Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4251 от 29.11.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2671/2021
Вид
Определение № 4251
Подписан
29.11.2021
В сила
29.11.2021
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Панайотова Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4251 гр. Варна, 29.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100502671 по описа за 2021 година

Производството е образувано по две въззивни жалби.

Първата жалба е депозирана от М. ЕМ. Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А.Т., срещу Решение №262014/21.06.2021г., постановено по гр.д. № 14304/20г. по описа на ВРС, ХІІ-ти с-в, в частта, в която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М М Б., ЕГН ********** на майката М. Д.

Н., ЕГН **********, като е определил и местоживеенето на детето да е при майката, както и в частта, с която е определил режим на лични отношения на бащата М. ЕМ. Б., ЕГН ********** с детето М М Б., ЕГН **********, и е осъдил бащата да заплаща издръжка.

Твърди се в жалбата, че ВРС не е съобразил интереса на детето, постановявайки атакувания съдебен акт. Твърди се, че не е съобразено и ПМС №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, което сочи, че при деца от мъжки пол майката е пригодна колкото и бащата да отглежда детето.

Излагат се съображения, че не е установен по-голям родителски капацитет по отношение на майката; преди раздялата и двамата родители са се грижели за детето, а след раздялата една седмица детето е било при майката, а втората при бащата, като този режим му се е отразявал благотворно; детето не е на ниска пеленаческа възраст, при която майчините грижи да са незаменими; бащата е героят на детето от мъжки пол и това категорично е установено конкретно в производството. Въззивникът моли за отмяна на решението изцяло, като бъдат уважени предявените от него насрещни искове и бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето, да бъде определен режим на лични отношения на детето с майката, да бъде осъдена последната да заплаща ежемесечно издръжка от 500 лв.

В жалбата са направени доказателствени искания за допускане на двама души свидетели, които да установят обстоятелствата относно прилагания режим на лични отношения между бащата и детето след постановяване на решението.

1

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна М. Д. Н., чрез процесуален представител адв. Пейчева, в който жалбата се оспорва. Въззиваемата излага, че ВРС е интерпретирал правилно събраните доказателства, от които се установява, че именно майката е полагала преките и непосредствени грижи за детето от раждането му до настоящия момент, детето е много силно привързано към майка си, а фактът, че детето има връзка и със своя баща не е означава, че последният е по-подходящия родител. Моли решението да бъде потвърдено в атакуваната част.

М.Н. е депозирала насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на издръжка в полза на детето Мартин за разликата над 250 лв. до 1 000 лв., считано от подаване на исковата молба, както и е отхвърлен искът за заплащане на издръжка за минало време за разликата над 100 лв. до 1 600 лв. В жалбата се оспорва, че доходите на въззивника са в размер на 850 лв., колкото е посочено в трудовия договор на ответника. Твърди, че договорът е сключен между бащата на ответника и самия ответник, като е видно, че дружеството е регистрирано на домашния адрес на ответника.

Освен това излага, че нуждите на детето Мартин не могат да бъдат покрити с плащането на издръжка в размер от 250 лв. Като признание на горното обстоятелство майката сочи, че бащата претендира от самата нея да заплаща издръжка на детето си в размер на 500 лв.

Освен това излага, че детето посещава извънкласни форми на обучение- уроци по китара, джудо, които са всеки по 50 лв. месечно, както и 30 лв. такса за ползване на училищния автобус до училището. Твърди, че бащата може да си позволи да заплаща по-голяма издръжка, тъй като посочените от него доходи се заплащат от дядото по бащина линия като работодател. Предвид това и е направено искане да бъде изискана от НАП информация за декларираните трудови доходи от М.Б. за 2020г. и 2021г., както и за декларираните от други източници доходи. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част, касаеща издръжката на детето и да бъдат уважените исковете изцяло, като бъде определена издръжка занапред от 1 000 лв. месечно, а за минало време- 1 600 лв. еднократно.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от М.Б., който я оспорва. Сочи, че неотносимо е кой е работодателя на бащата, както и къде е регистрирано дружеството работодател. Твърди, че детето няма потребност от издръжка в размер на около 2 000лв., за да се претендира от бащата да плаща такава от 1 000 лв. Сочи, че издръжката от 1000 лв., заплащана в полза на детето Мартин, е давана всъщност от неговия дядо по бащина линия, който разполага със средства, а бащата само я е предавал. Моли да бъде приета по делото разпечатка от вайбър за водени между страните разговори. Сочи, че искането за изискване на справки от НАП е преклудирано.

