Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260078 от 21.04.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 18/2021
Вид
Решение № 260078
Подписан
21.04.2021
Състав
ИВАН ХРИСТОВ РАНЧЕВ, ХРИСТО ИВАНОВ КРАЧОЛОВ, ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ ГАНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.57, ал.1, т.2, б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 115 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл.59 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260078

Гр. Пловдив, 21. 04. 2021 г.,

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

ВЕСЕЛИН

ГАНЕВ при участието на съдебния секретар Нина

Стоянова и прокурора Николай Божилов, сложи за разглеждане докладваното от съдия РАНЧЕВ ВНОХД № 18 по описа за 2021 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 260015/04.12.2020 г. по НОХД № 544/2020 г. на П. окръжен съд подсъдимият И.В.Н. *** е признат за виновен в това, че на 04.04.2020 г. в гр. П. умишлено е умъртвил Н. Ш. – 32 годишен от гр. П., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на 18 години „Лишаване от свобода“, което е постановено да изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

Приспаднато от изпълнение на наказанието лишаване от свобода е времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело, считано от 05.04.2020 г. до влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият И.В.Н. е осъден да заплати на С.П.Г. сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2000 лв., сторени разноски за повереник, като е отхвърлен предявения от нея граждански иск в размер на 1000 лв. за имуществени вреди.

Подсъдимият И.В.Н. е осъден да заплати на Г.И.С. сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата до 150 000 лв.

Окръжният съд се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като е постановил 2 бр. пръстени от бял метал, 1 обица от жълт метал, 1 бр. гривна от жълт метал, да бъдат върнати след влизане на присъдата в сила на С.Г., иззетата лична карта да се върне на собственика, 2 бр. мобилни телефони да се върнат на подсъдимия И.Н., а останалите такива да бъдат унищожени като малоценни.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подс. И.В.Н. да заплати направените по делото разноски от досъдебното производство в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – П. в размер на 682,40 лева.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият И.Н., който чрез служебния си защитник - адв. К. А.,*** е подал въззивна жалба. Излагат се съображения за несправедливост на постановената присъда и се иска изменението й, като се намалят размерите на наложеното на подс. Н. наказание лишаване от свобода и на уважените граждански искове. Според защитата, съдът не е обсъдил аналитично събраните по делото доказателства, вкл. и данните от свидетелските показания, които налагат заключение за налагане на по-леко наказание. По отношение на уважените граждански искове, счита същите за твърде завишени. За майката на пострадалия - С.Г., са останали недоказани по размер причинените й неимуществени вреди.

Спрямо Г.С. намира, че неоснователно е допусната като граждански ищец, тъй като по делото не е доказано, че е живяла на съпружески начала с пострадалия в дома му, отделно не е било установено и да е претърпяла понесени болки и страдания от смъртта му.

В жалбата на адв. К.

***, като повереник на частния обвинител С.Г. се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното на подс. Н. наказание лишаване от свобода.

Намира, че не е отчетено в достатъчна степен като отегчаващо вината обстоятелство, многократното му осъждане и трайно изградени престъпни навици, което е повлияло на личността му и изисква налагане на наказание в максимален размер. Необосновано са преценени за смекчаващи обстоятелства, направеното от него закъсняло самопризнание и изразено разкаяние в края на досъдебното производство, след като са събрани нужните доказателства за съпричастност към деянието. Претендират се разноски.

Преписи от жалбите са изпратени на съответните други страни по делото, но не са взели отношение.

Съдът уважи направеното от адв. К. доказателствено искане за допускане до разпит при режим на довеждане на двама свидетели - И. Ш. и Н. П., във връзка с взаимоотношенията на пострадалия с членовете на неговото семейство по повод жалбата на подсъдимия за прекомерен размер на уважените граждански искове за неимуществени вреди, като същите дадоха показания в тази насока.

