Решение № 1712 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1712 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330116719 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, против Ф. Р. К., ЕГН **********, с адрес в ****************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК з а главница в размер на 800 лв., дължима по Договор за паричен заем Кредирект № ******/30.12.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г.; договорна лихва в размер на 53,98 лв., дължима за периода от 30.12.2021 г. - 30.03.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 130,32 лв., дължимо за периода от 30.03.2022 г. - 02.08.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 13986/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Изложено е в исковата молба, че между „Сити Кеш“ ООД в качеството си на кредитодател и ответника в качеството си на кредитополучател е сключен по електронен път при спазване на ЗПФУР Договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е получил сумата от 800 лв., срещу което се съгласил да върне 3 брой вноски по 395 лева в срок до 30.03.2022 г., когато е падежирала последната вноска. Сочи се, че ГЛП е 40,05%, а ГПР 48,41%.

Наведени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

1

Сочи се, че с договор за цесия кредитодателят като цедент е прехвърлил своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера ищец съгласно стр. № 27 от Приложение № към договора за цесия. Моли се иска уведомлението за цесията да се счита извършено с исковата молба.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответника оспорва основателността на исковата молба по основание и размер. Възразява се, че между страните е подписан договор, понеже приложените не носят подписи на страните, както и че не са спазени разпоредбите на ЗПФУР. Оспорват се фактическите твърдения ответникът да е извършил действия по потвърждаване на договора чрез отдалечен достъп и въобще да се е идентифицирал като автор на електронното изявление.

Ответникът е на мнение, че кредитодателят не е прехвърлил на ищеца вземанията си спрямо ответника, както и че ищецът не е уведомил ответника за извършената цесия.

Излагат се възражения, че не се установява сумата по Договора за паричен заем № ****** от 30.12.2021г действително да е предоставена от кредитодателя на длъжника, респ. на търговеца по начина, уговорен в самия договор и във връзка с това се отрича да има сключен реален договор.

Изтъква се, че клаузите за ГЛП и ГПР са нищожни и не са индивидуално уговорени от страните.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по първите искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за потребителски кредит, условията за издължаване на главницата и нейния размер, реално предаване на заемните средства на ответника кредитополучател, уговорка за договорна лихва – нейния размер и падеж, краен падеж на договора за кредит, падеж и размер на главницата по договора, наличието на валиден договор за цесия, уведомяване на ответника за извършената цесия, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора – в това число основанията за нищожност на договора за кредит, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

В тежест на ищеца по иска по чл. 86 от ЗЗД е да докаже наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение (падеж), както и размера на задължението, а 2 ответникът – да докаже, че е платил задълженията си в срок.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед връчването на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

На първо място, установява се, че между ищеца и кредитодателя е сключен Договор за цесия от 05.04.2023 г. на вземания, по които „Сити Кеш“ ООД е кредитодател по договори за кредит. Конкретните вземания, в това число и задълженията на ответника, е посочено, че са отразени в Приложение № 1 към Договора за цесия (съгласно § 1, т. 1.1. от Договора за цесия).

Ответникът чрез особения си представител оспори приложените от ищеца към исковата молба писмени документи, доказващи наличието на цесията, в това число и наличието на Приложение № 1 към Договора за цесия, понеже Приложение № 1 е нечетливо, а приложение 2 и 3 липсвали. С молба от 12.02.2025 г. ищецът в изпълнение на указания на съда, дадени с определението за насрочване на делото по повод оспорванията от ответника, приложи отново Приложение № 1 към Договора за цесия, но тези доказателства отново са в нечетим вид (л. 92-98 от исковото производство).

Следователно исковата претенция подлежи на отхвърляне поради това, че ищецът не успя да докаже качеството си на цесионер по валиден договор за цесия.

