Решение № 87 от 22.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. София , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Метанов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20201001002127 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 10464 от 28.01.2020г. / подадена по пощата на 27.01.2020г. /по описа на Софийски градски съд /СГС/ на С.

Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. Д., срещу решение № 2287 от 18.12.2019г., постановено по т.д.№2722/2018г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което са отхвърлени предявените от С. Г. Д., ЕГН **********, срещу „Тайтън Машинъри България“ ЕООД, ЕИК 201915639, искове с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 200 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за продажба от 26.09.2017г., и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 129,34 лв., представляваща лихва за забава върху неустойката за забава за периода

04.12.2017г. - 21.12.2018г., и С. Г. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Тайтън Машинъри България“ ЕООД, ЕИК 201915639, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 450 лв. разноски.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила неспазване на материалния закон, както и поради необоснованост и поради противоречие на правните изводи със събраните по делото доказателства, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено и да бъдат уважени предявените от него искове и му бъдат присъдени разноски пред СГС и Софийски апелативен съд.

1

Поддържа, че съдът не е взел становище и не е разгледал доказателствени искания и възражения обективирани в отговор на искова молба с вх.№28848 от 01.03.2019г.; неправилно са кредитирани показания на служителите на въззиваемия; неправилно е определено, че в случая се касае за индивидуално определена вещ, както и че забавянето на доставката на системата за торовнасяне е изпълнение с недостатък, за което не се дължи неустойка.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Тайтън Машинъри България“ ЕООД, ЕИК 201915639, чрез адв.А. П. А., е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на постановеното решение, по подробно изложени съображения. В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на страната е представил списък на разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С. Г. Д., ЕГН **********, е предявил кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „Тайтън Машинъри България“ ЕООД, ЕИК 201915639, за сумата от 25 816,96 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, и сумата от 129,34 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва за периода от 04.12.2018г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът е основал исковете си на твърдения за сключен между страните договор за покупко - продажба на селскостопанска техника №554-582/26.09.2017г., по силата на който ответникът – продавач, следва да продаде на ищеца - купувач, описана в таблица на стр.1 от Договора селскостопанска техника, представляваща сеялка за редова сеитба VADERSTAD TEMPO TPL12, срещу сумата от 132 000 евро с ДДС. Предаването на оборудването се удостоверява с подписване на приемо - предавателен протокол, а съгласно чл.2 от Договора продажната цена е дължима на две вноски, платени по банков път - на 29.09.2017г. и 19.01.2018г. Ищецът изпълнил задължението и заплатил цената точно и в срок, но до уговорената крайна дата - 28.02.2018г., не му е предадено оборудването.

На 30.03.2018г., след 29 дни е в забава, ответникът предоставил заместваща техника на ищеца, за която са подписани 2 броя приемо - предавателни протоколи от 30.03.2018г. - сеялка VADERSTAD TEMPO ТР18, сериен № TPR0000257 и трактор CASE MAGNUM 340 ROWTAC, сериен № ZGRF02113. Заместващата техника, описана в приемо - предавателния протокол като „оборотна“, не отговаряла на изискванията за дейността на ищеца, поради което той предал обратно същата на служител на ответника, което е удостоверено с 2 броя приемо - предавателени протоколи от 2

18.04.2018г.

На 02.04.2018г. е доставена, съгласно договора, селскостопанска техника, която е непълна, което е отразено в приемно-предавателен протокол, т.е. и към тази дата ответникът е в неизпълнение. На 23.07.2018г., близо 5 месеца по-късно, ищецът получава вещта, за която е сключен договорът между страните, но междувременно в резултат на недобросъвестното поведение на контрагента си е изгубил ресурс, време и средства.

Съгласно чл.5.3. от Приложение № 1 от Договор за покупко-продажба при забава на продавача за предаване в оборудването, същият носи отговорност под формата на неустойка в размер 0,1% на ден от продажната цена, но не повече от 10%. На 26.11.2018г. на ответното дружество е връчена покана да изпълни задължението си и да преведе по сметка на ищеца дължимите суми съгласно неустоечната клауза, уговорена между страните. Поканата е връчена на ответника по реда на чл.18, ал.5 ЗЧСИ, но не е направено плащане.

Тези обстоятелства породили правния интерес на ищеца да предяви обективно съединени осъдителни искове в общ размер 25 946, 30 лв., а именно: 1. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за присъждане на дължимите суми от 25 816,96 лв. /левовата равностойност на 13 200 евро/; 2. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 129,34 лв. обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва за периода от началния момент на забавата до датата на подаване на исковата молба; 3. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски.

Ответникът оспорил исковете, като неоснователни. Поддържа, че не отговаря на основание чл.81, ал.1 ЗЗД, тъй като причината за неизпълнението не може да му се вмени във вина, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че не носи отговорност, предвид уговореното в чл.5.3, вр. с чл.3.7 от Приложението към договора, поради забава на производителя, за която в случая своевременно уведомил ищеца. Още през октомври 2017г. производителят уведомил ответника с Удостоверение, че поради технически причини техниката /сеялка/ ще бъде доставена за седмица 11 от 2018г./12.03 - 18.03/.

Техниката, предмет на договора е предадена от продавача на купувача на 02.04.2018г.

Видно от ангажираните работни карти в периода между 23.03.2018г. до 29.03.2018г. сеялката, предмет на процесния договор е сглобявана, а на 03.04.2018г. са осъществени и необходимите мероприятия за въвеждане на техниката в употреба на полето на ищеца.

