Решение № 71 от 04.10.2021, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 296/2021
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 04.10.2021
- В сила
- 28.10.2022
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Албена Янчева Зъбова Кочовска, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.27 · Закон за движението по пътищата
- чл.3, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ ** гр. Бургас, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:
Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20212000500296 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на ответника по гр.д.№107/20г. по описа на Окръжен съд Сливен-Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление:гр.София 1606, бул.“Македония“№3 чрез Областно управление-Т., действаща чрез процесуален представител – ю.к. Ст.С., против Решение № 17/11.05.2021г. на Сливенски окръжен съд, постановено по делото, в частите, осъждащи го да заплати на ищеца обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП, станало на 31.08.18г., ведно с последиците по закон.
Решението се сочи за неправилно. Страната споделя направената от окръжния съд правна квалификация на спора- обезщетение от деликт по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, но счита фактическата обстановка за неправилно изяснена на база представените доказателства, досежно причината за настъпилото ПТП, вината и отговорността за причинените от него имуществени и неимуществени вреди. Не споделя мотива на решаващия съд, че техническата причина, довела до настъпването на ПТП е отсъствието на правилно поставена пътна вертикална маркировка, изискваща задължителен пътен знак за заобикаляне на препятствие от лявата му страна, разположен непосредствено преди разделителния остров, както и извода, че водачът бил извършил технически правилно действие, заобикаляйки препятствието от 1 дясната му страна. В тази връзка оспорва извода на съда за доказано виновно противоправно бездействие от страна на администрацията, управляваща пътя, изразило се в непоставяне на вертикален пътен знак преди отбивката „вход и изход на паркинг“по процесния пътен участък. Намира, че поставянето на задължителен знак „Г11“-„преминаване отдясно и отляво на знака“ е било възможно, но по преценка на служителите на Агенцията, а те са го счели за ненужно в случая, т.к. пътят е третокласен републикански и с нисък трафик на движение. Твърди липса на нарушение на задължително за изпълнение нормативно предписание. Обсъжда показанията на разпитаните по делото свидетели и счита за доказано наличието на необходимата хоризонтална пътна маркировка по време на произшествието. След собствен анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод, че процесното ПТП е било причинено единствено от поведението на ищеца, изразяващо се в загуба на управление върху МПС, заради придвижването му с непозволено високата скорост от 90 км/ч (надвишаваща разрешената за типа превозно средство и пътен участък от 80км/ч), при това несъобразена с релефа на местността и конкретните пътни условия и поради липсата на опит като активен водач на мотоциклет, придобил правоспособността си за управление на такова МПС около два месеца преди инцидента.
Оспорва присъдените неимуществени вреди и като прекомерни, несъобразени с критериите, въведени в раздел ІІ на ППВС №4/68г., евентуално и с недооценения размер на установеното от данните по делото съпричиняване на вредите от пострадалия( млада възраст, липса на опит като водач на мотоциклет, придвижване с по-висока от разрешената и несъобразена с условията на пътя и с релефа му скорост).Моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част и за постановяване на ново по същество, отхвърлящо изцяло претенциите на ищеца като недоказани. В условие на евентуалност иска съобразяване на обезщетението с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Дири разноски. Не ангажира доказателства.
В своевременно представения отговор на жалбата, въззиваемият ищец Д. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр.С., чрез адв. К.К. със съдебен адрес: гр.С., ул.“Д. П.“ №*, ет.*, офис *, я счита допустима, но неоснователна.Споделил е изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция, включително приетия процент на съпричиняването си за вредите от обсъжданото ПТП.Счита за правилно приложен и материалния закон. Молил е за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и за присъждане на сторените пред въззивен съд деловодни разноски. Не сочи доказателства.
В проведеното пред Апелативен съд-Бургас открито съдебно заседание, становището на въззиваемия се поддържа от процесуален представителадвокат.
Служебната проверка на въззивния съд, извършена с Определение № 2
195/08.07.21г. по делото, сочи въззивната жалба за допустима.
Служебната проверка на съда по чл.269 от ГПК, сочи обжалваното решение за изцяло валидно и за допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, с оглед становищата на страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Окръжен съд - Сливен по претенция с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, отправена от Д. ИВ. ИВ. против Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП, станало на 31.08.2018 г., като имуществените са за общата сума от 38 947лв.( в тази връзка са направени двукратни уточнения на исковата молба) и включват: тотална щета от 8614 лв., нанесена на мотоциклета, с който ищецът е катастрофирал, разходите за лечението му в размер на 2 529 лв., пропуснати ползи –представляващи работни заплати за периода от м. септември 2018 г. до м. април 2019 г., в размер на 27 804 лв., а неимуществените са в размер на 10 000 лв..
Претендира се и законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-31.08.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
В обстоятелствената част на исковата молба се описва следната фактическа обстановка: На 31.08.2018г. ищецът се е движил с личния си мотоциклет марка „К.“ по път III-409 км 16+035 в посока гр. П., като в участъка на разстояние от около 20 км от гр. П., се е придвижвал със скорост от около 70-80 км/ч, тъй като участъкът бил стръмен. Внезапно пред него се появил остров от зелени и високи храсти, който разделял пътното платно.