Нечетимите доказателства, представени от ищеца, представляват доказателства в гражданския процес. За тях съдът не следва да дава указания, че не доказват фактите, които се твърди от страната, която ги представя, че са настъпили, понеже това би довело до разкриване на вътрешното убеждение на съдията по делото и би било основание за отвод. Въпреки това по изрично възражение и доказателствено искане по чл. 190 от ГПК на ответника чрез назначения особен представител беше указано на ищеца отново да ги представи. След като съдът отново не може да разчете допълнително представеното Приложение № 1, към което препраща Договорът за цесия, не може да се направи връзка за това дали ищецът наистина има качеството на цесионер по отношение на вземанията на кредитодателя спрямо ответника в качеството му на кредитополучател по процесния договор за кредит.

Нечетимостта на доказателствата е налице както на хартиен носител, така и на електронен носител.

На второ място, съгласно чл. 19, ал. 1 от Общите условия към Договора за паричен заем заемодателят „Сити Кеш“ ООД предава заемната сума на потребителя чрез платежно нареждане по банков път или чрез превод по „Изи Пей“. В конкретния случай въпреки изрично разпределената доказателствена тежест и указанията към ищеца, дадени с проектодоклада по делото (обективиран в определението за насрочване), че не сочи доказателства за плащане на заемната сума от заемодателя към потребителя не последваха доказателствени искания от ищеца. В изявленията на ищеца няма дори твърдения за извършването на плащането от кредитодателя към кредитополучателя. Нито един от приложените документи нямат характер на разписка за получаване на парите – подобна клауза липсва в договора за кредит.

Ответникът чрез назначения си особен представител оспори наличието на плащане на заемната сума. Съдът намира, че писменото доказателство „Лог файл по договор за паричен заем“ (л. 14 от исковото производство) не доказва, че кредитодателят е заплатил реално на кредитополучателя заемната сума.

3

Това е изрично оспорено от ответника, както и че този „документ“ не съдържа изявления от ответника за получаване на заетата сума.

Следователно ищецът не успя да докаже по делото и че реално е предал заемната сума на ответника, поради което исковата му претенция се явява изцяло неоснователно. В тази връзка се явява безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки от фактическите състави на исковите претенции.

На трето място, дори и да се приеме, че има сключен договор за кредит и заетата сума е реално предадена, то същият е недействителен на основание чл.

22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неустойката по чл. 6.2. от договора не е включена в ГПР. При това положение се поставя въпросът дали подлежи на присъждане чистата стойност на кредита по чл. 23 от ЗПК и законната лихва върху нея, считано от заявлението до окончателното плащане.

Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023г. по дело C 520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и правото на законната лихва за забава от поканата за плащане. Настоящият състав счита, че не са налице основание за присъждане на чистата стойност на кредита, тъй като това е вземане на първоначалния кредитор, което възниква на извъндоговорно основание. В случая ищецът се явява цесионерът, на когото съгласно представения договор за цесия са прехвърлени вземания, индивидулизирани със своето договорно основание. Касае се за различни по основание вземания, като вземането за чистата стойност на кредита не е прехвърляно на ищеца и същият не е титуляр на такова вземане, нито това се твърди. Съгласно чл. 100 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Следователно, ищецът може да търси правата си от своя цедент, но нито твърди да му е прехвърлено вземането за чистата стойност на кредита, нито такова действително му е прехвърлено. Ето защо искът следва да се отхвърли в неговата цялост, вкл. за чистата стойност на кредита, както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението, която представлява законна последица от уважаване на исковата молба по чл. 422 от ГПК, какъвто не е настоящия случай.

При този изход на делото право на разноски има ответникът, но същият се представлява от особен представител, поради което разноски не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Ф. Р. К., ЕГН **********, с адрес в ****************, дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, главница в размер на 800 лв., дължима по Договор за паричен заем Кредирект № ******/30.12.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за 4 продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г.; договорна лихва в размер на 53,98 лв., дължима за периода от 30.12.2021 г. - 30.03.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 130,32 лв., дължимо за периода от 30.03.2022 г. - 02.08.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 13986/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.