Решение № 546 от 28.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Велико Търново, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500389 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №532/25.03.2024г., постановено по Гр. д.№699/2023г. по описа на РС – Велико Търново,

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. И. А., с ЕГН **********, с адрес против «Магдак 1»ЕООД, ЕИК 206581048, със седалище гр.В.Търново, ул.»Магистрална» №23, искове за сумата 2 842,92 лв./две хиляди осемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2022г.; сумата 3000лв./три хиляди лева/- неизплатени командировъчни за периода 04.01.2022г.11.12.2022г.; сумата 710лв. /седемстотин и десет лева/, представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от Ц. И. А., чрез пълномощник адв.М. Д. – АК – Сливен, като са развити оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд е игнорирал всички доказателствени искания на ищеца /въззивник/, като не е задължил ответника да представи в оригинал исканите от ищеца документи, а някои от тях, като ведомости за заплати и заповеди за командировка, не били представени даже и в заверени преписи, по който начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до ограничаване на правото на защита на ищеца, и въпросът за истинността на горепосочените документи остава неизяснен и писменото заключение на ВЛ по ССчЕ следва да се дискредитира изцяло, т.к. е изготвено на базата на документи, чиято истинност не е доказана. Сочи се, че писменото заключение на ВЛ по ССчЕ е кратко, не дава отговор на поставените от ищеца задачи и не посочва по какъв начин, на какво правно основание, с какви банкови и счетоводни документи са извършени и 1 осчетоводени плащанията на заплати, командировъчни и други разходи на ищеца. Сочи се, че въззивникът /ищец/ не отрича получаването им, но твърди, че те не са за заплати и за командировъчни, а за други разходи, и тези средства не могат да бъдат свързани въобще с ответното дружество, т.к. не са от негова сметка и не излизат от неговия патримониум.

Твърди се неправилност на решението и в частта на отхвърления осъдителен иск по чл.221 ал.1 КТ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира разноски за пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника „Макдак 1“ ЕООД, чрез пълномощник адв.М. Тонкова – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, по развити съображения по съществото на спора. Претендира разноски.

В СЗ въззивникът Ц. И. А., чрез пълномощник адв.Д. – АК – Сливен, с писмена молба с вх.№11078/25.09.2024г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Претендира направените съдебни разноски пред двете инстанции. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна, в случай, че същото надхвърля минимума по НМРАВ.

В СЗ въззиваемата страна „МАГДАК 1“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.М. Й. М.

/понастоящем Тонкова/ - ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена.

Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минимума по НМРАВ.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

РС – Велико Търново е бил сезиран с предявени от ищеца Ц. И. А., чрез пълномощник адв.М. Д. – АК – Сливен, против „Магдак 1“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, с ЕИК 2906581048, първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни иск с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2842,92лв., иск с правно основание чл.215 КТ за обезщетение при командировка в размер на сумата от 3000лв. командировъчни за периода 04.01.2022г. – 11.12.2022г. и иск с правно основание чл.221 ал.1 КТ за обезщетение в размер на 710лв., поради прекратяване на ТПО от работника или служителя - ищец без предизвестие в хипотеза по чл.327 ал.1 т.2 КТ в размер на БТВ за срока на предизвестието при безсрочно ТПО на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск, считано от датата на подаване на ИМ в съда – 01.03.2023г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че на 04.01.2022г. ищцата е сключила трудов договор с ответника за длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Сочи се, че на 11.02.2022г., по време на командировка на ищцата във Великобритания, на същата се наложило да спре управлявания от нея автомобил марка „Мерцедес“, на неохраняем паркинг, в резултат на което част от превозваната стока била открадната и ответникът е заплатил сумата от 2842,92лв., 2 представляваща размера на вредите, на увреденото ЮЛ – „Кирил Стойчев – 97“ ЕООД.

