Решение № 377 от 29.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20245001000430 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 222/1.07.2024 г. по т.д. № 45/2024 г. на ОССтара Загора в частта му, с която Н.б.б.а.з.-гр.С. е осъдено да заплати на З. С.

С. сумата над 15 000 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 25.08.2023 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за разноските, с която е осъдено Б. да заплати на адвокат М. Т. сумата 4 650 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, както и е осъдено Б. да заплати сумата 2 000 лв. за ДТ и сумата 975 лв. за възнаграждение на вещи лица по сметка на ОС-Стара Загора.

Жалбоподателят С.н.ц. „Н.б.б.а.з.“-гр.С. моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба от 19.07.2024 г., и да бъдат отхвърлени предявените срещу Б. искове за размера на обезщетението над 15 000 лв. до 50 000 лв., ведно с присъдената законна лихва върху тази разлика от дата 1

29.01.2024 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба З. С. С. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 30.07.2024 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 30.01.2024 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 511,ал.3 във вр. с чл.511,ал.1,т.2,предл.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Н.б.б.а.з.-гр.С. да му заплати сумата 50 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, причинени му при и в резултат на ПТП на 25.08.2023 г., настъпило по вина на водача Б.Д., ********** гражданин, при управлението от него на двуетажен автобус „Сетра С328ДТ“ с ********** регистрационен номер №********, за който е имало валидно сключен договор за застраховка в Р.А., като няма кореспондент за територията на Р.Б. на застрахователя на виновния водач, което обезщетение се претендира пряко от Б. от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 29.01.2024 г. – датата на подаването на исковата молба. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 25.08.2023 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Д.л.“ с рег. №**********, управляван от ищеца З. С. С., и на двуетажен автобус „Сетра С328ДТ“ с ********** регистрационен номер № ******, управляван от **********я гражданин Б.Д., при което е пострадал ищецът З. С.. Не се спори между страните, че за водача на автобуса е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите в друга държава, както и че няма кореспондент за територията на Р.Б. на застрахователя на този водач, поради което претенцията се предявява пред Н.б.б.а.з.-гр.С. и то следва да заплати съответно 2 обезщетение на увреденото лице. Безспорно е, че от ищеца на 18.12.2023 г. е било отправено до Б. искане за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди. Безспорно е, че от Б. преди датата на подаването на исковата молба 30.01.2024 г. не е било изплатено на ищеца обезщетение. С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания и доводи, спори се и понастоящем между страните относно справедливия съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението и относно наличието на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за негово намаляване поради твърдяно от застрахователя наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че ПТП е причинено от виновното поведение на водача на автобуса. Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични увреждания – множество счупвания на ребра, закрито, множествени повърхностни травми на главата с кръвотечение и множествени повърхностни травми на шията, бил приет в болница в Б., където останал за лечение и наблюдение за 5 дни, от 26.08.2023 г. до 30.08.2023 г. Твърди, че след изписването му за домашно лечение му били предписани медикаменти и му били дадени указания от лекуващия лекар, които той спазвал. Твърди, че вследствие на тези телесни увреждания изживял болки и страдания, като негативните последици от травмите търпи и ще продължава да търпи и в бъдеще. Твърди, че те променили в негативен аспект за продължителен период неговия живот, бил приет в болница, обездвижен на легло и лекуван с лекарства, пиел обезболяващи, тъй като усещал постоянна физическа болка от счупването на ребрата и зарастването на получените от него травми. Твърди, че в периода на възстановяването му за него е фактически невъзможно да извършва сам обикновените си санитарно-битови дейности и непрекъснато за него трябва да се грижи член на семейството, което създава за него големи смущения и неудобства. Твърди, че инцидентът попречил сериозно на неговия социален живот, защото той не може поради непрестанните болки, причинени от всяко едно движение, да излиза и да се среща с неговите приятели, близки и роднини, което го принудило да съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите. Твърди, че освен претърпените от него силни физически болки претърпял и тежки психически травми, които водели до месеци наред нежелание за контакти с хора, постоянно се завръщал към ужаса от инцидента.

Твърди, че това състояние на психическо разстройство довело до проблеми със съня, каквито преди това нямал, често изпадал в стрес и получавал 3 пристъпи на паника, които особено много се засилват при поява на автобус и по-силен звук от двигател, а особена тревожност у него предизвиква и срещата му с автобуси от същия цвят, като веднага изплуват спомените за инцидента. Твърди, че загубил възможността да помага за домакинството в къщата, където живее. Твърди, че непрекъснатите кошмари вследствие на случилото се, трудно заспиване и говорене по време на сън зачестили, кошмарите били придружени с внезапно събуждане от сън и изпадането му в състояние на паника и емоционални елементи като плачене и нервно изражение. Твърди, че живее в постоянен страх, че може пак да се повтори това ПТП и изпитва психологически дискомфорт от пътуване. Твърди, че тези екстремни състояния попречили на нормалния му начин на живот и заради тях отказвал да излиза на публични места, където има много хора, станал хипер раздразнителен, емоционално нестабилен, засилили се изблиците на злоба и внезапен плач, трудно задържане на внимание и трудно концентриране, хипер чувствителност, каквито състояния не били характерни за него преди ПТП. Затова претендира за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинените му неимуществени вреди. Претендира и за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на завеждането на иска 29.01.2024 г.

