Решение № 1604 от 08.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1604 гр. Пловдив, 08.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330110649 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. Б. М., ЕГН ********** против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, т. 9 и т.

10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за кредит от **** г., предвиждаща заплащане на неустойка, както и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника на сумата от 50 лева недължимо платена неустойка по договора за периода ****г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на **** г., е допуснато изменение, чрез увеличение на предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1819.03 лева - недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за кредит от **** г., за периода ****г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

Твърди се, че на ****г. между страните бил сключен Договор за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 2000 лева, при годишен процент на разходите 47.483 %.

Съгласно чл.6 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условия, посочени в чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, същият дължал неустойка в размер на 2042.87 лева, която следвало да заплати разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се прибавяла месечната вноска за неустойка.

Счита, посочения в договора лихвен процент в размер на 3.300 % да не отговаря на действително прилагания такъв, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала и стойността на ГПР, но същият не бил обявен на потребителя и не бил посочен в чл.3 от договора в действителния му размер, което било в нарушение на чл.5 и чл.11, т.10 ЗПК. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 3.300% към който се кумулира 1 вземането, представляващо скрита печалба, визирана в чл.8 от договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява, нарушава добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което водило до нищожност на договорното съглашение. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационни отношения. Възнаградителната лихва следвало да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството дали заемът е обезпечен.

Сочи се, че договорената между страните лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушаване на добрите нрави. Същата не отговаряла на действителните параметри по договора, с която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите. Твърди се, че чрез предвиждане на неустойка за неосигуряване на обезпечение, респ. такси, които се събират за осигуряване на фирми – гаранти, се осигурявала допълнителна печалба, която била калкулирана в договорената възнаградителна лихва.

Сочи, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция в размер на 2042.87 лева била загубила присъщата си обезщетителна функция, доколкото била 100 % от заетата сума в размер на 2000 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорно задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Предвиждането да се кумулира към погасителните вноски водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя - ответник, за сметка на потребителя – ищец, което било в противоречие с добрите нрави.

Поради невключване на неустойката в посочения в договора ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойка.

С оглед изложеното, се моли за прогласяване нищожността на клаузата на чл.8 от Договор за кредит от ****г., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на ЗПК, както и за присъждане на сумата от 50 лева недължимо платена неустойка по договора за периода ****г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на **** г., е допуснато изменение, чрез увеличение на предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1819.03 лева - недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за кредит от **** г., за периода ****г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Твърди се, че на ****г. ищцата подала молба за заем № **** до ответното – дружество, с която моли да бъде отпусната сума в размер на 5000 лева, които да бъдат върнати на 24 броя погасителни вноски с основание - обединяване на кредити. В подаденото заявление, ищецът предложил да обезпечи заема с гарант и ценна книга.

На ****г. между страните бил сключен договор за заем, като ищецът издал в полза на ответника ценна книга и предоставил като обезпечение по договора гарант лицето Й. С.

П.. Предоставеният гарант не отговарял на предвидените условия, за което заемателят ищец подписал декларация, че в тридневен срок, след сключване на договора ще предостави друго лице, в противен случай ще заплати предвидената за това неустойка. В чл.8 от договора било направено подробно описание на уговорената неустойка в размер на 2042.87 лева. Ищецът не предоставил надлежно обезпечение, поради което към сумата по заема 2 била включена и уговорената неустойка. С това общият размер на дължимата по договора сума възлизала в размер на 4734 лева, от която 2691.13 сума за целия период на договора и неустойка в размер на 2042.87 лева.

Сочи се, че след сключените каузални правоотношения ищцата заплатила изцяло десет погасителни вноски с включени в тях неустойки по чл.8 от общо 18 вноски по погасителен план. След заплащане на десетата вноска ищцата поискала да погаси заема предсрочно. Твърди, че договорът за заем е валидно сключен, а клаузата на чл.8 от същия, касаеща неустойката, била индивидуално уговорена и това станало с прякото влияние на ищеца. С договореният размер на неустойката, ищецът преценил икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати същата, като впоследствие предприела действия по заплащането й. Сочи, че предвидената в чл.8 от договора неустойка е уговорка между страните и дори да се приеме, че представлява неравноправна клауза, то същата била акт на индивидуално договаряне. Твърди, че е налице валидно каузално правоотношение между страните - договор за заем, който отговаря изцяло на императивните норми на ЗПК,ЗЗП и ЗЗД.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан Договор за паричен заем № **** от **** г., по който предоставената сума е усвоена, както и, че в чл. 8 от Договора е уговорена неустойка. /виж Определение по чл. 140 ГПК № ****.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото – Договор за паричен заем № **** от **** г., се установява, че на **** г. е сключен договора между страните по делото, по който „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, е предоставило на П. М., в качеството й на заемател, сумата от 2000 лева, която е следвало да бъде върната в срок до **** г. с плащането на 18 месечни погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент от 3.330 %, а ГПР е 48.64 %, като е посочена обща сума за плащане: 2 691.13 лева.

В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, по избор на Заемателя, като в конкретния случай е: ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

Според чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия, страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор, учредяването на някое от следните обезпечения: гаранти – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР на БНБ.

С клаузата на чл. 8 от договора, страните са уговорили, че с подписването му, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2042.87 лева, 3 с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Креди Йес“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.