Решение № 643 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100507919 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15626/28.09.2023 г., постановено по гр.д. № 31215/2022 г. по описа на СРС, 76 състав, е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен от ищеца Е. Д. Т., ЕГН **********, срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на сумата от 1136,60 лв., дължимо по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на 07.04.2022 г. в гр. София застрахователно събитие, при което са причинени имуществени щети на застрахованата вещ лек автомобил „Ауди А6 Авант“, с рег. № ********, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 10.06.2022 г., до окончателното плащане.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 800 лв.

С Определение № 19148/08.05.2024 г. постановено по гр.д. № 31215/2022 1 г. по описа на СРС, 76 състав, е оставено без уважение искането на ищеца по чл. 248 ГПК за намаляване размера на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 30.10.2023 г. от ищеца в първоинстанционното производство – Е. Т..

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Въззивникът счита, че допълнителната експертиза е била допусната в нарушение на процесуалните правила, тъй като в отговора на исковата молба не е било твърдяно наличие на увреждания към момента на сключване на застраховката. Без значение било дали щетите са нанесени от едно лице или от няколко, тъй като ответникът покривал щети на паркинг.

Следвало да бъдат възстановени действително претърпените вреди, поради което искът бил основателен. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът – уважен изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Поддържа, че вредите били не просто от повече от едно събитие, но и съществуващи при сключване на полицата. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Срещу определението по чл. 248 ГПК е депозирана частна жалба от ищеца, в която са изложени подробни съображения защо присъденото юрисконсултско възнаграждение е прекомерно. Търси се отмяна на обжалваното определение и намаляване на възнаграждението от 400 лв. на 100 лв.

В законоустановения срок за отговор насрещната страна не е депозирала такъв.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

2

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 10.06.2022 г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен от ищеца Е. Д. Т., ЕГН **********, срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на сумата от 1136,60 лв., дължимо по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на 07.04.2022 г. в гр. София застрахователно събитие, при което са причинени имуществени щети на застрахованата вещ лек автомобил „Ауди А6 Авант“, с рег. № ********, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 10.06.2022 г., до окончателното плащане.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:

1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) настъпване през периода на 3 застрахователното покритие на процесното ПТП; 3) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото МПС; 4) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за наличие на основание да откаже да заплати застрахователното обезщетение по чл. 408, ал. 1 КЗ.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Договорът за застраховка е двустранен, възмезден консенсуален, формален и алеаторен.

Характерна черта на договора за застраховка е неговата алеаторност.

Задължението на застрахователя е да осигурява застрахователна закрила, но не е ясно дали за него ще възникне и задължение да изплати застрахователно обезщетение или сума.

Едно от основните задължения на застрахователя е да заплати застрахователно обезщетение или сума. То възниква, ако в срока на застрахователното покритие настъпи застрахователно събитие – чл. 405, ал. 1 КЗ.

В отговора на исковата молба е посочено, че ищецът не е изпълнил задължението си съгласно т. 13.2. от Общите условия, което гласи, че новият собственик встъпва в правата по застрахователния договор след попълване на ново Предложение-декларация, представяне на МПС за оглед и заснемане и влизане в сила на анекса за продължаване на действието му.

По делото е представен Анекс № 1 към застрахователна полица № 00088556/93002110047623 от 07.04.2022 г. В него е посочено, че полицата се прехвърля на новия собственик на застрахования автомобил и важи и след промяна на регистрационния номер. В анекса е посочено също, че същият влиза в сила след оглед и заснемане на МПС съгласно т. 13.2. ОУ.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ, приложим към процесното застрахователно правоотношение, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на 4 застрахования по застрахователния договор. Разпоредбата се различава от аналогичната такава на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.), която гласи, че ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор, освен ако е уговорено друго. Очевидна е разликата в двете норми, доколкото сега действащата уредба не предвижда възможността страните да уговорят нещо различно от това, което постановява разпоредбата. Следователно чл. 413, ал. 1 КЗ е норма с императивен характер, която не може да бъде дерогирана по волята на страните. Предвиждането на отлагателни условия – оглед и заснемане на автомобила, противоречи на тази императивна разпоредба, поради което въззивният съд приема, че именно страните по делото са страни и по застрахователното правоотношение. В този смисъл са напр. Решение № 5488 от 11.10.2024 г. по в. гр. д. № 8252 / 2023 г. на Софийски градски съд, Решение № 260429 от 21.01.2021 г. по в. гр. д. № 7332 / 2020 г. на Възз. IV-в състав на Софийски градски съд.

На следващо място следва да бъде посочено, че неизпълнението на вмененото с т. 13.2. ОУ задължение за застрахования да предостави автомобила за оглед и заснемане не може нито да се отрази на встъпването му в правата по застрахователния договор, нито да обуслови основание за отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 408, ал. 1, т.

3 КЗ. Разпоредбата предвижда, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Правото на застрахователното дружество да откаже заплащането на застрахователно обезщетение възниква при настъпило вредоносно събитие, съставляващо покрит съгласно застрахователния договор застрахователен риск. По делото не се спори, че твърдените увреждания по процесния автомобил от ПТП представляват покрит риск съгласно застрахователния договор. В настоящия случай непредоставянето на процесния автомобил за оглед и заснемане не може да доведе или да улесни възникването на застрахователното събитие. В Решение № 147/06.02.2017 г. по т. д. № 2481/2015 г. на I I Т. О. на ВКС и Решение № 30/28.04.2017 г. по т. д. № 2334/2015 г. на II Т. О. на ВКС изрично е посочено, че само по себе си неизпълнението на задължението за представяне на лекия автомобил за оглед и заснемане не е съществено с оглед 5 интереса на застрахователя, освен ако последният докаже наличие на причинна връзка между неизпълнението на това задължение и настъпването на застрахователното събитие. По делото не е проведено такова пълно и главно доказване от страна на ответното дружество.

Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е дали процесните вреди са съществували преди сключване на застрахователния договор, респ. дали първоинстанционният съд е извършил съществено процесуално нарушение при установяване на това обстоятелство. По този въпрос въззивният съд приема следното:

С исковата молба ищецът е направил искане ответникът да бъде задължен на основание чл. 190 ГПК да предостави по делото уведомлението за щетата, общите условия, действащи към датата на процесното ПТП, квитанции за заплатени застрахователни премии и направения снимков материал.

С отговора на исковата молба ответникът не е твърдял наличие на уврежданията към момента на сключване на застрахователната полица, а единствено е поискал от съда да му даде възможност да представи снимков материал, част от заведената щета, направен при огледа на автомобила.

С определението по чл. 140 ГПК съдът е задължил ответника да представи поисканите от ищеца доказателства. Допуснато е и изготвяне на заключение по съдебноавтотехническа експертиза.

С молба от 10.05.2023 г. ответното дружество е представило исканите документи, както и два компактдиска със снимки на процесния автомобил при сключване на застрахователната полица и при завеждането на щетата.

При изготвяне на основната експертиза вещото лице е използвало снимковия материал – както този от заведената щета, така и този при сключване на застрахователната полица. Експертизата е депозирана в съда на 23.05.2023 г. в срока по чл. 199 ГПК.