Решение № 45 от 09.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20254000500304 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 73/27.02.2025 г., постановено по гр. д. № 846/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - сключения на 13.04.2009 г. и отразен в нот. акт № 114, том V, рег. № 4036, нот. дело № 242/2009 г. на нотариус С. П. с район на действие Плевенския районен съд, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в частта му, в която М. П. Р. от гр.

Плевен, ЕГН **********, е прехвърлила на П. И. Р. от гр. Плевен, ЕГН **********, собствената си 1/2 идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 41, на деветия етаж, в масивна 15-етажна жилищна страда, находяща се в гр. Плевен, *********, със застроена площ от 83 кв. м. - без стълбището, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и тоалетна, заедно с прилежащото избено помещение във вътрешната страна на мазите с площ от 3 кв. м., както и 1/74 идеална част от стълбището, общата избена и таванска част, външната водопроводна инсталация, външната канализация, външната ел. мрежа до ел. табло и 1/76 идеална част от отстъпеното право на строеж върху общинска земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр. Плевен, подробно описан в решението, срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа 1 прехвърлителката до края на живота й и й осигурява спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега. На основание чл. 115 ал. 2 от ЗС е даден шестмесечен срок на ищцата М. П.

Р., считано от влизане в сила на настоящото решение, в който да извърши отбелязване на същото в Служба по вписванията, гр. Плевен. Намален е, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата от 3 500 лв. на 3 047.73 лв. Осъдени са, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК - П. И. Р. от гр. Плевен, ЕГН **********, и К. Т. Р. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплатят на М. П. Р. от гр. Плевен, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 3 412.39 лв.

Постъпила е въззивна жалба от П. И. Р. от гр. Плевен, ЕГН ********** и К. Т. Р. от гр. Плевен, ЕГН **********, и двамата от гр. Плевен, *********, Автомивка „Лукс“, с вход от към ул. „Дойран“, със съд. адрес: гр. София 1113, **********, чрез адв. Д. П. от АК – Плевен против Решение № 73/27.02.2025 г., постановено по гр. д. № 846/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че ответниците не оспорват предявения иск, но оспорват твърденията и обстоятелствата изложени в исковата молба. Заявяват, че са съгласни да върнат прехвърлената им част от процесния недвижим имот, но ищцата не изразявала желание за това, поради което считат иска за преждевременно предявен. С оглед на горното изразяват несъгласие с изводите на съда, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Считат, че не са станали причина за завеждане на делото и не дължат разноски, алтернативно правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Твърдят, че са признали иска.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебният акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск за разваляне на договора. Претендират да не се присъждат разноски в полза на ищцата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. П. Р. от гр. Плевен, ЕГН ********** от гр. Плевен, *********, ет. 9, ап. 41, със съд. адрес: гр.

Плевен, ***********, чрез адв. Г. Г. от АК - Плевен.

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.

С Определение № 1250/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 846/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд е оставена без уважение молбата на П. И. Р. и К. Т. Р. чрез адв. Д. П. от АК - Плевен за изменение на Решение № 73/27.02.2025 г. по настоящото дело на Плевенски окръжен съд в частта за осъждането им да платят разноски в полза на М. П. Р. от гр. Плевен, ЕГН ********** в размер на 3 412.39 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 3 047.73 лв., както и да намали присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 3 047.73 лв. поради прекомерност, като неоснователна.

Постъпила е частна жалба от П. И. Р. от гр. Плевен, ЕГН ********** и К. Т. Р. от гр.

Плевен, ЕГН **********, и двамата от гр. Плевен, *********, Автомивка „Лукс“, с вход от 2 към ул. „Дойран“, със съд. адрес: гр. София 1113, **********, чрез адв. Д. П. от АК – Плевен против Определение № 1250/28.08.2025 г., постановено по гр. д. № 846/2024 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че неправилно съдът приемал, че в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Освен това се излага, че съдът неправилно бил приел, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат присъждане направените от ищците разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от М. П. Р. от гр. Плевен, ЕГН ********** от гр. Плевен, *********, ет. 9, ап. 41, със съд. адрес: гр.