Представителят на

Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че подадените жалби на подсъдимия и на частния обвинител С.Г. са неоснователни и предлага присъдата да бъде потвърдена, тъй като окръжният съд е наложил напълно справедливо наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като е уважил размера на предявените граждански искове в размери, съобразени с изискванията на чл.45 от ЗЗД.

Частният обвинител и граждански ищец С.Г. и нейният повереник - адв. К., заявяват че поддържат подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като искат изменението на присъдата и неговото увеличаване. Намират жалбата на подсъдимия по отношение намаляване на наказанието и прекомерност на размера на уважените граждански искове за неоснователна.

Гражданският ищец Г.С. се присъединява към изразеното становище от адвоката на частната обвинителка С.Г..

Подсъдимият И.Н. се явява лично и със служебния си защитник - адв. А., като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения за явна несправедливост на присъдата. Молят да се вземе предвид, че изразеното съжаление за стореното е искрено, като до инкриминирания момент подсъдимият и пострадалият са били много близки. Не е отчетено и обстоятелството, че св. З. С., която твърди, че преди това подсъдимият и на нея й е посягал с нож, всъщност е спомогнала за заличаване на кървавите следи и донякъде е неискрена.

Възразяват и срещу завишения размер на уважените граждански искове спямо майката и приятелката на пострадалия, тъй като взаимоотношенията им преди случая не са били от най-добрите. В тази връзка се иска постановената от окръжния съд присъда да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, както и на уважените граждански искове.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивните жалби на подсъдимия и на частния обвинител са неоснователни.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – П. по внесен обвинителен акт срещу подс. И.В.Н.

***, за това че на 04.04.2020 г. в гр. П. умишлено е умъртвил Н. Ш. – 32 годишен от с. гр. П. – престъпление по чл. 115 от НК.

Майката на пострадалия – С.П.Г., е конституирана като частен обвинител и граждански ищец, а приятелката му Г.И.С. само като граждански ищец, като са приети за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове, съответно за първата за сумите от 150 000 лв. неимуществени вреди и 1000 лв. имуществени вреди, а за втората за сумата от 150 000 лв. неимуществени вреди.

При провеждането на разпоредително съдебно заседание страните са се съгласили и съдът е допуснал производството да протече по реда на Глава 27, по чл. 371, т. 1 от НПК, без да се разпитват вещите лица и по-голяма част от свидетелите, с изключение на С.Г. и Г.С..

При тези условия П. окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Н. е осъждан девет пъти за извършени престъпления от общ характер и в повечето случаи му е налагано реално наказание лишаване от свобода, като последното от тях е изтърпяно на 19.10.2011 г. Подсъдимият живеел на съпружески начала със св. З.С., но не работел. Свидетелката С. осигурявала доходи на семейството, както и майката на подсъдимия, която също го издържала. Когато бил трезвен подсъдимият не създавал проблеми, но след употребата на алкохол ставал агресивен и често наранявал св. С., включително и с нож.

И.Н. и Н. Ш. се познавали отдавна, още когато пострадалият бил малко момче, и поддържали приятелски отношения. Към инкриминираната дата двамата били съседи в гр. П. на ул. „Б.“. Подсъдимият живеел с приятелката си - св. З. С., а пострадалият с майка си - св. С.Г. и св.

Н. П.. След развода на майката /бащата на Ш. е покойник/, св. Г. и св. П. живеели на семейни начала. Първоначално

Ш. бил сам, но майка му - св. Г. и св. П. отишли да живеят при него.

Впоследствие пострадалият заживял на семейни начала със св. Г.С. и нейната дъщеря, с намерение да сключат граждански брак.

Двамата приятели - подсъдимият и пострадалият често употребявали алкохол, като в тези случаи Н. ставал заядлив и агресивен. На една от организираните срещи, подсъдимият нанесъл побой на пострадалия, като му избил горните предни зъби. Това не попречило на двамата отново да се срещат. В нетрезво състояние Н. нанесъл побой и на приятелката си З. С. /СМЕ на л. 118 от ДП/.