Контролиращата страна ДСП Варна, не е изразила становище по жалбите.

Жалбите са депозирани в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и са допустими.

По доказателствените искания на съдът намира следното:

Въззивникът Б. е поискал разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата по осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето след постановяване на съдебното решение. Кои са точно тези обстоятелства не е 2 конкретизирано, а и съдът намира, че в изложението в жалбата не се сочат нови факти и обстоятелства, различни от установените пред ВРС. Как протичат срещите между бащата и детето и какви са отношенията между тях, каква връзка е изградена вече е изследвано пред първата инстанция, като са разпитани свидетели за горните обстоятелства. Предвид горното и искането за допускане на нови свидетели за тези факти следва да бъде оставено без уважение. Досежно искането в отговора по насрещната въззивна жалба да бъдат приети приложените разпечатки от вайбър кореспонденция между страните, както и да бъде допуснат един свидетел за установяване на твърдените обстоятелства, съдът намира, че същите са неоснователни. Пред ВРС е допуснат и разпитан свидетеля Е. Б., който е установил сочените обстоятелства с какви средства е заплащана издръжката на детето Мартин, какви суми са плащани, както и каква е промяната на обстоятелствата към настоящия момент. Затова и още гласни доказателства в тази насока не следва да бъдат събирани. Искането за приемане на разпечатка от вайбър кореспонденция също следва да бъде оставено без уважение, доколкото видно от представената разпечатка, същата е неотносима към установяване на правнорелевантни факти, касаещи размера на издръжката.

Искането на въззиваемата М.Н. за изискване на информация от НАП за доходите на бащата от трудово правоотношение и други източници следва да бъде уважено, тъй като установяване на действителните доходи на задължено за издръжка лице е факт, относим към предмета на спора. Затова и искането следва да бъде уважено, като бъде изискана информация от НАП какви са декларираните от бащата доходи от трудови и други правоотношения за периода от 2020г. и 2021г. Възражението на въззивника, че искането е преклудирано, съдът намира за неоснователно, тъй като правилата на преклузията не намират приложения в настоящото производство, в който приоритет има висшия интерес на детето, респективно обезпечаване на издръжката му.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 294329/19.07.2021г., депозирана от М. ЕМ. Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А.Т., срещу Решение №262014/21.06.2021г., постановено по гр.д. № 14304/20г. по описа на ВРС, ХІІ-ти с-в.

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх.№

299779/08.10.2021г., депозирана от М. Д. Н., ЕГН **********, срещу Решение №262014/21.06.2021г., постановено по гр.д. № 14304/20г. по описа на ВРС, ХІІ-ти с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на М.Б., обективирани в жалбата и в отговора на насрещната въззивна жалба за разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата по осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето след постановяване на съдебното решение, както и за допускане до разпит на един свидетел и приемане на вайбър кореспонденция между страните за установяване на фактите кой е плащал издръжката и какви са възможностите на бащата да плаща издръжка.

ЗАДЪЛЖАВА Национална агенция по приходите, Териториална дирекция Варна на осн. чл.186 ГПК да предостави информация какви са декларираните за 2020г. и 2021г. доходи от М. ЕМ. Б. от трудови правоотношения, както и от други източници.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 19.01.2022г. 10,30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4