Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 17.02.2026, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 1227/2025
Вид
Решение № 68
Подписан
17.02.2026
В сила
04.05.2026
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, т.1 и т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, т.1 и т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.156, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.159, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.343в, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Червен бряг, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440101227 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ В РС – Червен бряг е постъпила искова молба с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ И. С. И., с ЕГН ********** от .... против Прокуратурата на Република България, гр. София, ул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ за водено срещу него наказателно производство за деяние по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 26/2025 г. по описа на РУ – Ябланица, при ОДМВР – Ловеч, пр.пр. № 825/2025 г. по описа на РП – Ловеч, ТО – Ябланица, за това, че на 13.02.2025 г. е управлявал МПС – л.а. марка ..... в землището на гр. Ябланица, обл. Ловеч след употреба на наркотични вещества – амфетамин.

Съда в изпълнение на задълженията си е разменил книжата по делото, като в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната Прокуратура, в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск, като излага следните доводи за това: на първо място - досъдебното производство е образувано за извършено престъпление, а не срещу конкретно лице, няма характер и на бързо производство. В хода на разследването няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, не е взета мярка за неотклонение. С оглед на това, че ищецът не е имал качеството обвиняем по делото, следва и че не е осъществен фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, съобразно разпоредбата на чл.2 от закона. Намират, че практиката на ЕСПЧ относно терминът „обвинение” и неговото автономно значение е неотносима към настоящия случай, тъй като не е налице официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган 1

„относно твърдение, че лицето е извършило престъпление” или друг акт, от който „такова твърдение се подразбира и който по същия начин засяга положението на заподозрения”. По основателността на иска, считат, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за предприетите действия по отнемане на свидетелството за правоуправление и свалянето на регистрационните табели. Отделно от това в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с образуваното наказателно производство, както и техния размер, които не са подкрепени с доказателства. Твърдените вреди от отнетото СУМПС не са в причинна връзка с воденото производство, тъй като била изготвена Заповед за прилагане на ПАМ и прилагането на тази санкция не е извършено от длъжностни лица от Прокуратурата и не се дължи на действия, извършени от нейни органи.

Намират също така, че с исковата молба не са представени каквито и да било доказателства за претърпяно от ищеца „компрометиране” в обществото, за накърнени чест и достойнство и наличие на други сериозни негативни емоции. Ангажираните твърдения за злепоставяне на името му на почетен гражданин и професионалист не са подкрепени с доказателства, установяващи данни за негова изключителна почтеност, която да е накърнена и да е довела до снижаване на жизнения му стандарт и активен социален живот. Няма и данни за медийно разгласяване, което по някакъв начин да го е злепоставило в обществото. Твърденията му за влошено здравословно състояние, в резултат на образуваното досъдебно производство, също не са подкрепени с доказателства. По размера на претендираното обезщетение, оспорват предявената искова претенция, като я намират за прекомерна и несъобразена с чл. 52 от ЗЗД.

Изискуемата по смисъла на чл. 52 от 33Д справедливост е критерий за определяне размера на неимуществените вреди, който обаче не следва да се прилага абстрактно, а само въз основа на конкретни обстоятелства, свързани с претендираното за претърпяно увреждане. В този смисъл ищецът не е имал процесуално качество обвиняем, самото наказателно производство не е било образувано срещу него, спрямо него не е била взета мярка за процесуална принуда, разследването е приключило в разумен срок, престъплението по чл.343б, ал.3 от НК не е тежко по смисъла на закона. Оспорва и предявената искова претенция за дължима лихва поради неопределеност на началния момент, от който същата се претендира. Оспорва направените доказателствени искания за допускане на двама свидетели, тъй като не са посочени техните имена и какви конкретни обстоятелства ще се установяват чрез техните показания, според изискването на чл.156, ал.2 и чл.159, ал.2 от НК.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.

Ответникът се представлява от прокурор Светла Манолова, която поддържа вече изложените възражения в отговора на исковата молба.

По делото са приложени материалите по досъдебно производство № 26/2025 г. по описа на РУ – Ябланица, при ОДМВР – Ловеч, пр.пр. № 825/2025 г. по описа на РП – Ловеч, ТО – Ябланица.

След преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:

Районен съд Червен бряг е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него 2 неимуществени вреди в резултат на образувано досъдебно производство № 26/2025 г. поописа на РУ – Ябланица, при ОДМВР – Ловеч, пр.пр. № 825/2025 г. по описа на РП – Ловеч, ТО – Ябланица.

