Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 131 от 13.11.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Наказателно от частен характер дело 54/2024
Вид
Присъда № 131
Подписан
13.11.2024
В сила
09.04.2025
Състав
Димитър Христофоров Кирилов

Цитирани разпоредби

М О Т И В И към Присъда №131/13.11.2024 постановена по НЧХД № 54/2024г. по описа на РС-Плевен

Частното обвинение е повдигнато срещу Ц. М. Ц., с ЕГН: ********** за това, че на 16.11.2021 г., в гр. Червен бряг, в съучастие като извършител с Х. Г.

Х. от гр. Червен бряг да се е заканил на Н. И. В. от гр. Червен бряг с престъпление против нейната личност и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК,

И за това, че на 16.11.2021 г., в гр. Червен бряг, да е причинил на Н. И. В. от гр. Червен бряг лека телесна повреда, изразяваща се в болки и емоционални страдания без разстройство на здравето - престъпление по чл.

130, ал.2 от НК.

Повдигнато е обвинение и срещу Х. Г. Х. с ЕГН – ********** за това, че на 16.11.2021 година, в град Червен бряг, в съучастие като извършител с Ц.

М. Ц. от град Червен бряг да се е заканила на Н. И. В. от град Червен бряг с престъпление против нейната личност и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК

И за това, че на 16.11.2021 г. , в гр. Червен бряг обидила частния тъжител Н. И. В. с думите – „***“, „****“, „****“ - престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Ведно с тъжбата, съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск предявен от частния тъжител Н.

И. В. против подсъдимия Ц. М. Ц. за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение в резултат на нанесените й неимуществени вреди от престъпление по чл. 130, ал. 2, предл.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.11.2021 година до окончателното й изплащане.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск предявен от частния тъжител Н. И. В., против подсъдимия Ц.

М. Ц. за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение в резултат на нанесените й неимуществени вреди от престъпление по чл. 144, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.11.2021 година до окончателното й изплащане.

Ведно с тъжбата, съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск предявен от частния тъжител Н.

И. В., против подсъдимата Х. Г. Х. за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените й в резултат престъпление по чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК неимуществени вреди, считано от датата на увреждането 16.11.2021 година до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание адв. Я., в качеството си на повереник на частния 1 тъжител Н. И. В., пледира за доказаност на обвинението по всички пунктове и срещу двамата подсъдими.

Защитникът на подсъдимите адв. Ц. А. от ПлАК, счита че обвинението не е доказано и моли съдът да оправдае подсъдимите.

В своята последна дума подсъдимата Х. Х. пледира, че е невинна.

Подсъдимият Ц. Ц. също пледира за невинност.

Съдът, след като взе предвид обясненията на подсъдимите Ц. М. Ц. и Х.

Г. Х., показанията на разпитаните свидетели З. Б. В., М. Б. В., И. К.В., И. М.

Й., М. З. М., А. И. Й., намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.11.2021г. в гр. Червен бряг около 22.00 часа, подсъдимата Х. Г. Х. напуснала дома си на ул. ****, за да отиде на работа, нощна смяна. Пред входа на жилищния блок, в който живеела, видяла частния тъжител Н. В. заедно с нейната приятелка свидетелката З. В. и още едно лице. Х. направила забележка на децата да не оставят след себе си отпадъци, с което те се съгласили. На следващата вечер 16.11.2021г. по същото време, подсъдимата Х. отново се приготвила да отиде на работа, като пред входа на жилищния блок отново се намирали частния тъжител Н. В. и свидетелката З. В.. Тази вечер обаче между подсъдимата, частния тъжител В. и свидетелката В. възникнали пререкания, защото частната тъжителка Н. В. се обърнала към подсъдимата Х. с въпрос – Тя ли е поставила кабърчета на пейката, на която свидетелката В. била седнала и се убола.

