Решение № 75 от 16.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 16.01.2020

Град Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На осемнадесети декември Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател:

Г. Атанасов

Членове:

1.

2.

Секретар Живка Д.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията Атанасов гражданско дело номер 1942 по описа за 2019 година.

Предявени са искове с правно основание чл.200 от КТ.

Ищците П.Х.Д., Х.Д.Д. и Б.Д.Д. твърдят в исковата си молба, че Д.Б.Д. е техен общ наследодател - съпруг на ищцата П.Х.Д. и баща на Х.Д. и Б.Д.. Твърдят, че Д.Д. бил в трудовоправни отношения с ответника с последно сключен трудов договор № 113/ 04. 11. 2014г.

Съгласно този трудов договор Д.Б.Д. бил назначен на длъжност „Дърводелец" с място на изпълнение на работата BP Цех Стара Загора. Видно от длъжностната характеристика на работника, назначен на длъжност Дърводелец, същият имал основно задължение „Да извършва всички възможни дърводелски операции по вагоните, необходими при ремонта им по коша, пода и вратите на всички товарни вагони с цел опазване на товарите." Подробно били изброени допълнителни трудови задължения, в които обаче липсвало задължение да извършва почистване на вагони. На 30.09.2016г. Д.Б.Д. отишъл на работа във Вагонно - ремонтен цех Стара Загора. През този ден на него и на колегите му С.Д.С. и К.С.Б. било възложено да извършат оглед на два седлови вагона серия Fals, които се използвали за превоз на различни насипни товари. Целта на проверката била установяване необходимост от почистване и ремонт на вагоните. Това почистване следвало да се извърши от Д.Д., въпреки че такава дейност не му била вменена в длъжностната характеристика. Според сведенията, изложени от свидетелите на трудовата злополука С. и Б., почистването на вагоните се извършвало като първо се отваряли клапите на вагоните и същите се обезопасявали, тъй като трябвало да останат в отворено положение. Обезопасяването ставало с поставяне на дървени трупчета с големина и дебелина на единична тухла, на позиция, която не позволявала самоволно затваряне на клапите. Необходимо било поставяне на общо осем трупчета за един вагон - по две на клапа. Правело се и допълнително обезопасяване чрез механизма, който бил предназначен за ръчно отваряне и затваряне, като се включвала механично специална контра. Освен това се изключвала пневматичната система, която задвижвала клапите чрез откачане на въздухопровода, който я захранва. Самото почистване на вагоните от остатъчния материал следвало да стане чрез прът, чук и шпатула.

Почистването ставало чрез навлизане на работници между клапите и корпуса на вагона, за да се събори остатъчния материал, а след това се измивал с водоструйка. На конкретната дата бил извършен оглед на първия вагон и след констатиране липса от необходимост да се извърши ремонт или почистване, тримата служители - Д., Б. и С. преминали към оглед на втория вагон.

Д. помогнал на Б. при пренасяне на маркуча, който свързва вагона с инсталацията за въздух. След това клапите на вагона били отворени със системата за пневматично отваряне. Извършен бил оглед на вагона и от северната, и от южната му страна, като не било извършвано обезопасяване на вратите на вагона.

Констатирана била липса на необходимост от почистване или ремонт, според сведенията на дамата свидетели и те - Б. и С. пристъпили към затваряне на вратите на вагона. При това затваряне на вратите на вагона бил премазан Д.Д.. Същият останал затиснат между клапата на вагона и неговия корпус. В следствие на произшествието настъпила смъртта на Д.Б.Д.. От заключение на СМЕ на труп № 277/2016г. било констатирано: „Съчетана гръдно-коремна травма /кръвонасядания и охлузвания на тялото, счупване на гръдната кост и ребрата двустранно, счупване на XII гръден прешлен, разкъсване на слезката, кръв в коремната кухина/.

