Решение № 617 от 23.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000500494 по описа за 2024 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2613339/04.12.2023г. постановено по гр.д.№ 8667/2019г., по описа на СГС, ГО, 5 състав, е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Р. П. Л. сумата от 10 506,93 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразили се в пропуснато трудово възнаграждение за периода 22.12.2009г. до 02.04.2012г. ведно със законната лихва считано от 28.06.2016 г. до окончателното и изплащане , както и сумата от 1020 лв. направени разноски на осн.чл.10,ал.З ЗОДОВ.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер от 88 165 лева и за периода 02.04.2012г. до 28.06.2018г.,както и претенцията за законна лихва за периода 01,07.2014г,- 27.06.2016г.-имуществени вреди и лихви като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от Р. П. Л. против Прокуратурата на РБ искове за заплащане на имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба, както следва: 1. сумата от 510 000 лева, от която 260 000 леваобещетение за загуба на ипотекиран имот-апартамент №18, находящ се гр.***, жк.“***“№* и 2.сумата от 250 000 лв. обещетение за загуба на ипотекиран имот-апартамент №37, 1 находящ се в гр.***, ж.к.***, като неоснователни.

Присъдени са разноски, като Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА сумата от 484,71 лева за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец Р. П. Л. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, както следва: в частта му, в която са отхвърлени предявените искове за имуществени вреди и да се уважат исковите претенции до пълния им размер или да се определи един посправедлив размер на обезщетение. Първо посочва, че в период от 22.12.2009 г. до 2.04.2012г. - 2 години 3 месеца и 11 дни - „задържане под стража“ и „домашен арес“ за него е било фактически невъзможно да полага труд по трудово или гражданско правоотношение.

Към момента на задържането му работел в "МУЛТИТРАНС 008" ООД, ЕИК 200418674, видно от приложените доказателства. За цял работен ден (8 работни часа) възнаграждението му е възлизало на 770 лв. на месец. От доказателствата по делото е видно, че е имал и други допънителни трудови дейности под формата на семеен бизнес, което обосновава обстоятелстовото, че е бил на 4 часов работен ден. От Справката от НАП по делото е видно, че той е бил на заплата от 770 лева за нормален 8 часов работен ден, като няколко месеца преди задържането му под стража е преминал на 4 часов работен ден и съответно е получавал половината възнаграждение за известнено време. Единствения критерий за определяне на обезщетението е обстоятелството, че е бил задържан в този период в който е бил на половин работен ден. Ако е бил задържан няколко месеца по-рано то се явява, че обезщетението ще е 770 лева за пропуснат месец. Водени от тази логика то се явява, че обезщетението не се определя по някакви обективни справедливи критерии, а единствено от обстоятелството, че е бил задържан, когато официциално е бил на 4 -часов работен ден.

Безспорно по време на лишаването си от свобода ищецът е нямало как да работи и да получава трудово вънаграждение. В този смисъл трудовото възнаграждение в случая може да се използва единствено като обективен критерий, чрез който може до някаква степен да се определи, какво е пропуснал ищеца като възнаграждение за периода на задържане, като това би следвало да е за 8 часов работен ден. В противен случай се явява, че съдът изключва категорично, че за периода от 2 години 3 месеца и 11 дни ищеца би извършвал трудова дейсност за повече от 4 часа на ден. Според изготвената и приета съдебно икономическа експертиза за периода от 2 години 3 месеца и 11 дни ищецът е пропуснал възможността да получава трудово възнаграждение за цял работен ден, или сума в общ размер на 21013.86 лева.

От друга страна неговото лице е поставено на книгата за „Наглите. Към момента лицето и името му се върти в публичното пространство като един от участниците в групата, макар и оправдателните му присъди. Съдът по никакъв начин не е отчел събраните доказателства за трудностите, които той е изпитвал след задържането си под стража и невъзможността му да намери работа. След освобождаването му наказателното производство е продължило до 01.07.2014г., когато е влязла в сила оправдателната присъда 2 спрямо него. В този период той също е бил в невъзможност да си намери работа, тъй като е бил с „висящо дело“ по едно от знаковите дела, и никой не е искал да го ангажира и да свързва името си с него. За перода 03.04.2012г. до 30.06.2014г. Р. Л. е пропуснал получаването на трудово възнаграждение за 27 месеца или обща сума в размер на 20749.47 лева. Това е продължило дори и след 01.07.2014г. Следва да се отчете, че НОХД 4529/10 г. по описа на СГС, 7 с-в, е делото за така наречената група на „Наглите“, което е емблематично и широкоизвестно. Налице е широк медиен интерес към онзи момент, като този интерес е налице дори и сега. Р. Л. е оправдан по всички обвинения във връзка с групата на „Наглите“ и е доказано, че няма нищо общо с тях, но въпреки това все още в медиите и обществеността го причисляват към тази група. Това е довело до отдръпване на обществото от него, което от своя страна води до невъзможност за намиране на работа, въпреки положените от него усилия. В това положение Р. Л. е поставен единствено от воденото сещу него наказателно производство. От 01.07.2014 г. до 28.06.2018 г. Р. Л. е пропуснал получаването на трудово възнаграждение за общо 36 850 лева, според експертизата. Изключвайки периода след 02.04.2012г. за определяне на пропуснато трудово възнаграждение, съдът е постановил едно неправилно и необосновано решение.

