Решение № 163 от 04.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Русе, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И.а като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20244520201966 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-1085-003195/25.09.2024г., издадено от Началник на Сектор „ПП“ при ОДМВР - гр.Русе, против И. И. И. с ЕГН-**********, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба в законоустановения 14-дневен срок от И. И. И., чрез адв.Л.П. /упълномощен/, която е допустима. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с упълномощения представител, поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата, издателят на НП /респ. административнонаказващият орган/, редовно призовани, не се явява представител. Издателят на НП депозира по делото писмено становище, с което поддържа НП и моли съда да присъди минималноустановените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако отмени процесното НП.

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител и не релевира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.08.2024 год., около 01,50ч., автонаряд от група Сектор „ПП“ при ОДМВРРусе, в състав св.В. П. и К. К., извършвал обход с пол. автомобил на паркинг на МОЛ – Русе по бул.“Трети март“ в гр.Русе, когато от находящите се паркоместа към западния вход на търговския комплекс, извършвайки завой наляво и продължавайки движението си към бул.“Липник“, се движил л.а. марка „БМВ 520 И“ с рег.№****, управляван от жалбоподателя И.. Виждайки движението на автомобила на жалбоподателя, горепосочените пол. служители преценили, че същия извършва нарушение по ЗДвП, настигнали го със служебния си автомобил, след което жалбоподателя преустановил движението с неговия автомобила. По време на извършване на пол. проверка пол. служители не констатирали извършени нарушения по ЗДвП от жалбоподателя, след което решили да го изпробват за наличие на алкохол и/или наркотични вещества в 1 кръвта, но т.к. не разполагали с технически средства за да извършват такива тествания, отвели жалбоподателя до сектор „ПП“ – ОДМВР – Русе, извършили му горепосочените тестове с техническите средства, резултатът от които които бил отрицателен, след което св.В.П. издал против жалбоподателя АУАН бл.

№1388904/27.08.2024г., в който било констатирано, че жалбоподателят управлявал горепосоченото МПС, като /цит./ :. „ … умишлено форсирал двигателя подавайки газ, в следствие на което поднася задната част на МПС в дясно и ляво…“ - нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан актос.

В.П., който пресъздава описаното в АУАН, както и допълнително възприетите от него обстоятелства във връзка с предмета на делото. По искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е разпитана и св.Ивет Сприова. На страните и актосъставителя е предявен в с.з. запис от видео камера на западен вход на МОЛ - Русе, записан на оптичен носител, който има отношение към предмета на делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че акта за установяване на административното нарушение и НП не съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в АУАН и НП, се опровергават от събраните доказателства, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Съдът счита, че в АУАН и НП, съставени спрямо жалбоподателя, не са посочени коректно и безпристрастно обстоятелствата и доказателствата, от които да се изведе по несъмнен начин, че жалбоподателя е извършил вмененото му от АНО нарушението. Съдът счита, че по делото е налице основателно съмнение относно това, дали и по какъв начин от обективна е извършено каквото и да е нарушение от жалбоподателя.

Съдът не кредитира показанията на св.К. в частта, в която той установил визуално процесното нарушение, а именно че жалбоподателят управлявал горепосоченото МПС като /цит./ :. „ … умишлено форсирал двигателя подавайки газ, в следствие на което поднася задната част на МПС в дясно и ляво…“. Тези показания се опровергават напълно от предявения на страните и в присъствие на този свидетел видеозапис от видео камера на западен вход на МОЛ – Русе, от който е видно, че процесния автомобил, завивайки наляво и в посока бул.“Липник“, леко поднася задната си дясна част, след което непосредствено намалява и почти преустановява движението си преди монтираното на пътното платно изкуствено препятствие /на не повече от 10 метра след извършения завой от автомобила, имайки предвид и дължината на последния от около 5 метра/. По делото не е доказано, чрез гласните показания на свидетелите или с друг законов способ, процесния автомобил да извършвал описаното в АУАН и НП неправомерно движение по пътното платно.

Съдът кредитира показанията на св.Ивет Спирова относно това, че по време на извършване на твърдяното от АНО нарушение от жалбоподателя, на асфалтираната част на западния паркинг пред западен вход на МОЛ – Русе /включително и на мястото където се твърди от АНО, че жалбоподателя е извършил нарушението/ се изливала вода от инсталираните там напоителните системи на засетите между паркоместата растения. В тази насока съдът допуска, че е възможно това леко поднасяне в дясно на задната дясна част на управлявания от жалбоподателя автомобил, да е вследствие на покриващата пътното плътно на това място вода.

Съдът намира, че по делото не е несъмнено и безспоро доказано от обективна страна, че на 27.08.2024 год., около 01,50ч., в гр.Русе, управлявайки л.а. марка „БМВ 520 И“ с рег.№**** по бул.“Трети март“, жалб. И. И. И. боравел по такъв начин с уредите за управление на автомобила и форсирал двигателя му, че поднесъл задната част на автомобила последователно в ляво и дясно - нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

По гореизложеното съдът счита, че са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради недоказаност на вмененото съобразно чл.6 от ЗАНН за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради което същото следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано, в нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за 2 присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата. Съдът констатира, че поисканите от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в тежест на АНО разноски в размер на 1200,00 лв. /при минимално установени с наредбата 600,00 лв. за конкретното нарушение/ са прекомерно завишени. Вземайки предвид направеното възражение от издателя на НП с придружителното писмо към делото за присъждане на минималноустановените с Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа разноски, както и това, че предмета на делото не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с други такива от същия вид, проведени са две открити заседания във въззивното производство преди да се обяви делото за решаване, то следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените от него разноски по делото в предвидения размер съобразно чл.18, ал.2, във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно сумата от 600,00 лв.

По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-003195/25.09.2024г., издадено от Началник на Сектор „ПП“ при ОДМВР - гр.Русе, против И. И. И. с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР - Русе да заплати на И. И. И. с ЕГН-**********, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3