Решение № 1674 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1674 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100513694 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №15081 от 02.08.2024 г., постановено по гр.д. № 20566/2023 г. по описа на СРС, 54 състав, са частично уважени предявените от Т. Т. Т., ЛНЧ**********, с постоянен адрес : гр.

София, ул. „*******, действащ чрез процесуалния си представител адв. Г. В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.“ Лайош Кошут“ №53, ет.1, ателие 2 против „Браузуейв“ АД, ЕИК: 204458374, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тайга“ №14, искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ и т.3 вр. чл.225 КТ, с което е признато уволнението за незаконно и е постановена неговата отмяна, а ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 46 144.50 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 18.03.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 63 065.10 лева. Ответникът е осъден да заплати 5100.16 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна адвокатска защита и съдействие на ищеца в настоящото производство и сумата от 1975.78 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на исковете и заплатени от бюджета на съда разноски.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подават и двете страни.

Въззивната жалба на ищеца е подадена на 24.09.2024 год., като съобщението с постановеното решение е получено на 11.09.2024 год. Обжалва се решението в частта, с 1 която са отхвърлени претенциите на ищеца, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа заявеното в исковата молба и пред първоинстанционния съд, че е налице уговорка между страните по трудовото правоотношение за увеличаване размера на трудовото възнаграждение, като отново не оспорва факта, че получаваната заплата е в размер на така постигнатата уговорка. Оспорва извода, до който е достигнал съда, относно характера на сумата, отразена в представените от ищеца фишове като „бонус“, а именно, че не представлява възнаграждение с постоянен характер, което се включва при изчисляването на дължимото се обезщетение. Според въззивника, отразяването на спорната сума във фиша за получаваното възнаграждение като „бонус“ или представлява нарушение на закона относно императивното изискване в трудовия договор да бъде посочен действителния размер на получаваното трудово възнаграждение, или е сума с постоянен характер, която се включва при изчисляване размера на трудовото възнаграждение, респ. размера на дължимото се обезщетение. За да аргументира възраженията си препраща, от една страна, към действащото законодателство, приложимо към спорния въпрос – Кодекса на труда, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и от друга страна, към задължителната съдебна практика, разглеждала спорния между страните въпрос.

Достатъчно, според въззивника, за определяне постоянния характер е, че сумата е получавана редовно, постоянно и през целия процесен период, видно от приложените по делото фишове. Моли съда да отмени обжалваното решение в тази му част, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенцията. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба подава ответника на 23.10.2024 год., като съобщението за депозирането й е получено на 09.10.2024 год. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение кредитира като правилно и законосъобразно. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че освен споразумението от 14.12.2021 год., с което действително е увеличено възнаграждението на ищеца, последващо такова не е сключвано, още по – малко в твърдения смисъл за ново увеличение. Твърди, че заплатената сума е единствено по усмотрение на работодателя, като основанието е било изявена от самия ищец спешна нужда от средства, а не наличие на договорка между страните, която да му вменява такова задължение. Въззиваемият смята, че твърденията на ищеца в тази им част не са подкрепени от никакви доказателства, съответно са останали недоказани по делото. Оспорва твърденията на ищеца за сигурност и постоянство на плащането, както и твърденията, че размера и редовността на плащането му са индикация за неговия постоянен характер. Моли съда да отхвърли въззивната жалба, а обжалваното решение в тази част да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на разноски.