С подадения на 23.02.2024 г. отговор на исковата молба ответното С.н.ц.

„Н.б.б.а.з.“-гр.С. оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер, съответно, оспорва и иска за присъждане на лихви. Твърди, че ищецът е съпричинил в значителна степен ПТП и вредоносния резултат, тъй като е управлявал лекия автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия в участъка на ПТП скорост, както и без поставен обезопасителен колан. Твърди и че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, неотговарящ на принципа на справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД.

С подадената от ищеца на 1.03.2024 г. допълнителна искова молба са оспорени твърденията на ответника, заявени в отговора на исковата молба.

Твърди, че не е налице съпричиняване от негова страна на ПТП и настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че дори и да не е бил с поставен обезопасителен колан, съгласно нормите на чл.137а,ал.2,т.3 и т.4 от ЗДвП той е освободен от това задължение. Твърди, че е освидетелстван с решение на ТЕЛК от 8.02.2008 4 г. поради вродена аномалия на ляв горен крайник, което медицинско състояние изключително много затруднява хватателната способност на пръстите на неговата ръка. Твърди, че към момента на ПТП е изпълнявал служебните си задължения като таксиметров водач и затова е освободен от задължението да постави обезопасителен колан. Счита, че размерът на претенцията отговаря на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

С отговора на допълнителната искова молба от 5.04.2024 г. Б. поддържа заявените възражения. Оспорва твърдението на ищеца, че за него са налице медицински причини, които да обосновават непоставянето на обезопасителен колан.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на Б., като вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на автобуса, който е предприел маневра завиване наляво пред приближаващия лек автомобил, която маневра е свързана с преминаване през площ с маркировка М15, което е забранено от ППЗДвП. При определяне размера на обезщетението при условията на чл.52 от ЗЗД съдът отчита, че от заключението на СМЕ се установяват получените от ищеца телесни увреждания – контузни рани и охлузвания по лицето, контузия на шията и гръдния кош, счупване на 4-то и 6-то ребра вдясно в областта на ребрените дъги, които са леки телесни повреди, но те са допринесли за промяна на неговия обичаен начин на живот, засегнали са здравословното му състояние по начин, който да изисква по-продължително лечение и полагане на грижи, оставили са поражения върху телесната цялост на ищеца, които в своята съвкупност са в сравнително тежка степен и интензитет на претърпените болки, страдания и стрес. Съдът приема, че необходимия период за окончателното възстановяване на ищеца от получените травматични увреждания е бил в рамките на 3-4 седмици, като непосредствено след инцидента той е търпял по-интензивни болки в рамките на около една седмица, след което до приключване на възстановителния период е търпял болки, страдание и лек дискомфорт. Съдът намира, че ищецът е имал нужда от чужда помощ за извършване на ежедневните си дейности през този период, като съгласно свидетелските показания на разпитания свидетел и към момента ищецът страда от ограничения в личния и социалния си живот. Съдът приема, че следва да бъде отчетена преживяната от ищеца стресова реакция, която е 5 довела да негативна промяна в психо-емоционалното му състояние, като свидетелят сочи, че ищецът е променен психически, не иска да излиза. Затова съдът преценява, че претенцията следва да бъде уважена за пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 29.01.2024 г. Относно възражението за допринасяне от ищеца за настъпване на вредоносния резултат съдът приема, че ответникът не е доказал принос, като експертите сочат, че и при правилно поставен обезопасителен колан, имайки предвид механизма на ПТП, ищецът би получил същите по вид и характер травматични увреждания. Относно възражението за принос във връзка със скоростта, с която се е движел ищецът, съдът намира, че ПТП е настъпило на първокласен път от републиканската пътна мрежа I-9, конкретният пътен участък минава западно от КК“С.б.“ и поради липсата на какъвто и да е знак за ограничение на скоростта в процесния участък следва да се приеме, че ограничението е 90 км./ч., съответно, ищецът не е превишил ограничение на скоростта. Съдът посочва, че тези изводи се потвърждават и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, че по отношение на бензиностанцията няма ограничение на скоростта, в огледния протокол не е записано наличие на знак Б26, а и при огледа му в „Гугъл мапс“ не е открил наличие на знаци.