Съгласно тук посочената разпоредба - държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Така в тежест на ищеца е било да установи, че:

-му е повдигнато обвинение от ПРБ за извършено от него престъпление;

-образуваното по случая наказателно производство е било прекратено, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно;

- претърпял е неимуществени вреди и -причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и -причинения вредоносен резултат.

В настоящето производство са приложени:

Досъдебно производство № 26/2025 г. по описа на РУ – Ябланица, при ОДМВР – Ловеч, пр.пр. № 825/2025 г. по описа на РП – Ловеч, ТО – Ябланица, Справка за съдимост на ищеца - видно от която – не е осъждано лице.

Факти и твърдения по исковата молба, които се подкрепят от писмените доказателства:

На 13.02.2025 г. със заповед на Г*** - младши инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ – Ябланица, ОДМВР - Ловеч ищецът е задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

На 13.02.2025 г. е извършен и личен обиск на ищеца, при който не са открити инкриминирани вещи. На същата дата със ЗППАМ № 25-0451-000013/13.02.2025 г. издадена от Ц**** – началник група към ОДМВР – Ловеч, РУ Ябланица му е иззето СУМПС „До решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“, за това, че на 13.02.2025 г. е управлявал МПС – л.а. марка ..... в землището на гр. Ябланица, обл. Ловеч след употреба на наркотични вещества – амфетамин.

Срока на разследването е удължаван неколкократно за пристигане на резултата от назначената СТХЕ от НИК гр. София. На 25.08.2025 г. е получен резултат от СТХЕ, от който се установява, че изпробваното лице не е употребило наркотични или упойващи вещества – амфетамин.

С постановление на наблюдаващия прокурор, влязло в законна сила на 11.11.2025 г. е прекратено досъдебното производство № 26/2025 г. по описа на РУ – Ябланица, при ОДМВР – Ловеч, пр.пр. № 825/2025 г. по описа на РП – Ловеч, ТО – Ябланица, образувано за това, че на 13.02.2025 г. И. С. И., с ЕГН ********** от .... е управлявал МПС – л.а. марка ..... в землището на гр. Ябланица, обл. Ловеч след употреба на наркотични вещества – амфетамин, тъй като не е установена употреба на наркотични/упойващи вещества, включително амфетаминов тип стимуланти от ищеца.

3

Вследствие на незаконосъобразното поведение на органите на МВР и Прокуратурата на РБ спрямо ищеца, последния е бил задържан за 24 часа, които прекарал в арестта в РУ – Ябланица и му е било отнето СУМПС за периода 13.022025 г. – 13.11.2025 г.

В посочения период въпреки, че не му е било повдигнато обвинение, ищецът е бил под непрекъснат страх от осъждане и налагане на наказание за неизвършено от него престъпление и напрежение както за периода на задържането му, така и за целия период на водене на наказателното производство срещу него.

Всичко това подействало негативно на психиката му, вследствие на непрекъснатите страдания и притеснения от изхода на наказателното производство, както и от всички действия, които се предприемани спрямо него.

Преживял е много силен стрес, чийто последици не са отшумели и до днес.

Затворил се в къщи, не можел да управлява лек автомобил и да се придвижва свободно, не смеел да пие лекарства, които могат да дадат положителна проба за наркотици, предпочитал да стои в къщи и имал много негативни преживявания, свързани с семейството му.

Налице са условията, уредени в ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от задържането му и воденото наказателно производство.

Налице е акт на компетентния прокурор за прекратяване на наказателното производство.

Възражения, въведени с отговора Исковата претенция е за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от обвинение за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК.

С постановление за прекратяване на досъдебното производство от 11.11.2025 г. наказателното производство било прекратено, тъй като не била установена употребата на наркотични вещества.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените.

Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго определени случаи.

От доказателствата по делото е установено, че ищецът не е извършил престъпното деяние по чл.343в, ал.3 от НК и на 13.02.2025 г. НЕ е управлявал МПС – л.а. марка ..... в землището на гр. Ябланица, обл. Ловеч след употреба на наркотични вещества – амфетамин.

Производството е продължило над 9 /девет/ месеца. На ищеца е било отнето СУМПС за 4 целия период на воденото досъдебно наказателно производство. Следователно в процесния случай безспорно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, като материално-правно основание за обезвреда е прекратяването на това производство, което е основание за търсене на обезщетение за вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили вреди. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било образувано досъдебно производство, въпреки, че ищеца не е бил привлечен като обвиняем, но е бил задържан и му е било отнето СУМПС.