Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 295 от 28.05.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 205/2026
Вид
Определение № 295
Подписан
28.05.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Деспина Георгиева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 295 гр. Варна, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500205 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Г. П., чрез адв. М., против определение № 657/05.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 188/2026 г. на ОС – Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него жалба по чл. 435 ГПК и производството по делото е прекратено.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът е направил неправилни фактически изводи за извършен на 28.05.2025 г. въвод във владение, излагайки аргументи за това. Сочи се, че жалбата, въз основа на която е било образувано производството пред ОС – Варна по същество съставлява молба до ЧСИ за назначаване на геодезическа експертиза, която да установи на място фактическото състояние на придобитото от него имущество, предмет на постановленията за възлагане от 18.10.2024 г. и 09.04.2024 г., както и съобразно тази експертиза да се преизчисли актуалния размер на вземането му от длъжника.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на оспорения съдебен акт и уважаване на искането му за назначаване на посочената експертиза, евентуално за изпращане на молбата му за произнасяне от ЧСИ.

В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество настоящият състав на съда намира същата за неоснователна по следните съображения:

1

Производството по в. гр. д. № 188/2026 г. по описа на ОС – Варна е било образувано по подадена от М. П. молба с вх. № 15533/22.10.2025 г. по изп. д.

№ 314/2023 г. на ЧСИ с рег. № 808, в която същият е изложил доводи, че е взискател, който с влезли в сила възлагателни постановления от 18.10.2024 г. и от 09.04.2024 г. е придобил в собственост имоти на длъжника, съставляващи ПИ с идентификатор ***, ведно с изградените в него жилищна сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, както и ПИ ***, в съставения протокол за въвод от 28.05.2025 г. изрично са били отразени направените от него възражения срещу въвода, а именно извършването му без участието на вещо лице, което да посочи границите и площта на двата ПИ и сградите, съответно направено искане за назначаване на експертиза, която да установи тези обстоятелства, но до момента на депозиране на молбата липсвало произнасяне от съдебния изпълнител.

Посочено е, че при установена разлика между придобитото по документи и фактическото положение, е възможно да бъде ощетен, поради което е поискано след назначаването на експертизата и евентуално преизчисляване размера на вземането му.

ЧСИ е приел, че така подадената молба съставлява жалба срещу постановено от него приключване на изпълнителното производство и след администрирането й я е изпратил на компетентния ОС – Варна.

Съдът по образуваното в. гр. д. № 188/2026 г. е приел, че молбата е насочена /има характер на жалба по чл. 435 ГПК/ срещу извършения на 28.05.2025 г. въвод във владение, но същата е недопустима, тъй като е просрочена.

Настоящият състав намира, че изложените в молбата /жалба/ на М. П. доводи не могат да обосноват правна квалификация, че със същата се обжалва постановлението на ЧСИ от 26.09.2025 г. за приключване на изпълнителното дело. Липсват оплаквания и твърдения за непогасена част от вземането му спрямо длъжника Ж. Ж.. Посоченото, че при евентуално установена от поисканата експертиза разлика в квадратурата на възложените му имоти с посочените площи по постановленията за възлагане е възможно да се стигне до неговото ощетяване, не може да се приеме за такова. Извод за това следва и от посоченото в частната жалба срещу определението на ОС – Варна, в която се поддържа тезата, че въпросното постановление за прекратяване не му е било известно /а и по изпълнителното дело няма доказателства за надлежно връчване – получаването на изпратеното съобщение по ел. поща на дата 30.09.2025 г. не е потвърдено от процесуалния му представител/. Твърденията са за несъобразяване на съдебния изпълнител с направените при въвода възражения и искания, които са подновени с молбата, поради което и правилно ОС – Варна е приел, че оспорването е срещу извършения въвод от дата 28.05.2025 г., на който жалбоподателят е бил представляван от процесуален представител и с оглед на което жалбата му срещу това действие се явява просрочена.

2

За пълнота следва да бъде посочено, че дори и да беше спазен срока по чл. 436 ГПК, то жалбата би била недопустима и поради това, че по арг. от чл.

435 ГПК това действие не подлежи на обжалване от жалбоподателя – нито в качеството му на взискател, нито като купувач на процесните имоти.

Оплакванията в частната жалба, че няма извършен въвод са неоснователни. В протокола за въвода не е отразено жалбоподателят да е отказал и въводът да не е бил извършен. Направените възражения и искания не сочат на противното. А дори и да се приеме, че въвод не е извършен, съответно, че подадената молба до ЧСИ с вх. № 15553/22.10.2025 г. има за предмет искане към ЧСИ, по което той не се е произнесъл, то това отново сочи на недопустимост на каквото и да било съдебно производство по чл. 435 ГПК.

Поисканата експертиза и въводът след публичната продан не са изпълнителни действия, отказът за извършването на които да подлежи на обжалване.

Ето защо, като е оставил без разглеждане сезиращата го молба с вх. № 15553/22.10.2025 г. и е прекратил производството по образуваното по нея в. гр. д. № 188/2026 г. ОС – Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 657/05.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 188/2026 г. на ОС – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3