Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1069 от 31.10.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3119/2023
Вид
Решение № 1069
Подписан
31.10.2023
В сила
11.03.2024
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 355, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 269 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Бургас, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д. като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20232120203119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б...........“ ЕООД, ЕИК ............., чрез управителя И.......

К......., срещу Наказателно постановление № 357-F508940/31.05.2023 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл.

355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, му е наложено административно наказание имуществена санкция от 500 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. В. В..... от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Д.

Ч....., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Свидетелката Е. В., в качеството си на инспектор по приходите в ТД на НАП, на 19.09.2019 г. съставила АУАН на жалбоподателя, за това, че като осигурител не е подал в срок до 25.07.2019 г. данни с декларация Образец 1 за месец 06.2019 г. и с това нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н8/29.12.2005 г. на МФ. Установено е, че декларацията е подадена по интернет, с квалифициран електронен подпис, на 26.08.2019 г.

АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като на дружеството била изпратена покана по електронен път и неин представител не се явил в указания срок в ТД на НАП - Бургас.

Дружеството било търсено два пъти - на 13.12.2019 г. и на 20.12.2019 г., за връчване на АУАН, но не бил открит представител, поради което производството било спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Същото било възобновено на 28.03.2023 г., когато бил връчен и АУАН, който бил подписан без възражения.

1

Въз основа на материалите по преписката на 31.05.2023 г. АНО издал обжалваното в настоящото производство НП. АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Жалбоподателят също не оспорва така установените по делото факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приложената по делото заповед. Наказателното постановление е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

Съдът счита обаче, че е налице формално нарушение, което води до отмяна атакуваното наказателно постановление.

В конкретния случай е изтекъл 6-месечния срок от съставянето на АУАН по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Този срок също е давностен, поради което и към него са приложими правилата за спиране и прекъсване. Твърди се, че производството е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, тъй като нарушителят, след щателно издирване за връчване на АУАН, не е бил намерен. За да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е спрян надлежно, трябва да се установи, че са настъпили предпоставките за спиране по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, т.е. че нарушителят не е намерен след щателно издирване. В случая обаче такова издирване не е било проведено. Двукратното търсене на нарушителя на адреса му в рамките на една седмица не може да се приеме за щателно издирване. Доколкото се касае за производство, с което се ангажира административнонаказателната отговорност на едно лице, то следвало да намери приложение практиката по прилагане на чл. 269 от НПК, относно това кога издирването е щателно. Естествено, АНО не може да ползва абсолютно всички механизми, които могат да бъдат използвани от съдебно-следствените органи, но следва да положи максимални усилия за намиране на нарушителя. Поради изложеното, съдът счита, че към датата на съставяне на НП, срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е бил изтекъл, тъй като АУАН е съставен на 19.09.2019 г., а НП е издадено близо 4 години след това - на 31.05.2023 г.

Изложеното предпоставя допуснато от страна на АНО процесуално нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което е съществено, не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалваното НП.

При този изход на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. В полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 400 лв., която да се заплати от АНО.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 357-F508940/31.05.2023 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, срещу жалбоподателя „Б...........“ ЕООД с ЕИК ..............

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Б...........“ ЕООД , ЕИК ............., разноските по делото в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3