Решение № 2640 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2640 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330115439 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Г. Г. с ЕГН **********, против „Профи Кредит България” ЕООД ЕИК 175074752, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за кредит № *****.

Ищцата сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит

№ *****, като оспорва целия договор, като нищожен, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл.11, т.10 от ЗПК. Твърди се, че съгласно договора, ищцата е следвало да върне заемната сума в размер на 5000 лв. при ГПР 49,02 %, ГЛП – 41 % и при срок на кредита от 36 месеца. Посочва се, че е постигната договореност за заплащане на пакет допълнителни услуги Фаст и Флекс в размер на 5200 лева, както и възнаградителна лихва, като общият размер на подлежащата на връщане сума била 13770,96 лв. Твърди се, че действително приложимият ГПР по договора е различен от посочения в него 49,02%, което водело до неравноправност на уговорката за ГПР и нищожност на клаузата за ГПР, което влечало нищожност на целия договор на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Уговореното възнаграждение за пакета допълнителни услуги било разход по кредита, който следвало да бъде включен в изчисляването на ГПР, като невключването му нарушавало изискванията на чл. 19, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Уговорката представлявала по същество скрита възнаградителна лихва, която следвало да бъде включена в ГПР.

С оглед изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за кредит се предявява исковата претенция. Моли искът да се уважи. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи Кредит 1

България“ ЕООД. Не се оспорва сключването на процесния договор, а се оспорва наличието на сочените основания за недействителност на договора и клаузата, уреждаща „пакет допълнителни услуги“, като са изложени подробни съображения в тази насока. Твърди се, че договорът е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК. Счита, че допълнителните услуги не следва да се включват в ГПР и не оспорва, че размерът на възнаграждението за допълнителни услуги не е включен в ГПР, а единствено договорното възнаграждение. Оспорва неточното посочване на ГПР да представлява основание за недействителност на целия договор, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗПК в случай, че се установи по-висок размер на ГПР от законоустановения, то това би довело до недължимост на сумите, надвишаващи този размер. Оспорва клаузите за допълнителни услуги да противоречат на чл. 10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не може да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Предпоставките за упражняването на закупените допълнителни услуги били ясно и точно описани. Ищцата е избрала да ползва пакета от допълнителни услуги и се е възползвала от първата услуга – приоритетно разглеждане и становище по искането за кредит. Сочи, че за разглеждане на искането на кредит не е забранено събирането на такси. Моли искът да се отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Между страните не е налице, а и от приетия по делото Договор за отпускане на потребителски кредит С. № **** се установява, че между тях е сключен процесния договор, по силата на който на ищцата е отпусната в заем сумата от 5000 лв. при ГПР 49,02 %, ГЛП – 41 % и при срок на кредита от 36 месеца. Постигната е между страните договореност за закупуване на пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на общо 5200 лева, както и възнаградителна лихва, като общият размер на подлежащата на връщане сума възлиза на 13770,96 лева.

Не е спорен също и факта, че сумата за допълнителните услуги не е включена при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит, получаването на сумата от 5000 лева в заем от ищеца, правата и задълженията на страните по договора, както и закупуването на допълнителни пакети услуги на обща стойност 5200 лева, в това число и сумата, която ищцата общо следва да върне по договора- 13770,96 лева.

С оглед въведените от ищцата твърдения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и тези за нищожност на договора за закупуване на допълнителен пакет услуги, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителното на договора.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното 2 предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен фиксиран лихвен процент по заема в размер на /възнаградителна лихва/ в размер на 41%.

Същата очевидно надвишава повече от три пъти законната лихва, която е в размер на 10%, което я прави нищожна поради противоречието й с добрите нрави. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд на Р. България.

По отношение на възражението на ищцата за недействителност на договорът поради наличието на клауза за закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречието й с нормата на чл. 10а от ЗПК, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК повелява видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисионни да бъде ясно и точно определено в договора за потребителски кредит. В процесното споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги са описани различни по вид и брой услуги, без да е разграничена стойността на всяка от тях, като същевременно е определено общо възнаграждение по пакета в размер надвишаващ отпусната в заем сума- 5200 лева, чието заплащане е разсрочено като сума, дължима към всяка една от погасителни вноски, към които се прибавя сумата от още 144,44 лева.

Съгласно константната съдебна практика „допълнителни услуги” по смисъла на чл.

10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, ведно с възнаградителна лихва на определен падеж. Такива допълнителни услуги по смисъла на закона биха съставлявали например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки по отпуснатия кредит, за неговия размер или изправността на клиента. Не съставлява по смисъла на цитираната норма допълнителна услуга предоставеното от ответника приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, нито правото на промяна на погасителния план.

В процесния случай се налага извод, че възнаграждението за пакета „допълнителни услуги” по естеството си представлява „скрит” разход по кредита, който би следвало ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е изискването на чл. 19, ал.

1 от ЗПК. Включването му обаче в този процент би довел до многократно по-висок годишен процент на разходите, от посочения в договора- 49,02%. От това следва извод, че клаузата за ГПР би била нищожна. Напълно се споделят от съда съображенията на ищцата за нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение за пакет допълнителни услуги поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.

По гореизложените съображения искът ще се уважи изцяло, като се прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има 3 ищцовата страна и същите се констатираха в размер на 550,84 лева заплатена държавна такса, за тях е представен списък и са налице доказателства за реалната им направа, като заплащането им следва да се възложи в тежест на ответното дружество.

Ищцата се представлява в процеса от адвокат, на който не е заплатила възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва в случая да се определи минималното предвидено в НМРАВ възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, като се отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото и реално осъществените процесуални действияделото е приключи в едно съдебно заседание, в което от пълномощник на ищцата е подадена молба за разглеждането му в отсъствие на представител на страната.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „П. С.“ № **, ет.*, ап. ** и „Профи Кредит България” ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Средец, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, че сключения между тях Договор за отпускане на потребителски кредит Стандарт с

№ **** е нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7 да заплати на И.

Г. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „П. С.“ № **,ет. *, ап. ** сумата от 550,84 лева /петстотин и петдесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7 да заплати на адвокат Р. Н. Р. от АК-П. с личен № ****, с адрес в гр. П., ул. „Й. Г.“ № ** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, определена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.