Оток на мозъка и белите дробове. Множество точковидни, сливащи се кръвоизливи на лицето и под плеврите на белия дроб, Остър кръвен застой на вътрешните органи. Шокови бъбреци. Счупване на лявата мишнична кост." Като непосредствена причина за смъртта било посочено „комбинация между травматичен шок и механична асфиксия от притискане на снагата, в резултат на гореописаната гръдно- коремна травма." Така в резултат на притискане тялото на Д. между клапата и пода на вагона, довело до смачкване на гръдния му кош, настъпила смъртта му, за което бил съставен Акт за смърт № 1652/01.10.2016г. Смъртта на Д.Б.Д. настъпила по време на изпълнение на служебните му задължения. За настъпилата трудова злополука ответникът подал Декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-292/05. 10. 2016г. до ТП на НОИ, съставен бил и Протокол за трудова злополука от 30.10.2016г. Злополуката била обявена за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО от НОИ, ТП Стара Загора. След смъртта на Д.Б.Д. същият оставил свои наследници ищците: П.Х.Д. - съпруга, Б.Д.Д.

- син и Х.Д.Д. - син. Твърдят, че научавайки за внезапната смърт на своя съпруг и родител, изживели истински шок. Изгубили най-близкия си човек - съпруг за първата от тях и баща на останалите двама.

Отношенията им с починалия били много близки и хармонични, били много привързани един към друг. Семейството им било изключително сплотено, поради което и скръбта им била неизмерима и им причинила неимоверни страдания.

Починалият бил в прекрасни отношения с ищците. П.Д. и Д.Д. били неразделни, живеели хармонично, в любов и разбирателство. Пострадалият Д. винаги бил опора на съпругата си и давал сигурност и подкрепа на двамата си синове. П., Д.и Х. Д. живеели в едно домакинство, като всяка вечер се събирали на вечеря, обсъждали преживяното през деня, смеели се, общували. Отношенията им били изключително близки. Б.Д., въпреки че имал свое семейство и живеел отделно, при всяка възможност - уикендите и през празници - се събирал заедно със семейството в дома на родителите му. Загубата на Д.Д. оставила огромна празнина в сърцата на членовете на неговото семейство.

Внезапната и грозна смърт на техния близък довела до дълбока болка и скръб.

Гледката, която видели при погребението, била ужасяваща, която може би нямало да забравят до края на живота си. Смехът изчезнал от дома на семейството, престанали да се събират за празници, тъй като това навявало още повече болка и тъга от загубата. Ищцата П.Д. изживявала смъртта на своя съпруг най-тежко.

Дългите години на съвместен живот, любов и привързаност направили загубата още по-тежка. Тя споделяла всичко със своя съпруг, между тях съществувало особено чувство на привързаност и уважение. Били постоянно заедно, подкрепяли се взаимно и разчитали един на друг за всичко. Сега тя била обречена на самота до края на жизнения си път. Вечерите й минавали и досега в тъга и самота. Макар да били изминали повече от две години от смъртта на съпруга й, тя все още чакала неговото завръщане у дома и сърцето й трепвало всеки път, когато се тропнела входната врата, а след това, осъзнавайки нелепото очакване, болката ставала още по-силна и отново предизвиквала сълзи в очите й. Ищците Б. и Х. Д. също били много близки с баща си, тъй като разчитали на помощта му. Те общували непрекъснато с него, споделяли всички свои проблеми и ги решавали заедно, заедно посрещали всички празници, заедно се събирали с приятели и се веселили. Починалият имал много приятели и познати, които и досега при среща с ищците, винаги говорели за трагичния инцидент и изказвали съпричастност към загубата им. Това постоянно връщало спомените на ищците към този нелеп инцидент, който завинаги преобърнал живота им и станал причина за тежката им загуба. За ищците бил налице най-тежкият житейски резултат - те останали без опората на семейството им, лишени от възможността да бъдат подпомагани морално, лишени от обич, подкрепа и грижи, включително да се ползват от личните грижи на починалия, от неговата духовна и материална помощ.