Ищецът продължил движението си плътно в дясно, като приел, че ако се отклони, ще навлезе в насрещното движение. Дясната лента водила до отбивка, която била настлана с дребен чакъл. Моторът изведнъж занесъл, водачът изгубил управление и се блъснал в насрещно дърво. След инцидента ищецът повикал майка си, която отивайки на местопроизшествието се обадила на тел.112. С дошлата на мястото на инцидента линейка, ищецът бил откаран в болница в гр. Т..
Твърди, че на пътния участък, където станал инцидентът, липсвала хоризонтална маркировка, ограничаваща скоростта и указваща посоката на движение.Пътни знаци-за ограничение на скоростта от 70км., за ограничение на скоростта от 50 км. и трети указателен знак „завой наляво“ били намерени в храстите в близост до пътя от ищеца и негови близки дни след инцидента.
Поради липсата на маркировка, ищецът не могъл да прецени в коя посока трябвало да продължи, наближавайки острова от високи зелени храсти.
Издаденото на ищеца през месец април 2019 г. наказателно постановление с наложена глоба в размер на 200 лв., мотивирано с извод, че 3 настъпилото на 31.08.18 г. ПТП се дължало на несъобразената скорост на придвижването на водача, било отменено от PC- П. вследствие обжалване.
Размерът на поисканото обезщетение за щетите на мотоциклета, се позовава на експертно заключение от 25.02.2019г., изготвено от лицензиран оценител, констатирал нанесена на МПС тотална щета на стойност 8 614 лв.
Ищецът твърди, че бил в невъзможност да работи в А., където работил дотогава, като служител в кетъринг-фирма и да получава обичайните си месечни доходи. Общата стойност на незаработените от него заплати за периода от м. септември 2018 г. до м. април 2019 г., когато бил в невъзможност да работи, възлизали на 12 638 паунда с левова равностойност 27 804 лв.
Поддържа, че в резултат от травмите, походката му била нарушена и накуцвал. Това била причината да му бъде отказана работа като кандидатствал за сервитьор в елитно заведение в Л.. Поради нарушение в походката, му бил отказан лиценз и за таксиметров шофьор.
Вследствие на процесното ПТП, ищецът търпял и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, болки и страдания, свързани с провежданото лечение и възстановителен период. Предстояла и втора оперативна интервенция- за изваждането на металния имплант, поставен в пострадалата му от удара дясна подбедрица.
Ответното дружество Агенция „Пътна инфраструктура“(АПИ) оспорва с отговора си предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че ищецът се е движил с несъобразена скорост(според протокола за ПТП от 31.08.18г.), като предвид релефа на местността е загубил контрол на МПС-то, навлязъл е в крайпътната обвивка в дясно и се е блъснал в дърво, нарушавайки разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. На място имало следи от спирачен път. Твърди се, че на мястото на катастрофата е имало запазена хоризонтална маркировка, поставена през 2013 г. Участъкът не бил с натоварен пътен трафик, не е имало поставени пътни знаци след посочената по- горе година, каквито ищецът твърди.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП, позовавайки се на данни от предходен административен процес, касаещ произшествието. Поддържа, че катастрофата е станала при отлична видимост, в светлата част на денонощието, без наличието на външни предпоставки, които да я облагоприятстват. Пътната настилка била суха, наклонът на платното лек, пътят равен, поддържан и асфалтиран.Допуска, че причина за сблъсъка е превишена за съответния клас на превозното средство и пътя скорост, развивана от ищеца при придвижването му.Твърди липса на доказателства за заявените пропуснати ползи.
Прави възражение за неоснователност на заявената претенция за 4 неимуществени вреди и оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на виновния водач, с оглед намаляване размера на дължимото обезщетение.
При съобразяване на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдебно–медицинска(СМЕ) и съдебна автотехническа експертизи (САТЕ), съдът е възприел, че процесното ПТП се явява причинено от неизпълнение на задължението на собственика на пътя(АПИ) да обозначи с надлежна вертикална маркировка предстоящото препятствие на пътното платно–остров от храсти- и да укаже заобикалянето на препятствието с поставянето в началото му на задължителен пътен знак за заобикаляне от лявата страна. Приел е също, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, за който дири обезщетение с 20%, тъй като е управлявал мотора си със скорост, надвишаваща допустимата за вида на превозното средство и характеристиките на пътя.С оглед това заявените претенции за имуществено обезщетение за вредите, причинени на пострадалото МПС, за лечението на ищеца и тези за неимуществените вреди, които е претърпял, са съответно намалени по размер. Останалите претенции са отхвърлени като недоказани.
Въззивният съд не споделя крайните правни изводи на първата инстанция за основателност на исковете за обезвреда, защото намира, че процесното ПТП е причинено единствено и само от неправомерното поведение на ищеца като участник в движението, прдвид следното:
По фактическата обстановка, касаеща спорния механизъм на катастрофата:
Поради липсата на спор по делото и представените Протокол за ПТП №1629156 от 31.08.18г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №11/18г., въззивният съд установява, че на 31.08.2018г. около 18.55ч., ищецът се е движил с личния си мотоциклет марка „К.“ по път III-409 км 16+035 в посока от гр.О. към с. К., общ. П., с крайна цел на пътуването- гр.
Разпечатката съдържа 36 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f024988-ea87-4c55-b1f3-bf7c92650f49