Решение № 91 от 16.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Б., 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Петър Пандев

Моника Христова при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211200600942 по описа за 2021 година Производството по делото е въззивно и е образувано във връзка с постъпили жалби от адв.П.С., повереник на ч.тъжител Н.К. и адв.И.Д., защитник на подс.Н.С., двете срещу присъда № 2969/20.07.2020 г., постановена по НЧХД № 477/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Р..

В жалбата си адв.С. сочи, че атакуваният съдебен акт се явявал частично неправилен и незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон. Наложените от РС критерии относно несъставомерност и малозначителност на обществената опасност на деянията, се явявали неадекватни, противозаконни и противоречащи на най-основните човешки права. Развити са съображения. Моли се съда да отмени присъдата на РС.

Защитата намира постановения съдебен акт в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати на ч.тъжител обезщетение за причинени неимуществени вреди, за незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалните правила и за несправедлив. Съдът базирал своите изводи на предположения, а не на доказателствата по делото. Не бил осъществен и надлежен анализ на последните. Деянията на подсъдимата се явявали несъставомерни, поради което и неправилно по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК, във вр. с чл.146, ал.1, пр.1 от НК, била приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Развити са съображения. Моли се съда да отмени присъдата на РС в атакуваната й част, като основанието за оправдаването на подсъдимата бъде неизвършване на 1 противоправно деяние.

В съдебно заседание страните поддържат изцяло жалбите си, като не сочат нови доказателства.

За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, първата инстанция признала подсъдимата Н. С. С., родена на *** година в гр. я., с постоянен адрес в гр. я., ул. “Ц. Б.“ № 172 и с настоящ адрес в гр. Б., ул. „д-р Х. Т.“ № 31, ет. 3, ап. 12, българка, с българско гражданство, с висше образование, с ЕГН **********, за невиновна в това, че на 30.10.2018 г. в Община я., град я., в писмо, адресирано до Н. М. К. в качеството му на Кмет на Община я., е разгласила за него, в това му качеството по повод изпълнение на службата му позорни обстоятелства, както следва, а именно: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската собственост (голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината) и тя „странно“ как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към Младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”, поради което и на основание чл. 304 от НПК, я оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. Първо, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. Отхвърлила като неоснователен и предявения от Н. М. К., с ЕГН **********, против Н. С. С., с ЕГН ********** граждански иск за заплащане на сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на деликта – 30.10.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на престъплението по чл. 148, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. чл.

147, ал. 1, пр. 1 НК.

На основание чл. 9, ал. 2 от НК признала подсъдимата Н. С. С., с ЕГН **********, за невиновна в това, че на 30.10.2018 г., в Община я., град я., в писмо, адресирано до Н. М. К., в качеството му на кмет на Община я., е казала за него в това му качеството по повод изпълнение на службата му обидни твърдения, унизителни за честта и достойнството му, а именно: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”, поради което и на основание чл. 304 от НПК, я оправдала по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. първо от НК, във връзка с чл.

146, ал. 1, предл. първо от НК.

Н. С. С., с ЕГН **********, била осъдена да заплати на Н. М. К., с ЕГН **********, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на това, че на 30.10.2018 г. в Община я., град я., в писмо, адресирано до Н. М. К., в качеството му на Кмет на Община я., подсъдимата е казала за него, в това му качеството по повод изпълнение на службата му обидни твърдения, унизителни за честта и достойнството му, а именно: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”, ведно със законната лихва върху нея от датата на деликта – 2

30.10.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлила предявения граждански иск над уважения размер.

На подсъдимата било възложено заплащането на сумата от 50 лв. държавна такса съобразно уважената част от гражданските искове.

За да постанови съдебния си акт, РС приел за установено следното във фактическо и правно отношение :

Н.С. е родена на *** г. в гр. я., с постоянен адрес: гр. я., ул. “Ц. Б. 3“ № 172 и с настоящ адрес: гр. Б., ул. „д-р Х. Т.“ № 31, ет. 3, ап. 12, българка, с българска гражданка, с висше образование, неосъждана, с ЕГН – **********.

Същата е освобождавана от наказателна отговорност и й е налагано наказание по административен ред. Бивш кмет е на община я..

Н. М. К. е кмет на община я..

На 30.10.18 г., преди обяд, подс. С. влязла в сградата на община я., където отнесла поставено в плик писмо, адресирано до частния тъжител Н.К..

Там предала същото във фронт – офиса на общината на свидетеля О. Х., който изпълнявал дейност по приемане и завеждане на документи по заместване на отсъстващ служител. Преди да приеме писмото, свидетелят указал на подсъдимата първо да бъде извършена справка в Служба „Местни данъци и такси“ относно наличието на публични задължения. След заверка от съответни служител, че Н.С. няма задължения към Община я. за данъци и такси, свид. М. приел писмото, входирал същото и поставил печат с входящия номер и датата върху самото писмо, след което го оставил на маса, където се съхранявала пощата.

На следващия ден писмото било докладвано на кмета на Община я. частния тъжител, като било занесено на секретарката, заедно с останалите писма, постъпили на 30.10.2018 г., която от своя страна му го предала.

