2024
В сила
03.10.2024
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 415, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2921 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330111855 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю., чрез юрк. Н. П. - А. против А. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** №*, ет. *, ап. **, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника А. П. П., ЕГН **********, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 следните суми:

2300.00 лв. (две хиляди и триста лева) представляващи главница; 470.61 лв.

(четиристотин и седемдесет лева и 61 стотинки) договорна лихва за периода от 25.05.2020 г. до 24.02.2021 г.; 1165.93 лв. (хиляда и сто шестдесет и пет лева н 93 стотинки) обезщетение за забава за периода от 26.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 6439/16.09.2022г. по ч.гр.д. № 12595/2022г. по описа на ПРС, II бр. състав.

Ищецът твърди, че на ***** г. било подписано Приложение № * към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата ***** г. между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, 1

ЕИК 203670940. по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу А.

П. П., произтичащи от Договор за паричен заем № ***** от дата ***** г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № ***** от дата ***** г., изпратено с известие за доставяне.

Твърди, че на ***** г. „Сити кеш” ООД, като Заемодател и А. П. П. като Заемател сключили договор за паричен заем с № *****, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем.

Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 2300.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем”.

С подписването на договора за кредит страните декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия били описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил. Сочи се, че с полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем” сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създало задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.

Твърди се, че годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можел да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 547.37 лв., като така се договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 2847.37 лв., която да е платима на 10 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер па 284.74 лв. при първа погасителна вноска на ***** г. и последна погасителна вноска с падеж па плащане на ***** г. Твърди, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми.

2

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който твърди, че ищцата подписала договор за паричен заем № ***** от *****г. със „Сити кеш“ ООД гр. София, за сумата от 2300 лева. със срок на договора от 10 погасителни вноски , при годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите от 47,73 %. Общата дължима сума но договора била в размер на 2847,37 лева. Сочи, че Договорът за паричен № ***** от *****г. е недействителен на няколко основания. Липсвали условия по какъв начин се изчислява този процент - на база цялата сума към момента на сключване на договора, на база остатъчна главница след изплащането на всяка вноска или по друг начин. Това било пречка потребителя да прецени дали същия е правилно изчислен. Счита клаузата относно договорения лихвен процент за нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Нищожна поради противоречие с добрите нрави била й клаузата за възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния, при обезпечени. След като била нищожна, то клаузата за възнаградителната лихва, счита същата за несъществуваща и от това следвало, че не е изпълнено изискването на чл.11, ал.1 т.9 ЗПК. На това основание счита договора за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Договорът бил недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, тъй като липсвало посочено в договора по какъв начин била изчислена общо дължимата сума.

Сочи, че годишния процент на разходите бил в размер на 47,73%.

Неустойката, предвидена в договора била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и била прекомерна. Страните се споразумели договора за заем да бъде обезпечен от банкова гаранция или поръчители отговарящи на определени условия, съгласно чл.9, ал.1 от Общите условия към договора. Видно от това при отпускането на заема, заемателя подписал и запис па заповед в полза на заемодателя, за сума в размер на заемната сума с включени лихви и евентуално дължими неустойки, такси и разноски. Сочи, че при определяне на поръчителството, съгласно чл.9 от общите условия по договора за кредит, следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителите били едно или две физически лица, които да отговаряли кумулативно на следните предпоставки: имат осигурителен доход най малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, като размера на осигурителния им доход трябва да бъде най - малко 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната, при най - малко двама поръчители.

Лицата следвало да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са заематели по сключени и непогасени договори със заемателя. Сочи, че неустойката по договора била прекомерна. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 3

ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ответника А. П. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № *****г. по искане с № ***** от *****г. Това обстоятелство се подкрепя и от представения на л. 5 по делото договор за паричен заем.

С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем, а именно: поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 8 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 2562, 63 лв. на вноски.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) сключен между “Сити Кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички вземания по договори за потребителски кредит, сключени в съответствие с действащото законодателство, индивидуализирани в Приложение № * към договора.

По делото е представено Приложение № * към договора, в което е посочено вземането на цедента против ответника.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Следва да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария 4 кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.