Решение № 133 от 08.07.2021, Административен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 08.07.2021 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..………. съдебно заседание на осми юни …………………………..….……………………………..……….…………. през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ….……………….……………………….

Мелиха Халил ………..…….......…………….…..… като разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов ........................... административно дело …………...

№4 ……....... по описа за 2021 година …......................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Производството е образувано по жалба от ЕТ „НУР ТУР – А.

М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представляван и управляван от А. М. М., подадена чрез пълномощник - адв.В.П.М. от АК-***, със съдебен адрес за връчване на книжа и призоваване: ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год., издаден от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, с който, на основание чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1 и т.4 от Наредба №29 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова финансова помощ по мярка 312

„Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 – 2013 год., във връзка с чл.2 и чл.16, ал.2 от същата наредба, както и на основание на т.4.4, буква „б” и т.8.1 от Договор №*** от *** год., във връзка с т.4.12, т.4.17, букви „а” и „д” и т.4.18 от Договор №*** от *** год., както и на основание чл.59, ал.1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, на жалбодателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева; с т.ІІ от същия, на жалбодателя ЕТ

„НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева; с т.ІІІ от същия, на жалбодателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева; с т.ІV от същия, на жалбодателя ЕТ „НУР ТУР – А. М.”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на ***/***/ лева и с т.V от същия АУПДВ, на основание чл.3, ал.1 от „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 год., е наложено на ЕТ „НУР ТУР - А. М.”, с ЕИК ***, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева

(*** лева и *** ст.), което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната и подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по АУПДВ, съгласно таблица 5 към акта.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита издадения

АУПДВ за незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което го обжалва законоустановения срок. Твърди, че са неправилни изводите на административния орган, заявени в мотивите на оспорения АУПДВ, за наличие на неизпълнение на договорни и нормативни задължения от ЕТ „НУР ТУР – А.

М.”и че последният е изпълнил проекта си с №09/312/03012 от 31.05.2013 год., с предмет - „Преустройство и надстройка на сграда със смесено предназначение в семеен хотел, находящ се в УПИ ***, кв.** по плана на