Посочва, че СГС неправилно отхвърля исковата претенция относно двата загубени апартамента от ищеца единствено с довода, че „ищецът е започнал да просрочва вноски преди да бъде задържан по наказателното производство“ .Този извод на съда не кореспондира с другото посочено в решението фактическо обстоятелство (доказано по делото), че банката се е снабдила със заповед за изпълнение през 2011 г. и по двата кредита, по които са били ипотекирани процесните апартаменти. Това е било точно по средата на лишаването от свобода на ищеца. По никакъв начин не може да се приеме, че банките са започнали съдебно прозиводство за това, че ищцът е забавил няколко плащания през 2009 г. преди да го задържат. Очевидно тези плащанията си били направени и едва в по-късен момент, след като ищецът е задържан за повече от 1 година, то той е бил вече в невъзможност да обслужва кредитите си, дори и с помощта на семейстовто му. Налице е пряка и очевидна причинно следствена връзка между задържането за 2 години 3 месеца и 11 дни и невъзможността за погасявване на кредита през 2010-2011г. Задълженията по двата договора за кредит са погасявани до месец декември 2009г., когато е бил задържан Р. Л., както известно време след това от неговото семейство. След задържането Р. Л. на 22.12.2009 г. и продължилото 2 години 3 месеца и 11 дни ограничаване право на свобода, чрез мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арес“, за него е била налице обективна невъзможност да комулира каквито е да е приходи от труд и от семейния бизнес, поради което за него е било невъзможно да обслужва по какъвто и да е начин двата кредита. Като логична последица от задържането на Р. Л. и невъзможннотта му да обслужва кредитите, банките са обявили договорите за предсрочно изискуеми и са пристъпили към съдебни производства по реда на чл. 417 от ГПК за събиране на вземанията си. Именно поради наказателното дело и наложените му мерки, Р. Л. е бил напълно изключен от гражданскоправния оборот, не е можел в един много дълъг период от време да осигурява доход за себе си, за семейството си и за погасяване на задълженията си, което е довело до 3 загубване на закупените от него два недвижими имота. Поради воденето на делото, общото имуществено състояние на Р. Л. се е влошило до такава степен, че той губи цялото си имущество. Той не може да се справи с това положение и към настоящия момент.

Наказателното производство, огромното време в което неоснователно е бил лишен от свобода, невъзможността му след това да си намери работа, поради „лошото му минало“ и свързването му с групата на „Наглите“ е довело до огромна задлъжнялост на Р. Л.. Той е бил изключен от гражданскоправния оборот и към натоящия момент все още не може да си „стъпи на краката“. Последното се потвърждава от приложените по делото уведомление за извършена цесия, приложено в о.с.з. на 28.04.2021 г.. От него е видно, че дори и след публичната продажба на двата апартамента, ищецът и към 2021 г. продължава да е длъжник.

Като пряка последица от наказателното производство, Р. Л. загубва апартамента в Младост II, който е струвал към датата на продажбата 151 149 лева, според изготвената експертиза по делото. Като пряка последица от наказателното производство, Р. Л. губи и апартамента в Дружба, който е струвал към датата на продажбата 93048 лв., според изготвената експертиза по делото. Затова моли исковете да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законните последици, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва решението в неговата осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли иска изцяло респ. да намали неговия размер. Посочва, че присъдената сума от 10 506,93 лева обещетение за пропуснати ползи - неполучено трудово възнаграждение е изцяло неоснователна и недоказана. Съдът е приел, че за периода от 22.12.2009г. до 02.04.2012г. ищецът е бил с наложени мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, като е бил в обективна невъзможност да реализира трудов доход. Отбелязва, че липсва пряка причинно следствена връзка с действия на органи на Прокуратурата на РБ, тъй като мярката за неотклонение „Задържане под стража“, както и „Домашен арест“ се определя от съда. Освен това твърди, че за да има пропуснати ползи, трябва да е налице сигурно постъпване на средства за ищеца ,а не предполагаемо. Съгласно съдебната практика пропуснатите ползи следва да имат сигурен характер, а не хипотетичен такъв, какъвто е в настоящия казус.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД единствено за причинени имуществени вреди - претърпяна загуба и пропуснати ползи.

Ищецът Р. Л. твърди, че срещу него било повдигнато и поддържано незаконно обвинение в извършване на умишлени престъпления, по които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 4529/2010 г. на СГС, НО, 7 състав. Твърди, че от незаконното обвинение и задържането му под стража е претърпял имуществени вреди, пропуснати ползи, изразили се в пропуснато трудово възнаграждение за периода 22.12.2009 г. - 28.06.2018 г. на обща 4 стойност от 88 165 лв. /уточняваща молба от 02.10.2019 г. - л.459/. Поддържа, че размерът на това обезщетение следвало да се определи на база получаваното от него възнаграждение по трудов договор с „Мултитранс 008“ ООД при 8 часов работен ден и възнаграждение от 770 лв., тъй като към датата на задържането му получавал възнаграждение по посочения трудов договор, което не могъл да реализира след това. На второ място претърпял имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба, изразили се в загуба на на два ипотекирани апартамента - апартамент № 18, находящ се гр.***, жк.“***“, бл. № *** *, вх.*, на * етаж, на стойност 260 000 лв., и апартамент № 37, находящ се в гр.***, район „***“, местност ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, на стойност 250 000 лв., които били продадени на публична продан от банките, тъй като след задържането му по наказателното дело и проведеното наказателно производство не могъл да обслужва ипотечния кредит по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32584/24.03.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, и ипотечния кредит по договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 21.09.2007г., сключен с „Обединена българска банка“ АД.