Решение № 907 от 22.04.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 907

Добрич, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

Членове:

СИЛВИЯ САНДЕВА

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700108 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.72 ал.4 от ЗМВР във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. С. с [ЕГН] от гр. Добрич, [жк] [адрес], чрез процесуалния представител адвокат М. В. с адрес за призоваване гр. Добрич, ул.“Д-р Константин Стоилов“ №3, срещу Решение №282/11.12.2025 г. по АНД №104/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице с рег. №1717зз-43 от 18.01.2025 г., издадена от мл. инспектор към Първо РУ – Добрич при ОД на МВР - Добрич Г. С. Г., с която е задържан за срок до 24 часа на основание на чл.72 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл.131 ал.1 т.5А от Наказателния кодекс за причиняването на телесна повреда в условията на домашно насилие. В касационната жалба се излагат твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон, като се настоява за отмяна на оспореното решение и отмяна на издадената заповед за задържане, а също и за присъждането на сторените разноски.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

В съдебното заседание касаторът чрез своя пълномощник сочи, че районният съд изцяло се аргументира с издадената заповед за защита от домашно насилие; тази заповед е издадена на 21.01.2025 г., а заповедта за задържане е издадена на 18.01.2025 г., т.е. преди 21.01.2025 г. няма такова насилие, което коментира съдията в заповедта за защита от домашното насилие; следва да се прецени самото задържане като процесуални принуда, имайки предвид, че задържането за 24 часа е една мярка, която от една страна се взема превантивно, за да не настъпят лоши последици, но от друга страна води до уронване достойнството на едно лице; не са обсъдени обстойно събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и това, че видно от разписката, съдът не е преценил времето за извършените действия; има твърдения за насилие през деня в издадената заповед, а сигналът е постъпил в 02:10 часа през нощта, което не отговаря на времето, когато е настъпила ситуацията, при която е подаден сигнал, т.е. кога е настъпил този момент; през деня касаторът е бил с децата си и не е имало събитие с насилие, каквото се твърди; заповедта за задържане е издадена в 02:40 часа с описание за издаването на заповедта – „телесна повреда при условията на домашно насилие“; към този момент в 02:40 часа, когато е издадена заповедта, тя дори не е била връчена; това се удостоверява и от събраните по делото доказателства, от които е видно, че след даването на обяснения от децата жената е заведена за медицински прегледи и след като от медицинските прегледи е установено, че няма данни за това твърдяно насилие; след запознаването с тази информация е издадена заповедта; има разписка, с която от една страна лицето се запознава с издадената заповед и от друга страна се освобождава в 09:45 часа на 18.01.2025 г.; самата заповед е издадена на лицето при неговото освобождаване; само това е достатъчно основание да се каже, че не е установен моментът на задържането; не е запознат касаторът за какво точно се задържа и съответно чак при освобождаването му по – късно той е можел да потърси съответната защита, независимо че там има един формуляр попълнен - желае или не желае адвокат; при условие, че това е станало през нощта, няма как да му се осигури и съответната помощ; в заповедта е записано, че се издава в 02:40 часа, а обискът е направен в 05:05 часа, т.е. след като вече се знае, че няма извършено такова телесно увреждане, каквото се твърди; в 05:10 часа му е съставен протокол за предупреждение, а протокол се съставя, когато се установи нарушение; чак в 05:30 часа е уведомена неговата майка, че е задържан; фактически е установена една фактическа обстановка, а с изготвените документи се твърди друга обстановка, т.е. в издадената заповед е посочено, че е за телесно увреждане, каквото не е доказано към датата на задържане; на следващо място съдът не се е аргументирал, че има данни за престъпление, а следва да бъде преценено дали към момента на задържането е имало данни за извършено престъпление; при условие, че е посочено, че е нанесено телесно увреждане и след медицинските прегледи е установено, че няма данни за такова увреждане, то към този момент няма конкретни доказателства; трябва да бъде извършена прецизна проверка и да има яснота в изясняването на фактическата обстановка; в крайна сметка няма данни каква фактическа обстановка е установена на датата 18.01.2025 г., като и докладната е изготвена чак на 21.01.2025 г.; налице са множество процесуални нарушения, допуснати от полицейските органи; неправилно е издадена заповедта за задържане, която подронва достойнството на касатора; повечето коментари районният съдия в решението си прави относно заповедта, издадена за защита от домашно насилие, а тя е издадена много по-късно от неговото задържане и не може да се съвместяват двете заповеди една с друга; в настоящото производство предмет е заповедта за задържане и задържането на лицето, както е обективирано в самата заповед, е в 2:40 часа и то е освободено в 09:45 часа, т.е. за този кратък период не е установено насилие, поради което, както безспорно е доказано, липсват данни за телесно увреждане на неговата жена; това е достатъчно основание, че задържането е било незаконосъобразно.