От съдържанието на писмото се установява, че е съставено от подсъдимата Н. С. С. и е адресирано до частния тъжител Н. М. К., като в същото го приканва да престане да й връща сумата от 18.67 лева. По – нататък, писмото съдържа и други обръщения към частния тъжител, включително и изразите: „На кого ли не е ясно, че ти ликвидираш общинската собственост /голяма част от която аз бях извоювала да стане общинска без нито стотинка да дадем от общината/ и тя „странно“ как отива все на името на твои близки. Откакто си дошъл в общината имаш апетит и към младежкия дом и затова интересът ти е аз да не съм съсобственик, макар и с толкова малко квадрати”, както и израза: „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”.

След като прочел писмото Н.К. го адресирал до Б. О. и А. Р. – служители в общината, които следвало да вземат отношение по посочената в него преведена сума, както и служебно закриване на партидите. След това писмото било докладвано на свидетелката М. Б., която замествала липсващата Б. О. /командирована през този ден/, като същата се запознала със съдържанието му.

3

По – късно писмото било предадено и на свидетелката А. Р., която възстановила на подсъдимата сумата посочена в писмото, тъй като в община я. не се съхранявали документи, които да установяват, че същата е собственик на имота, за който била платила данъка.

Видно от актове за държавна собственост от 1982 г. държавата се легитимира като собственик на множество имоти в град я.. Със заповеди от 1995 г. и 1996 г., са отменени заповеди, издадени през 1981 г. за отчуждаване на имоти, за които след това са издадени актове за държавна собственост.

През 1996 г. е съставен акт за публична - частна общинска собственост за сграда в град я., представляваща „М. д.“. През 2014 г. е съставен акт за публична общинска собственост за сграда в град я., представляваща „М. д.“.

През 2016 г. е съставен акт за частна общинска собственост за сграда в град я., представляваща „М. д.“.

Видно от удостоверение от Общински съвет – я. всички продажби на общински имоти са извършени след решение на същия.

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена Н. С.

С. и Нели Събева Въргова са имената на едно и също лице.

Видно от справки по лице от Служба по вписванията град Р. от различни години /след 2010 година/, община я. е продала частни имоти на множество лица, сред които и лицата П. К., В. И., З. О., ЕТ „З. О. - М.“, А. Б., Н.К., М. О., И. О., М. А, А. Х. И. Р., А. К., А. О., С. М., Х.М., Б. О. Ф. К., Х.М.,

М. М., С. М., Ю. К., Х. Х, С. Х..

В публикации във вестници и онлайн издания се твърди, че приближени на частния тъжител физически и юридически лица са си закупили имоти от община я.. Видно от публикация в „Топ преса“ от 22.04.15 г., в същата се твърди, че фирмите, които са зад гърба на частния тъжител са общинската „Строител“, чийто директор е Х., чийто син частния тъжител е назначил в общината на длъжността „юрист“. Другата е „К. а.“ на З. В. която е получила доста поръчки, като се отблагодарява като строи бъдещите лекарски кабинети на сина на К., който още учи М.цина. Сочат се и други близки до частния тъжител лица.

Видно от публикация в Онлайн вестник „Струма“ от 14.07.12 г., според С. Х., който е брат на доскорошния старши тренъор по биатлон: „кметът К. и приятелят му Х. Али Х.“ целят да купят на безценица бунгалата до язовир „Б.“.

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, подписът срещу името Н. С. С. в писмото от 30.10.18 г., адресирано до частния тъжител, е положен и изписан от подсъдимата.

От съдържанието на представените удостоверения, издадени от ОИК – я. се установява, че частният тъжител е избран за кмет на Община я. през 2015 г. и през 2019 г.

От приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимата не е 4 осъждана, но и е налагано наказание по чл. 78а от НК.

Така изложената фактическа обстановка съдът счел за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите О. Х., М. Б., А. Р., А. К., Д. Л., С. Х., Б. К.а и И. Д.

(показанията на последните двама свидетели, са прочетени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК); писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК; доказателства, събрани в наказателното производство, както и заключение по изготвената и приложена по делото графическа експертиза.

При така установеното във фактическо отношение РС приел, че подсъдимата Н.С., не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК, поради което на основание чл. 303 и чл. 304 НПК признал същата за невиновна, като я оправдал по повдигнатото й обвинение, приемайки, че стореното се явява несъставомерно. В тази връзка отхвърлил изцяло и предявения гражданския иск, с който се претендира обезщетение за нанесени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК.

Базирайки се на приетите за установени факти и обстоятелства, първоинстанционният съд счел, че подсъдимата Н.С. следва да бъде оправдана и по повдигнатото й обвинение за престъплението по чл. 148, ал. 2, пр. 1 във вр. ал. 1, т. 3, пр. 1 НК, във връзка с чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК, поради обстоятелството, че по отношение на това деяние е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК - същото не съставлява престъпление поради малозначителност на неговите общественоопасни последици.

Независимо от това и доколкото счел, че макар и деянието по чл. 148, ал. 2, пр. 1 във вр. ал. 1, т. 3, пр. 1 НК, във връзка с чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК, да не несъставлява престъпление, формално осъществявало признаците на граждански деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което и следвало да бъде ангажирана на отговорността на гражданския ответник. Като взел предвид естеството на съдържащия се в писмото израз „Не ти ли омръзна да си толкова злобен и алчен”, намерил, че гражданската претенция следвало да бъде уважена за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва върху същата от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата. Този размер РС приел за достатъчен за компенсиране на преживените от пострадалия неимуществени вреди. В останалата му част до пълния размер до 5 000 лв. гр.иск бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.