Семейството им претърпяло тежка криза и животът им се променил необратимо, защото всички изживявали тежко загубата на съпруга и бащата. Наследодателят им бил не само финансовата, но и моралната опора за всички тях. Бил уважаван както в семейството си, така и в обществото, бил съпруг и баща за пример. Твърдят, че здравословно не е имал никакви проблеми, тъкмо обратното - физически и психически бил много здрав и издръжлив човек. П. и Д.Д. мечтаели да остареят заедно, да се радват на внуци. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговарял имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. До настоящия момент ответното дружество не било заплатило на ищците каквото и да е обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди. За претърпените от ищцата П.Х.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания вследствие на настъпилата внезапна загуба на съпруг при описаната по-горе трудова злополука, същата претендира сума в размер на 80000лв. За претърпените от ищеца Б.Д.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания вследствие на настъпилата внезапна загуба на баща при описаната по-горе трудова злополука, същият претендира сума в размер на 60000лв. За претърпените от ищеца Х.Д.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания вследствие на настъпилата внезапна загуба на баща при описаната по-горе трудова злополука, същият претендира сума в размер на 60000лв. Молят съда да се произнесе с решение, с което да осъди „БДЖ -ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ -Пловдив", гр.Пловдив да заплати на П.Х.Д. сумата от 80000лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие на настъпилата смърт при трудова злополука на нейния съпруг Д.Б.Д. на 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука - 30.09.2016г. до окончателното й изплащане; да заплати на Х.Д.Д. сумата от 60000лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие на настъпилата смърт при трудова злополука на неговия баща Д.Б.Д. на 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука - 30.09.2016г. до окончателното й изплащане; да заплати на Б.Д.Д. сумата от 60000лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие на настъпилата смърт при трудова злополука на неговия баща Д.Б.Д. на 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука - 30.09.2016г. до окончателното й изплащане. Молят да им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото.

Ответникът ”БДЖ

- ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ПЛОВДИВ“, гр.Пловдив счита предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за неоснователни. Счита, че пряка причина за настъпилата смърт на 30.09.2016г. се явявало личното поведение на пострадалия Д.Б.Д., с което той нарушил нормативни и практически правила за безопасна работа, като самоволно и самонадеяно предприел повторен оглед с пъхане на тялото си в процепа на отворената клапа на седловия вагон в хода на предприета процедура по нейното пневматично затваряне. Със Заповед №388/30.09.2016г. на Директор ПТП Пловдив било разпоредено комисия да обследва причините за злополуката и да състави Протокол за резултатите от разследването. Както било установено от писмените доказателства по извършеното разследване от компетентните органи съгласно Протокол за трудова злополука от 03.10.2016г., трудовата злополука била настъпила на 30.09.2016г. около 09.00 часа при извършване на оглед на два вагона серия 665 - Fals /ФАЛС/ - за остатъчен товар, намиращи се на трети коловоз, западно от ремонтното хале във Вагонно - ремонтен цех Стара Загора от С.Д.С., на длъжност „Организатор, производство и ремонт" и К.С.Б., на длъжност „Електромонтьор, машини и съоръжения".

Същите установили, че вагоните са празни и нямат остатъчен товар. Пострадалият Д.Б.Д., на длъжност „Дърводелец", помогнал на К.С.Б. за пренасяне на маркуч, необходим за свързването на вагоните с инсталацията за въздух, след което присъствал до края на огледа на вагоните, като придружавал С.С. и К.Б., тъй като неговата задача била след огледа да измие вагоните, ако е необходимо. След като приключили огледа и констатирали, че измиване не е необходимо, С. и Б. минали от северната страна на вагона и отишли С.С. да затвори клапите, а К.Б. да спре след това въздуха. Д.Д. останал да чака отстрани до югозападния ъгъл на вагона. Преди затваряне на клапите С. и Б. извикали на висок глас „Затварям", след което С.С. пристъпил към затваряне на клапите. Същите останали в полузатворено положение, поради което С. отишъл от южна страна да провери каква е причината за това и видял, че Д.Б.Д. е „захапан" от клапата на вагона. