Решение № 15971 от 25.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15971 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20221110121572 по описа за 2022 година

По делото е постъпила молба вх. № 234009/03.07.2025 г. от ответниците Р. Х., чрез адв. Б., и Р. К., чрез адв. Б., с която се претендира допълване по реда на чл. 250 от ГПК на постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение № 9447/22.05.2025 г. по г.р.

№ 21572/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.

В молбата са изложени съображения, че съдът не се е произнесъл по молбата за намаляване на завещателните разпореждания, извършени със Саморъчно завещание от 16.06.201 г. /завет/, в определена, посочена от тях последователност - описана и в молбата по чл. 250 от ГПК. Релевира се, че макар съдът да е съобразил практиката на ВКС, обективирана в решение № 205/07.12.2023 г. по гр.д. № 4879/2022 г. по описа на ВКС, 2-ро гр.о., не е съобразил разрешението, дадено в акта на върховната съдебна инстанция.

Афишира, че конкретно съдът е разрешил спора в разрез с даденото от ВКС разрешение по въпроса: "какви са правомощията на съда при съвместно прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН, в хипотеза, в която е оставено универсално завещание, в полза на наследник със запазена част, предхождано от дарения, извършени в полза на двамата наследници със запазена част, когато всички наследници със запазена част участват по делото?". С оглед наведените доводи, отправят молба до съда да извърши намаляването в посочената от молителите последователност още в отговора на исковата молба, и поддържана в иницииралата настоящото производство молба вх. № 234009/03.07.2025 г.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, ищецът Л. К.а, чрез адв. Х., оспорва направения от ответниците избор по чл. 34 ЗН и намира, че не са налице основанията, предвидени в чл. 36 ЗН.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, ищецът Д. К.ч, чрез адв. П., оспорва молбата. Счита, че 1 съдът е счел, че е налице универсално завещание, поради което е преценил, че чл. 34 ЗН не може да намери приложение и е преминал към възстановяване на запазената част и намаляване на завещателното разпореждане със сумата, съставляваща накърнена запазена част, чрез математически дроб, а не и чрез съвместно прилагане на чл. 34 и чл. 36 от ЗН.

Молбата е подадена от правно легитимиран субект, в указания в чл. 250, ал. 1 ГПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Доводите на съда, са както следва.

Първо - действително отговорът на поставения от молителите въпрос гласи, че е налице принципна допустимост за съвместно прилагане на чл. 34 и чл. 36 ЗН при възстановяване на запазена част от наследство. В този смисъл е посочено решение № 104/24.06.2015 г. по гр.д.

№ 5871/2014 г., І г.о., където е изведено следното: "че чл. 36 ЗН се прилага съответно и в случаи, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот. Когато наследодателят е завещал на едно лице няколко недвижими имота и от тях могат да се обособят по правилата на чл. 36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместното прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН. Заветникът ще може да избере по реда на чл. 34 ЗН поредността, в която да се извърши намалението на отделните завети, а ако се наложи частично намаление на някой от тях, то ще стане не в дробна част, а по правилата на чл. 36 ЗН, когато това е възможно." Но отговорът на въпроса не свършва дотук. Нужно е да се подчертае, че това разрешение е валидно само в хипотеза, когато "облагодетелстваният от завещание и или дарение не е призован към наследяване наследник по закон и искът по чл. 30 ЗН е предявен против него в едно производство от всички наследници по закон с право на запазена част (в каквато хипотеза е постановено посоченото решение на ВКС - решение № 104/24.06.2015 г. по гр.д. № 5871/2014 г., І г.о.).

Отчитайки, че процесната хипотеза разкрива друга фактология, съдът е счел, че даденото в решение № 104/24.06.2015 г. по гр.д. № 5871/2014 г., І г.о. разрешение във връзка с приложимостта на чл. 34 и чл. 36 от ЗН не е относимо в случая. Затова съдът е приел, че възстановяването на запазената част следва да се извърши чрез намаляване на универсалното завещателно разпореждане със сумата, съставляваща накърнената запазена част от наследството и възстановяване на запазената им част с идеална част от всички притежавани от наследодателката към момента на откриване на наследството й права и задължения, предмет на универсалното завещателно разпореждане. Предвид констатираната неприложимост на двете норми, съдът не се е произнесъл по претенциите на ответниците са намаляване на завещателното разпореждане в определена, посочена от тях пореследователност. Последното обаче не съставлява опущение на съда, а резултат от неговото разрешение по същество на спора с оглед вътрешното му убеждение.

Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на 2 плодове, лихви и разноски/. Процедурата по чл. 250 ГПК обаче не може да доведе до ново разрешение, респ. нов изход от спора за коя да е страна, тъй като не това е идейната насоченост на този институт.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че не са налице основания за ревизия и/или допълване на първоинстанционното съдебно решение и

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпила молба вх. № 234009/03.07.2025 г. от ответниците Р. Х., чрез адв. Б., и Р. К., чрез адв. Б., с която се претендира допълване по реда на чл. 250 от ГПК на постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение № 9447/22.05.2025 г. по г.р. № 21572/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, като неоснователна.

Настоящото допълнително решение подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните, на основание чл. 250, ал. 3, вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3