Според показанията на свидетелката В., подсъдимата Х. дала положителен отговор на този въпрос, след което се заканила на частната тъжителка с думите – „***“, „****“, „****“. „Ей, сега ще видиш, какво ще стане. Сега звъня на едни телефони и ще видиш, какво ще стане. Ще Ви разкостя, ще Ви оскубя.“ Подсъдимата действително позвънила по телефона на ***, с когото ***, а именно подсъдимият Ц. Ц., който излязъл от дома си и се включил в конфликта, като ритнал пред себе си алуминиево кенче с неизвестно съдържание, оставено неизвестно от кого и пластмасови бутилки със студен чай, притежавани от свидетелката В. и частният тъжител В..

Течността от съдържанието на кенчето попаднало отстрани на главата на свидетелката В., а също така по гърба и по косата на частната тъжителка В., без физически последствия за тях.

В резултат на тези действия на подсъдимия Ц., част от съдържанието попаднало върху частната тъжителка и свидетелката В., като кенчето ударило по гърба частната тъжителка.

На място след обаждане от страна на частната тъжителка, отишъл баща й свидетелят И. В. и всички заедно посетили РУ – Червен бряг, към ОДМВР – Плевен, където депозирали своите сведения на 16.11.2021г.

На 19.11.2021г. сведение депозирали подсъдимата Х. Х. и подсъдимият Ц. Ц..

При така установеното от фактическа страна, съдът счита че 2 обвиненията спрямо двамата подсъдими за всички деяния не са доказани.

На първо място следва да се отбележи, че присъствието на двете непълнолетни лица – частният тъжител В. и свидетелката В. след 22:00 часа на обществено място, което е в нарушение на чл.32, ал.1, т.1 и чл.36 от Наредба за поддържане и осигуряване на обществения ред, безопасността на движението, опазването на общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Червен бряг, приета от Общински съвет – Червен бряг с Решение №928/30.04.2018г. Действията на подсъдимата Х. Х. са били насочени към спазване на чл.36 от същата Наредба, според която тя е длъжна да пази чистотата пред дома си.

От показанията на свидетелката З. В., както и от обясненията на подсъдимата Х. и подсъдимия Ц., се установява, че не за първи път в късните вечерни часове, тя и частната тъжителка В. са се намирали на това място, което считали удобно за срещите помежду им, както и с други младежи. От показанията на свидетелката В. се установява още, че забележката, която им е направила подсъдимата Х. предната вечер е била основателна, заради отпадъците, които били струпани от консумацията на различни храни и напитки на това място. Установява се още, че е възможно двете девойки да са разговаряли на висок тон, както и че въпросът, който е задала частната тъжителка на подсъдимата да е провокирала нейната реакция. Найсъщественото, което се установява от показанията на тази свидетелка е, че репликите – „Ще ви разкостя, ще ви оскубя“, не са били отправени към свидетелката В. и частната тъжителка В., а са употребени от подсъдимата Х. в смисъл „Ще ги разкостя, ще ги оскубя“ при телефонния й разговор с подсъдимия Ц. преди той да слезе пред жилищния вход. Установява се, че двете приятелки живеят в различни посоки на града, но са предпочитали да се събират на това място.

От показанията на свидетелката М. В., която е майка на частната тъжителка Н. В., са преразказ на това, какво е възприето от частната тъжителка. Установява се още травматичното, психично състояние на *** й след случая, в който смисъл са и показанията на свидетелката А. И. Й., която е ****. Установява се още, че М. В. системно не е спазвала задълженията си като родител, *** й да се прибира в дома им преди 22:00 часа. Установява, че в близост до дома на семейство В.и се е намирала беседка, но младежите предпочитали да се събират пред жилищния блок на ул. ***, където живеела подсъдимата Х. Х.. В този смисъл са и допълнителните показания на свидетелката В., според която „****“ е много по-близо, отколкото жилищния блок, в който живеела подсъдимата Х..

От показанията на свидетеля И. В. се установява, че в 22:00 часа на 16.11.2021г., той е получил телефонно обаждане от *** си, която била разстроена, хлипала, плачела, хълцала. Разбрал, че се намира пред сградата на полицията и веднага се отзовал, тъй като се намирал в близост. Разбрал, че е залята с неизвестна течност по косата, което „изключително го притеснило“.