Сочи, че при получаване на трудовото си възнаграждение за месец 11.2022г. ищцата установила, че същото е в значително по – нисък размер от дължимото, като работодателят й превел с 2842,92лв. по-малко от дължимото, като въпросната сума е равна на обезщетението, което ответникът заплатил на „Кирил Стойчев 97“ ЕООД във връзка с кражбата на стоката. Сочи, че по време на ТПО ищцата е извършвала единствено международни курсове, т.е. е транспортирала стока извън територията на Р България, но работодателят не й е изплащал дължимите на шофьори при автомобилни превози командировъчни пари съгласно Приложение №3 към чл.31 ал.1 от „Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина“ в размер на 45 евро за общо 236 дни за процесния период от 04.01.2022г. -11.12.2022г., които възлизат в размер на 10 620 евро, но ищцата предявява иск само за 3000лв. командировъчни за исковия период. Твърди, че поради допуснати от работодателя нарушения на действащото трудово законодателство, ищцата решила да прекрати ТПО с ответника и на 12.12.2023г. подала до работодателя молба за прекратяване на ТПО на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, но при неспазване на чл.193 ал.1 КТ, работодателят на 03.01.2023г. е издал заповед за дисциплинарно уволнение на ищцата.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Магдак 1“ ЕООД, чрез пълномощник адв.М. М. – РАК, заема становище за процесуална допустимост, а по същество неоснователност и недоказаност на предявените осъдителни искове, които моли да бъдат отхвърлени изцяло. Не оспорва съществуването на ТПО между страните по делото, възникнало от сключен трудов договор №19/04.01.2022г., прекратено към настоящият момент. Не оспорва ищцовите твърдения за наличен случай, при който, поради неизпълнение от ищцата на задълженията й за спиране, паркиране и престой на товарната композиция само на определените за това места, е извършена кражба на част от превозваната стока и за извършена процедура по ангажиране отговорността на работника по реда на КТ, но оспорва ищцовото твърдение за направени удръжки от сумите, дължими за трудово възнаграждение или командировъчни. Оспорва изцяло ищцовите твърдения за неизплатени трудови възнаграждения или части от тях, както и за неизплатени суми за командировъчни за периода на трудовия договор. Твърди, че ищцата е уволнена от ответника дисциплинарно, поради нарушение на трудовата дисциплина, поради което обезщетение по чл.221 ал.1 КТ не й се дължи. Претендирал е разноски.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

По делото не е спорен факта на възникнало между страните ТПО от сключен между тях трудов договор №19/04.01.2022г., по силата на който ищеца Ц. И. А. е назначена на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ при ответника „Магдак 1“ ЕООД, считано от 04.01.2022г. при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труда, като ищцата е постъпила на работа на 04.01.2022г. Между страните по делото не е спорен и факта, че поради спиране от ищцата на 11.02.2022г. по време на командировка във Великобритания на управлявания от нея автомобил „Мерцедес“, на неохраняем паркинг част от превозваната стока била открадната.

Със заявление от 12.12.2022г. с вх.№ при ответника №1/13.12.2022г. ищцата е уведомила работодателя, че считано от датата на получаването му прекратява едностранно сключения между тях трудов договор на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, поради неизплащане на цялото трудово възнаграждение /командировки в чужбина/. С отговор на заявлението на ищцата за прекратяване на ТПО на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ ответникът го е отхвърлил, с довод, че всички дължими възнаграждения и обезщетения по договор са й изплащани навреме и изцяло до момента, а дължимите такива за месец ноември 2022г. се изплащат до 25.12.2022г. и към момента на получаване на заявлението от ищцата не е настъпила тяхната 3 изискуемост. Със Заповед №1/03.01.2023г. на работодателя на основание чл.188 т.3 КТ вр. чл.190 ал.1 т.2 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и със Заповед №0000032/03.01.2023г. на работодателя ТПО на ищцата е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, като уволнението й е признато за незаконно и горепосочените заповеди отменени като незаконосъобразни с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№662/2023г. по описа на РС – Велико Търново.

В първоинстанционното производство са събрани множество писмени доказателства и е изслушана ССчЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ Д. Михнева, изготвено въз основа на събраните по делото писмени доказателства и извършена от ВЛ по ССчЕ документална проверка в счетоводството на „Магдак 1“ ЕООД, възприето от въззивната инстанция като пълно, компетентно и обосновано, за процесния месец ноември 2022г. на ищцата е начислено от работодателя БТВ за отработени 22 работни дни в общ размер на 715,35лв., в т.ч. 710лв. заплата и 5,35лв. нощен труд, като възнаграждението за м. ноември 2022г. е изплатено на 22.12.2022г., когато с преводно нареждане по банков път от разплащателна сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр „Магдак 1“ ЕООД е нареден паричен превод в размер на 1899лв. в полза на ищцата по банковата й сметка, открита в Банка „ДСК“ ЕАД с основание на превода „Работна заплата и командировки“. Видно от ССчЕ, за исковия период от 04.01.2022г. до 11.12.2022г. на ищцата са начислени суми за командировъчни на обща стойност 31 606,22лв., които са изплатени по банков път изцяло към 22.12.2022г. ВЛ по ССчЕ заключава, че начислените командировъчни пари са в изпълнение на изискванията на „Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина“, като от Управителя на ответното дружество е издавана заповед за командировка на ищцата, в която са регламентирани условията на командировка. Видно от ССчЕ, претендираното от ищцата обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ е в брутен размер от 710лв., като от страна на „Макдак 1“ ЕООД не е начислявано и не е изплащано обезщетение по чл.221 ал.1 КТ на ищцата Ц. А..