Решение № 300 от 14.06.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Монтана, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630100060 по описа за 2024 година

Предявени са в обективно съединени искове с правно основание с правно основание чл.55 ал.1 предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, във връзка с чл.34 ЗЗД, иск за сумата от 1 780.00 лв.

Ищецът, Л. Е. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Монтана, ж.к. Младост 2, бл. 16, вх. Г. ет. 6, ап. 17, чрез процесуалния си представител адвокат А. Д., вписан в САК, е предявил иск срещу „К Й“ ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. Х. п.к. 6300. бул./ул. „Л2, представлявано от ***********, ЕГН **********.

В исковата си молба твърди, че на 04.11.2022 г. между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем № 397760 (наричан по-долу за краткост ,,Договора“), в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно чл. 3 от Договора Заемодателят предоставя на Заемателя потребителски заем при следните параметри:

(1) Размер на отпуснатия заем: 2.700 лева

(2) Размер на погасителна вноска: 210, 56 лв.

(3) Ден на плащане: 4-0 число

(4) Вид вноска: месечна

(5) ГПР: 48.170 %

(6) Брой вноски: 17

(7) Месечен лихвен процент: 3.330 %

(8) Дата на първо плащане: 04.12.2022 г.

(9) Обезпечение: ДА /посочено в чл. 6 по-долу/

(10) Дата на последно плащане: 04.04.2024 г.

(11) Такса за усвояване: няма

(12) Обща сума за плащане: 3 579.52 лв.

Съгласно чл. 3.1. от Договора срокът на договора е 17 месеца. Съгласно чл. 3.2. от 1

Договора лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора. Съгласно чл. 3.3. от Договора ГПР е изчислен при вземане предвид на следните допускания: (1) Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания (лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др.), които не са посочени в Договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което с известно, че е оторизиран представител на Заемодателя; (2) Заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по настоящия Договор; (3) Паричният заем се предоставя и ще бъде валиден за срока, уговорен в настоящия Договор; (4) Паричният заем се погасява от Заемателя с плащания, съобразно погасителния план към договора; (5) При изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които Заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия Договор за паричен заем.

Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя:

1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;

2. Особен залог върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;

3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2. т. 4 от Общите условия;

4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

Съгласно чл. 8 от Договора с подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2 693, 48 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

Съгласно чл. 3 от Договора. след като месечният лихвен процент е в размер на 3.330 %, то годишният лихвен процент е 39.96 %.

Съгласно Погасителния план към Договора погасителната вноска без неустойка по чл.

8 от Договора е в размер от 210. 56 лева, а погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора е на стойност от 369 лева.

Видно от представените с настоящата искова молба скрийншоти от потребителския профил на ищеца в интернет страницата на ответното Дружество, до момента ищецът е заплатила общо сумата от 4 480 лева.

ПРАВНА СТРАНА.

Ищецът има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от ЗГІК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви. други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

2

Съгласно пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Договор за паричен заем № 397760 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1. т.10 от ЗПК, поради следните причини:

1) Клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което самия ГПР е неправилен и заблуждаващ.

Клаузата на чл. 8 от договора във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 възлага в тежест на ищцата в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника обезпечение по Договора под формата на: съгл. чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия - гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от ,,Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; съгласно чл. 10. ал. 2, т. 4 от Общите условия - предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включваш от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Прочитът на съдържанието на посочените клаузи и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (2 700 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане, включваща главницата и лихвата), а именно: 7 159. 04 лева (3579, 52 общата сума, включваща главницата и лихвата, х 2 = 7 159, 04 лв.). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита, и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 8 от Договора, както и в Погасителния план към Договора, изначално разсрочва вземането за "неустойка ". В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в 3 отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай.

2) Не е посочено кои точно разходи формират ГПР.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. І, т. 10 от ЗПК.

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая. Като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика. съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В процесният договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.