3

Разбрал още, къде е възникнал конфликта. Било му преразказано за агресивно поведение от страна на подсъдимата Х., като след този разказ, той и двамата полицаи посетили мястото на конфликта и установили фактическа обстановка с налични кабърчета, бутилки от чай и кенче. От показанията на свидетеля В., се установява, че той и *** му В. не са били особено стриктни към часовете, в които се е прибирала *** им вечер. Установява се, че частната тъжителка В. и свидетелката В. са вдигали шум.

От показанията на свидетеля И. Й., който живее в същия жилищен блок, както подсъдимите, се установява, че в резултат на подмяна на уличната настилка върху пейката ползвана и от свидетелката В. и частната тъжителка В., се е наложило да бъде прикрепена част от дървено пале, което е с грапава повърхност и върху него се е сложила мушама закована с кабърчета, за да се повдигне височината на пейката с цел да е удобно на възрастните хора да сядат и да стават от нея. Установява се, че междублоковото пространство е любимо място за събиране на различни компании, а терасата на жилището на подсъдимите е точно над пейката и мястото предпочитано за събиране от младежите. Същите оставяли отпадъци там и това налагало тяхното почистване от различни обитатели на сградата.

От показанията на свидетеля М. М., който вечерта на 16.11.2021г. е гостувал в дома на Х. и Ц., се установява, че шума от разговорите на младежите, които се събирали на пейката се е чувал само, когато прозорците на жилището са били отворени.

От показанията на свидетелката А. Й. се установява, че тя в качеството си на ****, след инцидента е работила по молба на М. В. с частната тъжителка за преодоляване на травмата от конфликта. Първоначалното напрежение у частната тъжителка с течение на времето е стихнало. Била е притеснена за в бъдеще да не среща подсъдимият Ц..

От обясненията на подсъдимата Х. Х. се установява по-различна интерпретация на фактите. Според нея конфликта е бил предизвикан от „Н. и З.“, като двете са започнали да се държат вербално, агресивно спрямо нея, като доминираща в конфликта е била свидетелката В..

Подсъдимата познавала от малка свидетелката З. В., като *** на нейна колежка. Подсъдимата Х. и подсъдимият Ц. отричат да са имали агресивно поведение спрямо частната тъжителка и свидетелката В..

При така установеното от фактическа страна, съдът счита, че на основание чл.304 от НПК, следва да оправдае подсъдимите по така повдигнатите им обвинения.

По отношение на подсъдимата Х. Х. са повдигнати две обвинения за престъпление по чл.144, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.146, ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства не се установява подсъдимата Х. да е извършила престъплението по чл.144, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Дори да се приеме, че Х. при разговора си с Ц. е употребила изразите – „Ще ги 4 разкостя, ще ги оскубя“. Тези нейни реплики не са били отправени към частния тъжител Н. И. В..

За да е налице обективната стана на престъплението е необходимо да е отправена закана. Интелектуалният момент на престъплението включва съзнанието у дееца, че отправя към пострадалия заплаха срещу неговата личност, имот или негови близки. Следва да е наясно, че заканата с престъпление се възприема от пострадалия. Волевия момент на заканата с престъпление се изразява с цел, заплахата да бъде възприета от жертвата и тя да изпита страх от нейното осъществяване – Решение №10-85-I, Решение №368 – 86 – II на Върховния съд.

От действията на подсъдимата Х. не се установява нито интелектуално, нито волевия момент за извършване на престъплението по чл.144, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

От субективна страна това престъпление се извършва с пряк умисъл. В конкретният случай доколкото може да се даде вяра на показанията на свидетелката В. и преразказаното от свидетелите В.и, се установява, че в резултат на яда си породен от системното струпване на отпадъци пред жилищния им вход, подсъдимата Х. е искала да бъде преустановено това поведение на свидетелката В. и частния тъжител В., а не е целяла да отправя закана спрямо тъжителката.