В съдебното заседание ответникът е заявил, че след получаването на сигнала са заварили уплашената съпруга; в момента на пристигането господинът е разглобявал леглата на децата, които са плачели в другата стая; той е бил хвърлил нейният телефон през терасата, а после е казал, че ходил да го вземе; относно въпросите за попълване в дадения въпросник относно домашно насилие - за тях жената е казала, че е получавала вербални заплахи и че я е изнасилил; затова по-късно му е пусната заповедта, защото не са знаели основанието; тя е казала, че е изнасилена; съответно е отведена в „МБАЛ – ДОБРИЧ“, където я е прегледал гинеколог, но той е заключил, че няма следи от протриване и изнасилване; той не е задържан само за това, а за вербалните заплахи и защото е бил агресивен; всичко се е случило в два и нещо през нощта; децата са били будни и касаторът им разглобявал леглата, защото не се разбирал със съпругата си; децата не са виновни за абсолютно нищо; във въпросника, след като има отговори с „да“ за заплахи, неразбирателство, заплахи за убийство, саморазправа, основанието за задържане го има; едно е домашно насилие, друго е изнасилване; съвсем различни са като деяния; жената е прегледана, пуснати са заповеди; тя е дошла с децата за разпит; господинът също е разпитан; заповедта за задържане е по-късно пусната, защото трябвало да се уточнят редица неща; това, което попълва собственоръчно дамата - негова бивша съпруга, е за заплахи за живота и съответно заповедта за задържане е точно за това; няма как да бъде оставен на свобода и в момент на афект да се случат дадени неща - било с децата, било с нея; много е разговарял с единия и с другия; задълженията са изпълнени; три будни деца в два и нещо, както и една разгневена дама, защото се случват неща със съпруга - затова отиват, за да не последват други действия; дамата не е била сигурна за живота и здравето си; действително разписката е връчена при освобождаването и всички документи се дават при освобождаването, защото няма как да бъдат оставени в килията с тези документи; настоява за отхвърлянето на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесната заповед за задържане, издадена на 18.01.2025 г. в 2:40 часа, касаторът е задържан за срок до 24 часа в I РУ – Добрич на основание на чл.72 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл.131 ал.1 т.5А от Наказателния кодекс за причиняването на телесна повреда в условията на домашно насилие; заповедта е надлежно подписана от полицейския орган и от задържаното лице; последният е получил копие от заповедта и е бил освободен в 9.45 часа на 18.01.2025 г.; към заповедта е приложена и декларация, с която задържаното лице е било запознато със своите права, която е надлежно подписана от него на 18.01.2025 г. в 2:40 часа и с която същият не е пожелал да ползва адвокатска защита.

В обжалваното решение районният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган; в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл.74 от Закона за Министерството на вътрешните работи реквизити; в нея са посочени фактическите и правните основания за издаването; в съответствие с Решението на СЕС от 25.05.2023 г. по дело С-608/21 основанията за задържането съдържат цялата необходима информация, за да има възможност лицето ефективно да оспори законосъобразността на своето задържане; в основанието за задържане на касатора в качеството му на заподозрян за извършването на престъпление се съдържа информация относно неокончателната правна квалификация на престъплението – причинена телесна повреда в условията на домашно насилие, като същият е бил запознат с относимите време и място на настъпване на фактите и формата на участие в предполагаемото престъпление; предпоставка за прилагането на мярката е наличието на достатъчно данни, които в случая безспорно са били налице; наложената мярка не е създала по – големи ограничения в правата на лицето от предвидените в закона, още повече, че задържането е продължило само 7 часа и 5 минути; затова заповедта е материално законосъобразна, като при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на закона; затова жалбата е била отхвърлена.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Няма спор по фактите и правната им квалификация. Безспорно е установено, че с процесната заповед за задържане, издадена на 18.01.2025 г. в 2:40 часа, касаторът е задържан за срок до 24 часа в I РУ – Добрич на основание на чл.72 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл.131 ал.1 т.5А от Наказателния кодекс за причиняването на телесна повреда в условията на домашно насилие; заповедта е надлежно подписана от полицейския орган и от задържаното лице; последният е получил копие от заповедта и е бил освободен в 9.45 часа на 18.01.2025 г.; към заповедта е приложена и декларация, с която задържаното лице е било запознато със своите права, която е надлежно подписана от него на 18.01.2025 г. в 2:40 часа и с която същият не е пожелал да ползва адвокатска защита. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазването на законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и целта на закона. Неоснователни са възраженията на касатора относно дадените от районния съд аргументи във връзка с издадената в последващ период (на 21.01.2025 г.) заповед за незабавна защита – делата по молбите за издаване на заповеди за защита и незабавна защита пред районния съд се образуват единствено в работни дни, като срокът за подаването им от пострадалото лице е 3 месеца от извършването на съответното насилие и освен това заповедта за незабавна защита се издава в срок до 24 часа от постъпването на молбата. Неотносими са и аргументите, че твърдяното насилие е било осъществено през деня, а заповедта за задържане е издадена през нощта – установената по делото фактическа обстановка сочи, че действията на касатора са продължили до самото пристигане на полицейските органи, които са констатирали наличието на разглобени детски легла и уплашени членове на неговото семейство. С намиращата се на лист 10 от административно дело №104/2025 г. по описа на ДРС декларация за правата на задържаното лице категорично се опровергават възраженията на Е. С. С., че към момента на задържането си той не е бил запознат със своите права – същият не е пожелал адвокатска защита, помолил е за задържането да бъде уведомена неговата майка и собственоръчно се е подписал. Относно твърдяната липса на данни за извършено престъпление – същата категорично се опровергава както от събраните по делото писмени доказателства за издадена впоследствие заповед за защита от домашно насилие, а също и за образувано досъдебно производство за нейното неспазване, така и от показанията на разпитания по делото свидетел Д. П. Д., който като полицейски служител е бил изпратен по постъпилия сигнал за домашно насилие и е установил, че касаторът разглобява леглата на своите деца и осъществява най – малкото психическо насилие спрямо тях. Освобождаването на касатора от мястото за задържане след сравнително кратък период – 7 часа и 5 минути, а не за период, който е близък до максималните 24 часа, е правилно преценено от административния орган като съответно на целта на закона, доколкото в рамките на него (поради осъществяването на другите съответни действия от полицейските органи) е отпаднала необходимостта от продължаването на тази крайна мярка на държавна принуда.