Решение № 46 от 01.03.2021, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 846/2020
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 01.03.2021
- В сила
- 26.03.2021
- Състав
- Христо Петров Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Горна Оряховица , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20204120200846 по описа за 2020 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕТ „***“ с ЕИК № *********, срещу Наказателно постановление (НП) № 541945-F-541410/08.09.2020г., издадено от Ж.И.А – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв., на основание чл. 185, ал.2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Навеждат се твърдения за незаконосъобразност на обжалваното НП, обективиращи неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Б.. Оспорва жалбата, тъй като счита, че НП е правилно и законосъобразно.
В хода на съдебните прения:
1
- Юрисконсулт Б. помоли съда да потвърди издаденото НП, тъй като счита същото за правилно и законосъобразно. Уточни, че констатираното нарушение не се оспорва от търговеца. Счита, че случаят не е маловажен и по тази причина не може да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Излага доводи в тази насока. Помоли съда да присъди на представляваната от нея въззиваема страна сумата от 300,00 лв., представляваща направени в хода на делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представи списък с разноски.
- Жалбоподателката И.П. каза, че грешката я признава. Не е била въведена сумата, но това се дължи в следствие на умора, заболяване и изтощение. Помоли при постановяване на съдебното решение да бъде отчетен човешкият фактор. Моли за справедливо решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:
Административнонаказателното производство е образувано след извършена на 08.03.2020 г. проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателство. Проверката е извършена от М. И. К. и А. Й. В. – двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“ дирекция „Оперативни дейности“ гр. Велико Търново. Проверен е магазин за цветя , находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. ***, стопанисван от ЕТ „***“. За извършената проверка и нейните констатации е бил съставен „Протокол за извършена проверка в обект“ серия АА № 0004300 (лист 8 – 9).
В своите показания св. М.К. заяви, че в проверявания магазин, с колегата си А.В. са извършили контролна покупка, купили са орхидея.
Издаден е бил фискален бон. Покупката е била направени преди тяхната легитимация. След легитимацията си, че са служители на ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, сектор „Мобилни групи“ – Велико Търново е бил извършен дневен отчет за паричните средства в касата от фискалното устройство, след което са били преброени паричните средства. Направен е бил опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (лист 11). При сравняване на паричните средства от фискалното устройство с паричните средства от касата е била установена разлика. След 2 това е бил съставен протокола за извършената проверка – серия АА № 0004300 от 08.03.2020 г. (лист 7 – 9). Били са проверени документите на фискалното устройство - свидетелство за регистрация, паспорт на фискалното устройство, договор за сервизно обслужване на фискалното устройство.
Всичко е било наред. Имало е само разлика в паричните средства. С протокола е бил поканен представляващ ЕТ „***“ или упълномощено от него лице, да се яви в ТД на НАП Велико Търново, площад „Център“, стая 513 на 13.03.2020 г. от 11,00 ч. за издаване на АУАН. В протокола изрично е вписано, че при неявяване, АУАН ще бъде съставен в тяхно отсъствие.
Протоколът е подписан от И.П..
От „Протокол за извършена проверка в обект“ серия АА, № 0004300 от 08.03.2020 г. (листи 7 – 9) е видно, че при извършването й е било установено, че фактическата наличност в касата на обекта е била в размер на + 7,00 лв., неотразена чрез фискалното устройство като „служебно въведени” в касата суми. Така била установена разлика между наличността по данни от ФУ и фактическата наличност на паричните средства към момента на проверката.
Показанията на свидетелите А.В. и З.Д. се препокриват с тези на св.
М.К..
От така събраните писмени и гласни доказателства са налага извода, че ЕТ - жалбоподател не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и/или извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми.
За така допуснатото нарушение, което е било квалифицирано от контролните органи като нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на 13.03.2020 г. е бил издаден АУАН № F541410.
Актът е съставен в присъствието и връчен на представляващия търговеца, който го подписал.
В срока по чл. 44,ал.1 от ЗАНН не са били направени писмени възражения от страна на жалбоподателя ЕТ „***“.
3
Въз основа на съставения АУАН, на 08.09.2020 г. е било издадено обжалваното НП № 541945-F541410 (лист 5). Същото е издадено от Ж.И.А., в качеството му на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП. Постановлението е издадено срещу ЕТ „***“, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: - г***, представляван от И.К.П. с ЕГН: ***. В обстоятелствената част на постановлението е посочено, че на 08.03.2020 г., в 10:25 часа, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на паp. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС - магазин за цветя, находящ се гр. ***, стопанисван от ЕТ „***”, ЕИК *********. При проверката е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 85,50 лв. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 92,50 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства.
Фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 7,00 лв., и представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено във фискалното устройство в момента на извършването му. АНО е приел, че лицето ЕТ „***“ не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност в касата на ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми. Като доказателство за резултатите от проверката, на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, е съставен Протокол за извършена проверка № 0004300/08.03.2020г.
Нарушен е /осъществен е състава на чл.33, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 на МФ. Нарушението е за първи път.
За да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, като според АНО се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „***”, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв.
На 01.12.2020г. Наказателното постановление е връчено на И.К.П. в качеството й на представляващ ЕТ „ ***“.
4
На 03.12.2020 г. Е.П. е депозирала до ТД НАП – Велико Търново своето възражение срещу НП № 541945-F541410.
Установената и описана в обжалваното НП фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите М.К., А.В. и З.Д..
На основание установените в хода на делото факти, съдът приема, че жалбата на И.П., изготвена в качеството й на законен представител на ЕТ „***“ е допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че при проверката е установена необоснована разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от ЕТ и отчетената сума по ФУ, съгласно дневния финансов отчет, в размер на + 7,00 лева. Липсват констатации и доказателства към момента на проверката сочената сумата да е резултат от неотчетени продажби, поради което установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Отговорността на ЕТ „***“ е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3 000. 00 лева до 10 000. 00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Последната пък предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500, 00 лева до 2 000, 00 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби. Съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.
1.
5
В НП е посочено, че нарушението е за първи път.
Независимо от това безспорно нарушение, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В този член е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Тълк. н. д. № 1/2005 г., административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол.
Във връзка с горното съдът съобрази обстоятелството, че действително разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. От друга страна обаче, доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа 6 обстановка. Следва да се отбележи, че този решаващ извод на наказващия орган подлежи на съдебен контрол.