Решение № 260219 от 27.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

260219 гр.Пловдив, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1099 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

А.Ц. ***, съдебен адрес:***, адв. П. К., твърди, че на 10.06.2019 г. в с. Маноле, на улица 1-А № 3 лек автомобил „ВАЗ“ с държавен регистрационен № ****, управляван от Н.И.Ц., нарушил правилата за движение по пътищата, с което предизвикал пътно-транспортно произшествие и блъснал насрещно движещия се велосипедист А.Ц.Ц., който получил травматични увреждания.

Твърди също, че в следствие на описаното ПТП, причинено по вина на Н.Ц., са му причинени неимуществени вреди болки и страдания от настъпилото „закрито счупване на ацетабулума.

Фрактура пелвис. Фрактура фундус ацетабули декстра ет марго пост.ацетабули дестра.“ Същият бил лекуван в КОТ в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД – Пловдив до 25.06.2019 г. Твърди, че описаните травми са му причинили множество болки и страдания като възстановяването от настъпилите травми продължава и към момента, същият не се чувства добре физически и емоционално, нарушен е начина му на живот, изживял е силен психологически стрес. Оценява настъпилите неимуществени вреди на сумата 80 000 лева, от които претендира частично 25 000 лева. Твърди също, че са му причинени и имуществени вреди в размер на 1 938 лева, от 58 лв. – заплатена потребителска такса; 60 лв. – такса за придружител и 1820 лв. – заплатена цена на стандартна реконструктивна плака материал – 2 бр.

Ищецът твърди, че вина за настъпилото ПТП носи единствено водача Н.Ц.. Същият имал сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което станало причина ищецът да предяви пред дружеството претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение. По образуваната пред дружеството преписка щета № 43072951900210 застрахователят не е определил и предложил обезщетение.

Ищецът претендира ответното дружество да заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.06.2019 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответното дружество ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, съдебен адрес:***, чрез адвокат М.М., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП и вината на водача Н. Ц.. Заявява, че същият се е движил като е спазвал всички законови разпоредби, както и че не е могъл да избегне произшествието. Твърди още, че пострадалият се е движил в насрещната лента за движение, сам внезапно е предприел завой наляво и е причинил сблъсъка като не се е съобразил с пътната обстановка и с атмосферните условия. Оспорва настъпилите неимуществени вреди, техния размер и продължителност, както и причинно-следствената връзка с процесното ПТП и вината на водача Ц., оспорва наличието на силен психологически стрес, както и наличието му и към момента.

Твърди, че е налице съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от ищеца поради нарушение на чл. 79, ал.1 от ЗдвП; чл. 80 от същия; не се е съобразил с пътната обстановка, както и с дадените му лекарски предписания за терапия, с което сам е допринесъл за настъпилите увреждания и по-бавния период на възстановяване. Счита, че претендираното обезщетение не кореспондира с реалните вреди, както и с утвърдените обезщетения при подобен род травми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че с влязло в сила решение № 1018 от 20.05.2022 г. на РС – Пловдив, XXI н.с-в, постановено по

Административно наказателно дело № 20225330201747 по описа за 2022 година, Н.И.Ц. ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 10.06.2019 г. в с. Маноле, обл. Пловдивска, на ул. ***, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Лада Нива“ с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като по непредпазливост е причинил на А.Ц.Ц. с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в раздробено разместено счупване на таза в областта на дясната тазобедрена става, счупване на ставната ямка, задния ръб на ямката и тялото на хълбочната кост, причинило трайно затрудняване движението на долен десен крайник за около 12 месеца“.

Със същото решение Н.Ц. е признат за невинен в това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ като е оправдан по повдигнатото му обвинение в тази част.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Н.Ц. и неговата вина.

Цитираното решение е приложено по настоящото дело.

Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с ДП № 185/2019 г. по описа на РП – с. Труд и прокурорска преписка № 5100/2019 година по описа на РП - Карлово, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, повторна автотехническа експертиза и показанията на водача на автомобила, събрани в настоящето производство, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

На 10.06.2019 г. около 18 часа, водачът Н.И.Ц. е управлявал лек автомобил „ВАЗ 21214” в северната лента на платното за движение на ул. *** в с. Маноле в посока от изток на запад. През това време А.Ц.Ц. е управлявал велосипед в северната лента на платното за движение на ул. *** в с. Маноле в посока от запад на изток срещу л.а. „ВАЗ 21214”. Пред велосипедиста и срещу л.а. „ВАЗ 21214” се е движел сив л.а. „Тойота Корола“, който е ограничавал видимостта за водача на л.а. „ВАЗ 21214” към велосипедиста до един определен момент, в който се е открила видимост, когато разстоянието на л.а. „ВАЗ 21214” до мястото на удара е било около 36,83 м. Водачът на л.а. „ВАЗ 21214” е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 2,9 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „ВАЗ 21214” и в дясната част на велосипедиста. След удара л.а. „ВАЗ 21214” се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а А.Ц.Ц. е паднал на тротоара.

