Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14814 от 09.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 14358/2024
Вид
Определение № 14814
Подписан
09.07.2026
В сила
09.07.2026
Състав
Александър Ангелов, Даниела Попова, Зорница Ангелова Езекиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14814 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Даниела Попова

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20241100514358 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. П. срещу определение от 30.10.2024 г. по гр. д. № 43380/2023 г. на СРС, 70 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В жалбата се сочи, че решението следва да се измени, като на ищеца се присъди освен таксата по образуване на обезпечителното производство (за която съдът се е произнесъл), също и адвокатско възнаграждение за защита в обезпечителното производство, което е в размер на 400 лв., както и заплатени такси в изпълнителното производство по налагане на обезпечението в размер общо на 138 лв. и адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер на 200 лв.

Ответникът по жалбата „Бачи Долчи енд Ко“ ЕООД изразява становище за нейната неоснователност.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

С решението по делото първоинстанционният съд е уважил частично исковете на Б.

П . – жалбоподател в настоящото производство, като е осъдил ответното дружество „Бачи Долчи енд Ко“ ЕООД да заплати на Б. П. сумата 995 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, отхвърляйки иска за разликата до пълния предявен размер от 1 105,53 лв., както и сумата 94,16 лв. – лихва за забава върху обезщетението, отхвърляйки този иск до пълния предявен размер от 104,62 лв. В мотивите на решението е посочено, че на ищеца следва да се присъдят разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, като съдът е приел, че по делото са доказани само разноските за заплатена държавна такса от 40 лв. за производството по предварително обезпечаване на исковете, като по съразмерност е присъдил тези разноски в размер от 36 лв. Съответно това се единствените разноски, присъдени на ищеца с решението на съда.

Следва да се посочи, че доколкото съдът се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на разноски, макар и да не е обсъдил всички претендирани от него разноски, посочени в представения по делото списък на разноските, трябва да се приеме, че произнасяне по разноските в решението е налице, а за разноските, които съдът не е обсъдил и съответно не е присъдил, следва да се приеме, че съдът е приел, че не се дължат, независимо от причината за това. Следователно в случая не е налице хипотезата на 1 допълване на решението в частта за разноските, а на искане за изменение на решението в тази част чрез присъждане на разноски в по-голям размер (вж. в този смисъл и мотивите към т. 8 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Именно в този смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд, като е оставил без уважение искането на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

От представените по делото доказателства е видно, че на 05.07.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. К., е подал молба за обезпечение на бъдещ иск (предявените в първоинстанционното производство искове), която е уважена от СРС с определение от същата дата. Представен е и вносен документ за заплатена държавна такса към съда в това производство (за 40 лв.), която обаче, както се посочи, е присъдена с решението на първоинстанционния съд и поради това не е предмет на настоящото производство.

По делото е представен и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. К. на 12.07.2023 г., в който е записано, че ищецът е заплатил в брой сумата 200 лв. за адвокатско възнаграждение за защита по изпълнително дело във връзка с издадената обезпечителна заповед от 05.07.2023 г. От представената фактура от ЧСИ е видно и че ищецът е заплатил сумата 138 лв. за такси в изпълнително производство, образувано във връзка с налагане на допуснатите обезпечителни мерки (видно и от представената молба за образуване на изпълнително производство от 13.07.2023 г.). Тези разноски са доказани с представените документи, поради което и следва да се присъдят, като съразмерно на уважената част от исковете, сумата, която следва бъде присъдена, възлиза на 304,20 лева или на 155,53 евро.

Относно претендираната от жалбоподателя сума от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за защита в обезпечителното производство липсват доказателства както да е сключен договор за правна защита и съдействие, така и сумата да е заплатена от ищеца (или да е уговорено същата да се възстанови по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, каквото искане не се съдържа и в жалбата). Поради това извършването на тези разноски не се установява и съответно те не подлежат на възстановяване от насрещната страна.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 30.10.2024 г. по гр. д. № 43380/2023 г. на СРС, 70 състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата на Б. П. за изменение на решение от 22.07.2024 г. в частта за разноските относно присъждане на разноски за заплатени такси в изпълнително производство във връзка с налагане на допуснати обезпечителни мерки и за заплатено адвокатско възнаграждение за това изпълнително производство, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение от 22.07.2024 г. по гр. д. № 43380/2023 г. на СРС, 70 състав в частта за разноските по следния начин:

ОСЪЖДА „Бачи Долчи енд Ко“ ЕООД, ЕИК 202517468, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лидице“ № 27, ет. 5, ап. 13, да заплати на Б. Б. П., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. ********, сумата от още 155,53 евро (сто петдесет и пет евро и 53 цента) – разноски за такси и адвокатско възнаграждение по изп. д. № 510/2023 г. на ЧСИ с рег. № 848, образувано за налагане на допуснати обезпечителни мерки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба в останалата част, с която се иска изменението на решението и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. за обезпечителното производство.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3