На 04.04.2020 г. пострадалият около 9.30 ч. се обадил на подсъдимия да му отиде на гости и да занесе от пържолите, които приготвил по негова рецепта. Н. му казал, че още е рано и затова Ш. му се обадил по обяд. При това обаждане подсъдимият поканил пострадалия в дома си, който взел със себе си около 700 - 800 грама ракия и пържоли. Двамата започнали да консумират алкохол, като Ш. на няколко пъти си ходил до вкъщи за още олкохол.

Около 17.30 часа на същия ден, от работа се прибрала и приятелката на Н., св. С..

Тя ги заварила вече доста пияни. След известно време Ш. отишъл до вкъщи, за да вземе още ракия, както и едра сол за св. С.. Като се върнал продължили да пият, а св. С. си наляла бяло вино-пелин. По някое време пострадалият звъннал по телефона на своята приятелка – св. С., която също се присъединила към компанията, но консумирала билков чай. На дивана в хола една до друга седели двете свидетелки, срещу тях на фотьойл - пострадалият, а от ляво до него - подсъдимият. Под масата до която седели, И.Н. поставил отпреди нож в предпазител /кания/. Свирела музика, като подсъдимият казал на Ш. да увеличи звука. Свидетелката Г.С. помолила да се намали музиката, защото вече е много късно и може да дойде полиция. При тази нейна молба Ш. станал и намалил звука на музиката.

Подсъдимият му казал да я увеличи, но Ш. отказал. След кратко време Н. ядосан, че музиката не се увеличава, станал от мястото си, посегнал внезапно към ножа, извадил го бързо от под масата. В този момент Ш. бил седнал, а подсъдимият се изправил. Както бил изправен Н. замахнал и първоначално причинил порезна рана в лявата част на шията на пострадалия, а след това и директен удар в гърдите на Ш..

Веднага след като нанесъл удара подсъдимият извадил ножа и седнал. Пострадалият бил облечен с червени къси панталони и със сива блуза с къси ръкави, обут и с чорапи. Подсъдимият със сив анцуг и черно горнище с дълги ръкави. След удара Н. се отпуснал безжизнен на фотьойла, като цялото му тяло бързо се обляло в кръв. Погледнал св. С. и затворил очи. Уплашена, св. С. си тръгнала бързо, за да търси помощ. Първоначално св. З. С. не я пускала да излезе като й казвала, че всичко ще се оправи.

Въпреки това св. Г.С. успяла да напусне апартамента. Като пристигнала вкъщи разказала на майка му - св. Г. и на св. П., за случилото се. Обадили се и на техен приятел, св. Е. А. и четиримата се запътили към апартамента на подсъдимия Н.. Първоначално той не искал да им отвори вратата, но след тяхното упорито настояване, отключил и те влезли вътре. Пострадалият Ш. се намирал легнал на пода по гръб, но вече облечен с друга тениска – тъмносиня и без кръв по нея.

Подът бил почистен от кръвта. Горнището на подсъдимия било все още зацапано с кръв по ръкава. Свидетелят А. започнал да прави изкуствено дишане на пострадалия, но това било безсмислено. Свидетелят А. се обадил на тел. 112 и след малко на мястото пристигнали коли на Бърза помощ и полицията. Лекарите само констатирали смъртта на Н. Ш.. Впоследствие били извършени огледи на местопроизшествието и на трупа на пострадалия, придружени с фотоснимки.

От заключението на изготвената по делото СМЕ е видно, че върху тялото на пострадалия Ш. са установени едно прободно-порезно нараняване в областта на лявата гръдна половина, проникващо в гръдната кухина; една порезна рана в областта на шията в ляво; травматично прободно-порезно нараняване на около сърцевата торбичка и сърцето; тамподана на перикарда /200 мл/; масивен вътрешен и по-малък външен кръвоизлив; анемия на вътрешните органи; алкохол в кръвта.