Плевен, ***********, чрез адв. Г. Г. от АК - Плевен. В същия се излага, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валиден алеаторен договор за издръжка и гледане, сключен през 2009 г., по който ищцата е изпълнила задължението си, като е прехвърлила собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота й. От събраните свидетелски показания се установявало, че ответниците не са полагали никакви грижи за нея – не са я посещавали, не са осигурявали издръжка, а за ежедневните нужди, включително лекарства и помощ при заболявания за ищцата, която е в напреднала възраст и със здравословни проблеми, се е грижил нейният син А. и съседи. Тъй като задължението за издръжка и гледане е неделимо и трябва да се изпълнява постоянно и непрекъснато, поради което съдът е приел, че разделното живеене и липсата на финансова подкрепа за лекарства и битови нужди съставляват съществено неизпълнение. С оглед на това, съдът е приел, че ответниците са допуснали пълно и виновно неизпълнение, поради което са налице всички законови предпоставки за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като е уважил предявения от ищцата иск.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

3

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направеното искане, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

На 13 април 2009 г. ищцата М. Р. и нейният съпруг И. Р. (поч. на 01.02.2014 г.) прехвърлят на сина си П. Р. (по време на брака му с ответницата К. Р.) апартамент с площ 83 кв. м. в гр. Плевен. Имотът е прехвърлен срещу задължението на приобретателя да издържа и гледа родителите си до края на живота им, осигурявайки им спокоен и нормален живот (нот. акт. № 114, том V, рег. № 4036, дело № 242/13.04.2009 г. на Нотариус С. П., рег. № 017 на НК).

Свидетелите (Г. и Г.), които са съседи на ищцата, заявяват, че не са виждали П. и съпругата му К. да я посещават, а грижите са били поемани от другия й син А..

От свидетелските показания се установява също, че поради липса на подкрепа от ответниците и недостатъчна пенсия, ищцата е била принудена да взема парични заеми от съседи за лекарства и за лечението на починалия си съпруг

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото.

Пред въззивният съд не са изложени конкретни оплаквания във въззивната жалба за неправилността на решението.

Между ищцата и починалият й съпруг от една страна и ответникът (по време на брака му) - от друга страна, е сключен алеаторен договор, при който едната страна прехвърля на другата правото на собственост върху недвижимия си имот, а приобритателят се задължава да гледа и издържа прехвърлителя.

Договорът за гладене и издръжка не е предмет на изрична правна уредба (contra inominata) и е сключен на основание на чл. 9 от ЗЗД. Той е двустранен, възмезден, формален, алеаторен, с продължително действие. Продавачът се задължава да прехвърли вещно право на насрещната страна, а тя от своя страна дължи даване на издръжка в натура. Със сключването на договора настъпва транслативният ефект - прехвърлителят изпълнява своето задължение веднага, за приобретателя обаче предстои да изпълнява задълженията си.

Приобретателят дължи обаче само това, което изрично е описано в съглашението. Без значение е дали двете престации ще бъдат равностойни икономически.

„Гледането“, съобразно правната доктрина, е да се върши постоянно потребното за 4 прякото задоволяване нуждите на едно лице, а „издръжката“ означава, че приобретателят е длъжен не само да полага лични усилия и труд, но и да дава материални средства, които са необходими за задоволяване нуждите на лицето.

При договора за гледане и издръжка волята на страните е задължението да се изпълнява точно през цялото времетраене на договорната обвързаност, а тя по традиция и в конкретния случай е пожизнена за кредитора („като й осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто е водила до сега“). Това на практика означава в периодичността на престацията, определена от страните по договора, или следваща от наложилите се отношения като ежедневна, длъжникът да осигурява на кредитора гледане и издръжка. От това следва, че всяко друго задължение дори и да е било точно, системата признава като частично изпълнение. Нуждата на кредитора в своята съвкупност от пораждащите я основания създава правнозначимата категория кредиторски интерес. Потребността на кредитора е конкретна, но винаги условна към датата на сключване на договора за бъдещото й проявление. На нея следва да съответстват такива грижи и издръжка, които напълно да я задоволяват. Неговата мотивация, на първо място е да покрие тези потребности с договорната издръжка.

В конкретния случай, прехвърлителката по договора Р. е жена в напреднала възраст със здравословни проблеми, която има специфични потребности и нужда от постоянна подкрепа от близките си (показанията на свидетелите Г. и Г.), което предполага по-голям кредиторски интерес и по-интензивни грижи и издръжка, които да го задоволят.