Ищецът е ползвал техниката /сеялката/ в сеитбения сезон по предназначение. На 27.04.2018г. липсващата доокомплектовка е доставена. Ответникът предоставил на ищеца нова сеялка, ведно с подходящ трактор, за да го подпомогне и компенсира, в периода на засяване на културите докато процесната сеялка бъде доставена. Ищецът получил компенсация за неточно изпълнения договор към момента на нуждата, а служители на ответника са обучили неговите служители как да боравят с оборотната техника безплатно.

3

Наем за техниката и цена за обучаване на персонала не са му искани. Ищецът е сял с машините на ответника и с новата процесна сеялка като за три-четири дни е успял за насее пролетната си реколта и не е претърпял вреди.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция за заплащане на неустойка за забавена доставка в размер на 25 816,96 лв. Недостатъкът е установен на 24.03.2018г. и документиран на 02.04.2018г., т.е. давностният срок за предявяване на иск на това основание е изтекъл на 02.10.2018г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал установената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства, е приел исковете за допустими, но разгледани по същество за неоснователни, по следните мотиви:

Предмет на договора за продажба е индивидуално определена вещ, индивидуализирана чрез марка на конкретен производител /Vaderstad/, и точното изпълнение би било само доставяне на вещ, изработена от този производител с договорените технически спецификации. В случая изборът на производител е направен от ищеца, индивидуализирайки вещта чрез нейната марка /което се установява от показанията на свидетеля Р. - „С. поиска тази марка конкретно“/, и страните договорили, че „продавачът не носи отговорност за забавена доставка, в случай че тя се забави поради липса на капацитет или невъзможност за производството й от страна на производителя“ /чл. 3.7 от Договора/. Тази разпоредба е следствие от невъзможността на ответника да влияе върху действията на третото лице, избрано от ищеца за производител на иначе заместимата вещ „сеялка“. Тя не противоречи на добрите нрави в търговската практика и валидно обвързва страните, тъй като освобождаването от риска е само в хипотеза на чуждо бездействие, върху което ответникът не е могъл да влияе. Клаузата е в синхрон и с разпоредбата на чл.94 ЗЗД.

С аргумент от обратното, законът позволява страните да уговорят неотговорност в случаите, когато неизпълнението се дължи на лека небрежност. На по-голямо основание страните са свободни да уговорят неотговорност, когато неизпълнението се дължи на действия на трето лице, избрано от насрещната страна.

За неоснователно е прието възражението на ищеца, че разпоредбата на чл.3.7. /съответно на чл. 5.3/ е неравноправна, предвид разпоредбите на чл.143 ЗЗП, § 13, т.1 от ДР ЗЗП и обстоятелството, че ищецът придобива вещта за осъществяване на дейността си като земеделски производител, т.е. за професионалната си дейност, и поради това спрямо него не може да се обсъжда неравноправния характер на клаузата.

С удостоверение от производителя, изискуемо съгласно чл.3.7., съдът е приел за установено, че единствена причина за късната доставка са „технически причини“ у производителя, т.е. ответникът не е проявил небрежност, за която да отговаря, а дали закъснението в произвеждането на вещта е предотвратимо и предвидимо за 4 ответника, е ирелевантно. Забавянето на производителя е било за ответника непредотвратимо и непредвидимо събитие, защото не е могъл да поръча от друго място машината, специфицирана от купувача от гледна точка на нейния производител, а като, както сочат и двамата свидетели, закъснения в изработването на поръчаните машини от този производител, не е обичайно, а по - скоро има характер на изключение.

По тези съображения съдът е приел, че ответникът не отговаря за периода на забава, в който недоставянето на вещта се дължи на закъснялото производство и доставка от производителя й. Той е предприел и действия по доставяне на заместваща облага, което би било допълнително основание за отпадане на отговорността му.

Съдът е приел, не се дължи неустойка за забава и за периода от 02.04.2018г., когато ответникът е доставил сеялката, до датата на монтаж на бункера за торовнасяне. Предмет на договора е сеялка за редова сеитба и забавено изпълнение би било налице в две хипотези: ако ответникът не достави въобще сеялка, или ако достави вещ, която не съдържа основните характеристики на поръчаната вещ „сеялка“, т.е. ако достави вещ, която не може да изпълнява основната функция на договорената вещ. Когато е доставена сеялка, която не е окомплектована с части, необходими за изпълнение на съпътстващи спрямо основното предназначение функции, не е налице забавено изпълнение, а изпълнение с вещ с недостатъци, и продавачът ще дължи не неустойка за забава, а обезщетение за вреди от неточното изпълнение, каквито не се претендират.

Според свидетелските показания, сеялката е могла да се ползва за основното си предназначение, като торовнасянето е допълнителна функция и нейната липса не води до липса на вещ въобще, а до наличие на вещ с недостатъци. Поради това за периода след доставяне на сеялката ответникът може да отговаря за вреди не от забавеното, а от некачественото изпълнение /каквито няма обаче данни да са настъпили, тъй като за периода след предаване на системата за торовнасяне от производителя не се е извършвала сеитба поради приключване на сеитбения сезон/. По тези съображения съдът е приел, че искът и за този период е неоснователен, без да се разглежда възражението на ответника, че бункерът за торовнасяне е монтиран по-късно по желание на ищеца.