Определение № 408 от 21.05.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Сливен, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500257 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Й. Х. чрез пълномощника адв. П.

П. от САК против Определение №1937 от 07.05.2026г., постановено по гр.д.

№5083/2025г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. П., пълномощник на ищцата П. Х. за изменение на постановеното по делото Решение №363/22.04.2026г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че уговореното адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло на адвоката, а предявеният иск е изцяло уважен. Размерът на адвокатското възнаграждение съответствал на критериите по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа. Посочва, че съдът не съобразил новата разпоредба на чл. 78, ал.5 от ГПК, според която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно данните по делото размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна бил същия като на адвоката на ищцата – 204,52 евро /400лв./. Изтъкнатото от съда обстоятелство за водени други съдебни производства на същия ищец, намира за неотносимо, като невизирано в разпоредбата на чл. 36, ал.3 от ГПК. Било недопустимо да се вменява вина у потребителя, че търси защита по всички сключени от него договори за кредит. Присъденото от съда възнаграждение за адвокатски труд било по-ниско от това на вещото лице, изготвило заключение по делото. С оглед изложеното, частният жалбоподател моли съда да 1 отмени обжалваното определение и възнаграждение в размер на 204,52 евро. да присъди разноски за адвокатско

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна „Моят кредит“ ЕООД, гр. София, която е депозирала отговор в законоустановения срок чрез адв. Д. П. от САК. С отговора частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли съда да я остави без уважение. Дружеството счита, че адвокатският хонорар е определен правилно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, в съответствие с решение на СЕС. Делото било от т.нар. „масови дела“ с повторяеми фактически хипотези и изяснени правни въпроси. Материалният интерес бил сравнително нисък.

Претендираният размер не кореспондирал нито с действителния обем и характер на извършената процесуална дейност, нито с особеностите на конкретния спор. Критерий за преценка на размера не можело да бъде възнаграждението на вещото лице.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№5083/2025г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от П. Й. Х. чрез пълномощник адв. П. П. против „Моят кредит“ ЕООД, гр. София, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за заем №86566/10.05.2023г., като противоречащ на императивните разпоредби на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.

П. П. от САК – Пловдив, осъществяващ правна помощ по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2025г., в който е уговорено възнаграждение за адв. П. в размер на 400лв., което е заплатено напълно и в брой на 07.04.2026г., за което е подписана нарочна разписка, приложена по делото. В представения списък на разноски адвокатското възнаграждение е посочено в евровата му равностойност от 204,52 евро.

С отговора на исковата молба ответното дружество „Моят кредит“ ЕООД, гр.

София е оспорило изцяло иска. С отговора е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, като са изложени съображения във връзка с материалния интерес и фактическата и правна сложност. Ответното дружество е претендирало присъждане на разноски.

Отговорът на исковата молба е подаден от процесуален представител по пълномощие на ответното дружество – адв. Д. П. от САК. В представения договор за правна защита и съдействие от 14.04.2026г. е уговорено и заплатено напълно и в брой адвокатско възнаграждение от „Моят кредит“ ЕООД, гр. София на адв. Д. П. в размер на 204,52 евро. В списъка за разноските адв. П. е посочил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

В проведеното открито съдебно заседание двете страни не са били представлявани.

2

С Решение №363/22.04.2026г. по гр.д.№5083/2025г. на СлРС иска е изцяло уважен, като е прогласена нищожността на процесния договор за заем. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 380,49 евро, от които 27,10 евро държавна такса, 200 евро депозит за вещо лице и 153,39 евро адвокатско възнаграждение, като съдът е уважил възражението за прекомерност с мотив занижена фактическа и правна сложност на спора.

Препис от Решението е връчено на страните, като на П. Х. - на 22.04.2026г. чрез ЕПЕП.

На 23.04.2026г. адв. П. П. е подал молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като се присъди като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №1937 от 07.05.2026г. по гр.д.№5083/2025г., СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че присъденото възнаграждение е съобразно фактическата и правна сложност на делото и цената на иска.

Определението е връчено на адв. П. П. на 07.05.2026г. чрез ЕПЕП.

На 08.05.2026г. е подадена настоящата частна жалба.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Спорът е за правилното прилагане на чл. 78, ал.5 от ГПК.

Следва да се посочи, че с изменение ДВ, бр. 17 от 13.02.2026г. е променена разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, като е добавено и изр. трето, според което съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

В случая е установено, че претендираните от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 204,52 евро /400лв./. В същия размер са и разноските, претендирани от ответното дружество за заплатено адвокатско възнаграждение - 204,52 евро /400лв./.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.5, изр. последно от ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата от 204,52 евро, независимо от изложените и обсъдени от районния съд съображения относно фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. Тези обстоятелства в случая са ирелевантни. Разпоредбата на чл. 78, ал.5, изр. последно от ГПК е императивна.

3

С оглед изложеното, като е присъдил разноски на ищцата в по-нисък размер от посочения, съответстващ на заплатеното възнаграждение на адвоката на ответното дружество, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.

Неправилно първоинстанционният съд е оставил молбата на ищцата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в тази му част без уважение. Обжалваното определение следва да се отмени и да се уважи молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, като се присъдят допълнително такива в размер на 51,13 евро.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №1937 от 07.05.2026г., постановено по гр.д.

№5083/2025г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. П., пълномощник на ищцата П. Й. Х. за изменение на постановеното по делото Решение №363/22.04.2026г. в частта относно разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №363/22.04.2026г. по гр.д.

№5083/2025г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, *******, бул. „****“ * * * да заплати на П. Й. Х. с ЕГН ********** от гр. С., ******* допълнително сумата от 51,13 евро за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4