***”, одобрен с Договор № *** от *** год. и че в тази връзка, извършените от административния орган преценки върху констатациите за допуснати нарушения, основани на: извънредна проверка в периода 17.06.2019 год. - 24.06.2019 год. и последваща такава на 15.07.2019 год. - 19.07.2019 год., посочени в т.1 на процесния АУПДВ за пълните финансови години – 2016 год., 2017 год. и 2018 год., били неточни, като заявените числови финансови процентни стойности на изпълнение на приходите са и изцяло неясно формирани. Според жалбоподателя, изложените мотиви в обжалвания акт не съдържат конкретно посочени фактически данни и метод относно тяхното изчисление, както и конкретно фактическо документално обосноваване, а освен това, за констатираното към момента на извършване на проверките от 17.06.2019 год. до 24.09.2019 год. и от 15.07.2019 год. до 19.07.2019 год. нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект за 3 цели финансови години, се установява, че не е имало и действащ нормативен акт, по силата на който да се определи и претендирания размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ с процесния АУПДВ. Твърди, че това е така тъй, като „Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР за периода 2007 - 2013 год.” е била обявена за нищожна с Решение №15652/14.12.2018 год. по адм. дело №11440/2017 год. на ВАС - Четвърто отделение, оставено в сила с Решение №8020/29.05.2019 год. по адм. дело №1757/2019 год. на ВАС - петчленен състав и че съдебното решение за обявяването на нищожността е било обнародвано в ДВ, бр.47 от 14.06.2019 год., от което следвал и извода, че от този ден тя е неприложима. На следващо място сочи, че във връзка с определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, административният орган се е позовал на т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони”, приети със Заповед №03-РД/3218 от 08.08.2019 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, които, съгласно §3 от Заключителните разпоредби, са в сила от 30.08.2019 год. - от деня на обнародването им в ДВ, бр.69/30.08.2019 год., но че тези Правила нямат обратно действие и не са били в сила към датата на извършване на проверките. Според жалбоподателя, задълбоченото фактическо проследяване на административно- процесуалните действия на административния орган водят също така до извода, че същият е открил производство по издаване акта, на основание чл.26, ал.1 от АПК, на 22.11.2019 год. и се е произнесъл с обжалвания акт една година по-късно - на 18.11.2020 год., едва след като мониторинговия период на 13.10.2019 год. вече е изтекъл - факт, който се признавал и от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”/стр.5, абз.последен/. и поради това счита и за недопустими административно-процесуалните действия на административния орган по образуването и провеждането на административното производство за определяне възстановяването на изплатена на финансова помощ, тъй като след 13.10.2019 год., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” не е имал правомощия за това, както и не е имал качеството на страна в административния процес като административен орган. Освен това, жалбоподателят счита, че регламентираните в Правилата условия, критерии и правила, в конкретния случай за това посочено нарушение, са приложени несъответно спрямо действително установяващото се фактическо положение във връзка с изпълнение на поетите договорни ангажименти. Изложен е и довод, че са неправилни и изложените съображения за допуснати и установени от ответния орган неизпълнения на проекта на жалбоподателя за разкриване на заложените по бизнес план работни места, основани отново на проверки на място и допълнително извършени административни проверки, за които не е бил известен момента на тяхното осъществяване, като се твърди, че в мотивите си в тази връзка, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” посочил средно годишни и средно аритметични изчисления за 2016 год., 2017 год. и 2018 год. на наетия персонал, които жалбоподателят счита за неправилни и неточни, довели и до формирането на несъответни крайни фактически констатации и правни изводи, касаещи наличието на неизпълнение на заложения в бизнес плана брой на работни места. Развива се и довод, че зa сочените от административния орган в т.2 на обжалвания АУПДВ „неточни изпълнения на поети договори ангажименти”, подлежащи на възстановяване публични вземания, при определяне на техния претендиран размер от *** лева, органът се е позовал на т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения” от посочените по-горе „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони”, чийто условия били приложени и несъответно спрямо действително установяващото се фактическо положение във връзка с изпълнение на поетите от жалбоподателя договорни ангажименти. При преценка на това оплакване за незаконосъобразност, жалбоподателят моли съдът да съобрази и изложените в т.1.1. от жалбата съображения относно неприложимостта на посочените Правила, както и недопустимите процесуални действия на административния орган, тъй като изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” определил и основал размера на подлежащото на възстановяване вземане именно на тях. На следващо място счита за неправилни и твърденията на административния орган, посочени в т.3 от обжалвания АУПДВ, въз основа на които е установил нарушения при изпълнение на т.5.1 и т.5.5. от Договор №*** от *** год., касаещи застраховането на обекта на инвестиция, като при преценка и на това оплакване за незаконосъобразност, отново моли съдът да съобрази и изложените в т.1.1. от настоящата жалба съображения. На следващо място, счита за напълно неправилни и силно субективно преценени и заключенията на административния орган, за наличие на основанието по т.4 от обжалвания АУПДВ, а именно - наличие на „изкуствено създадени условия, необходими за одобрение за финансиране, включително и с цел получаване на предимство пред други кандидати в противоречие с мярката.” и че мотивите по това основание, обхванати в 9 позиции, са изцяло погрешно подведени и квалифицирани, като договорно и нормативно нарушение, като същите не обосновават наличието на посочените от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” изкуствено създадени условия, а представляват явен опит за фактически внушения, целящи да „обслужат” и ревизират действията и поведението на самия административния орган. В жалбата отново се твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на един незаконосъобразен АУПВД. Поради изложеното, жалбоподателят моли с жалбата, съдът да постанови надлежен съдебен акт, с който да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане №09/312/03012/3/01/04/01 от 18.11.2020 год., с Изх.№01-6500/8914#2 от 18.11.2020 год. на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят ЕТ „НУР ТУР – А. М.” ***, с ЕИК ***, се представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.В.П.М. от АК-***, която поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Излага и допълнителни съображения във връзка с посочените в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения, като счита, че в хода на административното производство, административният орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК и не е изяснил всички факти от значение за случая, в резултат, на което е формирал грешни изводи, като твърди, че след съставяне и подписване на Контролния лист от 24.06.2019 год. за извънредна проверка на място и Контролния лист от 19.07.2019 год. от разширена проверка на място, същите са били коригирани без знанието на жалбоподателя, с което се опорочавало тяхното издаване. Счита, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, като е издал процесния акт, основавайки се на разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, като е приложил недопустимо ДОПК и съответно е издал неправилно АУПДВ и че в настоящия случай е приложим ЗУСЕСИФ и административният орган е следвало да се произнесе с решение за финансова корекция, като сочи в този смисъл Решение №6421 от 28.05.2021 год., постановено по адм.дело №709/2020 год. по описа на ВАС на Р

Разпечатката съдържа 23 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f00005f-d32d-4b95-b80a-8c85005ab792