Скоростта на л.а. ,ЗАЗ 21214” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 51 км/ч, а в момента на удара е била около 29 км/ч.

Скоростта на велосипедиста е била около 8,7 км/ч.

Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя след зоната на ляв завой за автомобила при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина. Платното за движение в мястото на произшествието е с настилка от асфалт, която по време на произшествието е била мокра. Върху платното за движение в мястото на произшествието има намерени следи от гуми. По време на произшествието в л.а. „ВАЗ 21214” е пътувал само водачът, а в резултат на произшествието е пострадал велосипедистът А.Ц.Ц..

Изследвайки технически съобразената скорост с видимостта на водача на л.а. „ВАЗ 21214” към дясната лента в завоя, експертът е аргументирал обоснован извод, че видимостта при приближаване към завоя намалява, като минималната дължина на видимост към дясната лента за водача на л.а. „ВАЗ 21214” е била около 47 м. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на л.а. „ВАЗ 21214” в конкретната пътноклиматична обстановка със скорост 51 км/ч е била 44,83 м, което е по-малко от 47 м, от което следва, че скоростта на л.а. „ВАЗ 21214” е била технически съобразената с видимостта на водача на л.а.

„ВАЗ 21214” към дясната лента в завоя.

От друга страна обаче от анализа се установява, че на платното за движение видимостта за водача е била ограничена както преди, така и в част от дистанцията, необходима за спирането на автомобила от друг лек автомобил.

В анализираната пътна ситуация, от момента на начало на реакция на водача на л.а. „ВАЗ 21214”, когато му се е открила видимост към велосипедиста /предвид цитираната ограничена от друго МПС видимост/, той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Според експерта, водачът на л.а. „ВАЗ 21214” би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, автомобилът се е движел със скорост по- малка от 44 км/ч.

Така, налага се извод, че макар и да се е движел със скорост, разрешена в населено място, водачът на л.а. „ВАЗ 21214” не е съобразил скоростта на автомобила с ограничената видимост на платното за движение както в, така и извън опасната зона на автомобила и възможността за движение на насрещно движещ се велосипедист, попадащ в тази зона на ограничена видимост, а скоростта на автомобила е била технически несъобразена с конкретната пътноклиматична обстановка.

От друга страна, според експерта, основна причина за настъпилото пътно транспортно произшествие от техническа гледна точка е, че велосипедистът А.Ц.Ц. се е движел по лявата за него

(северна) пътна лента на платното за движение, насрещно на движението, на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Казано по друг начин, велосипедистът практически се е движил в насрещното за него движение и срещу автомобила, управляван от Н.И.Ц..

Посочените изводи не са оспорени от страните, не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а изслушаните КСМАТЕ и САТЕ експертизи относно механизма на настъпване на произшествието, съдът намира за компетентно изготвени, поради което и ги кредитира изцяло.

Съгласно представените по делото писмени доказателства и заключението по изслушаната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищеца са били причинени: разкъсно-контузна рана на лицето, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и счупване фундус апет акули декстра ет марто постериор апетакули декстра, по отделно и по съвкупност довели до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник.

От представената в кориците на делото медицинска документация е видно, че непосредствено след инцидента, ищецът е бил откаран в спешно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, където е бил консултиран от специалисти, били са проведени множество образни изследвания с цел установяване на травматичните увреждания, след което е бил хоспитализиран в КОТ, където е пролежал за периода 10.06.2019 г. - 25.06.2019 г. Там е проведена необходимата оперативна интервенция, както и медикаментозно лечение. След изписването му има данни до месец март 2021 г., за персистираща болкова симптопатика и ограничени движения, като след този период липсват данни за състоянието на пациента.

След изписване, видно от издадената от КОТ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр.

Пловдив Епикриза, на ищеца му е било предписано първоначално да спазва леглови режим, за да щади крайника и снагата, а в последствие предвижването е следвало да се е извършва с помощни средства. Предписано е медикаментозно лечение за дома, както и е бил насочен за рехабилитация и физиотерапевтично лечение, което е можело да се провежда както амбулаторно, така и стационарно.

Според експерта, липсват данни в представената по делото медицинска документация, ищецът да е спазвал всички лекарски предписания и най-вече провеждането на рехабилитация и физиотерапевтично лечение, което е от особено значение при такъв вид травматични увреждания с цел правилно и максимално бързо протичане на оздравителния период. Не спазването на тези лекарски предписания значително е повлияло на по-бавното и по-неефективно възстановяване на пострадалия, но ангажиране с конкретен времеви период не е възможно, тъй като дори и при спазването на предписанията, процедурите трябва да са редовни с цел максимална ефективност. Еднократно изпълнение не би оказало голямо влияние.