Въззивната жалба на ответника е подадена на 29.08.2024 год., като съобщението с постановеното решение е получено на 14.08.2024 год. Оспорва се решението в уважителната част, като неправилно и необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Не оспорва констатациите на съда относно намаляване цялостно обема 2 от работа на предприятието, но оспорва липсата на доказано отражение на това намаление върху длъжността, заемана от ищеца. Твърди, че ответникът е доказал при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпределената му доказателствена тежест, че в резултат на структурните промени, реорганизацията и промяната в клиентите, с които работят, ангажираността на ищеца също е намаляла, съответно и интензивността на изпълняваните от него трудови функции. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба и пред първата инстанция, че логична и закономерна последица от взетите мерки за стабилизиране на дружеството – съкращаване и на други служители, прекратяване или ограничаване на работата с настоящи клиенти и прочее – е драстично намаляване работата на ищеца, както с клиентите на дружеството, така и с персонала на дружеството. Моли съда да отмени решението в тази част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ,ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба подава ищеца на 20.11.2024 год., като съобщението за депозирането й е получено на 14.11.2024 год., с който оспорва въззивната жалба, като недоказана и необоснована, а обжалваното решение кредитира като правилно и законосъобразно. Оспорва ответникът да е доказал твърденията си за намаляване обема на работа на длъжността, заемана от ищеца, доколкото споделя изводите на съда, че намалението на работата трябва да засяга именно осъществяваните от ищеца трудови функции във връзка със заеманата длъжност. Напротив, според въззиваемия, в хода на производството се установява именно обратното, доколкото и от приетата и неоспорена по делото експертиза се увеличава и ръст на броя на клиентите, неотносимост на трудовите функции на ищеца към причините за намаляване на работата и прочее. Моли съда да потвърди решението в тази част, а въззивната жалба да отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Отговорите на въззивните жалба също са предявени в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията 3 за това са следните:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Т. Т. Т., обективирано в заповед № 17.03.2023 г. на ръководителя на "Браузуейв" АД, както и за осъждане на "Браузуейв" АД да заплати на Т. Т. Т. сумата от 63 065. 10 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 18.03.2023 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор от 11.06.2021 г., по силата на което заемал длъжността "Директор, организация" в ответното дружество и което било прекратено, считано от 18.03.2023 г. със Заповед № 17.03.2023 г., връчена му на тази дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ- поради намаляване обема на работа. Ищецът поддържа, че в случая не бил намалял обемът на работа нито в предприятието на ответника като цяло, нито за изпълняваната от него длъжност, поради което, а и доколкото на негово място бил назначен друг служител- ***, който само формално заемал друга длъжност, но фактически изпълнявал трудовите функции на ищеца отпреди уволнението му, счита прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно. Твърди, че размерът на последното му брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението- това за м. февруари 2023 г., възлиза на сумата от общо 10 510. 85 лева, включваща основно възнаграждение в размер на 7055. 73 лева, допълнително възнаграждение за клас "прослужено време" и бонус в размер на 2777. 77 лева, поради което претендира обезщетение за оставането си без работа поради уволнението в общ размер на 63 065. 10 лева за периода от 18.03.2023 г. до 18.09.2023 г., законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че ищецът е уволнен поради обективно намаляване на обема на работата в предприятието, намерило отражение и върху трудовите функции на заеманата от него длъжност "Директор, организация". Изяснява в тази връзка, че в периода 2021 г. - 2022 г. се наблюдавал значителен спад в приходите на предприятието, че през м. октомври 2022 г. основните инвеститори в компанията, осигурявлаи финансирането й, напуснали същата, както и че били прекратени отношенията на дружеството с част от големите му клиенти- не били подновени договорите с част от тях, били приключени проектите с телекоми след изтичане на срока на споразуменията с тях. С оглед на това управата на дружеството взела решение за промяна на стратегията за финансиране- от търсене на инвеститори към финансиране чрез кредитиране от банки, на социалната си политика, като били премахнати част от социалните придобивки, които били осигурявани на служителите чрез външни фирми, за редуциране на разходите за външни услуги, както и на персонала. Така предприетите мерки за оптимизиране на финансовата политика на ответното дружество обективно довели до намаляване обема на работата на ищеца в качеството му на "Директор, организация", тъй като отпаднала необходимостта от основната му функция по "интеракция с инвеститори" поради напускането през м. 10. 2022 г. на тогавашните инвеститори и изоставяне впоследствие на стратегията по привличане на нови инвеститори, т. е. отпаданала нуждата от обезпечаване на интересите на съществуващиуте и от привличане на нови инвеститори. Наред с това, поради предприетите през м. 09 и 10. 2022 г. действия по прекратяване на трудовите правоотношения и с други служители на дружеството и по съкращаване на разходите за социални придобивки и за услуги от външни доставчици значително 4 намалял обемът на работа на ищеца и по това направление от длъжностната му характеристика, изразяващо се в "интеракция със служители, вътрешни звена и външни изпълнители за набиране на информация и постигане на ресурсно обезпечаване и устойчив растеж". Същевременно, част от функциите на ищеца преминали към други звена или външни изпълнители. Така, счетоводството преминало на пряко подчинение на изпълнителния директор, поради което било иззето като компетентност от "Директор, организация", а всички аналитични дейности били възложени на външен изпълнител. Що се отнася до касаещите вътрешните работни процеси методологически и оценъчни фунции на заеманата от Т. Т. преди уволнението длъжност, ответникът изяснява, че от една страна същите по правило не включвали значителна отговорност, не се изпълнявали активно по време на съществуване на правоотношението, а освен това след напускането на инвеститорите през есента на 2022 г. нуждата от тях отпаднала, тъй като управлението било поето от лицеспециалист с дългогодиешен опит в IT- сферата, разработило техническата основа на цялото продуктово портфолио на ответното дружество. По изложените съображения ответникът счита, че обективни и независещи от волята му икономически фактори са довели до необходимостта от промяна на бизнес стратегията и вътрешната му организация, което, от своя страна, обусловило обективно и трайно намаляване обема на работа на ищеца, при което отпаднала нуждата от найзначимите негови задачи и функции. Подчертава в тази връзка, че сам ищецът в свой доклад от 19.10.2022 г., изпратен чрез вътрешнофирмената палтформа, признава влошеното финансово състояние на дружеството, както и нуждата разходите да бъдат значително свити, а персоналътнамален с 20 %.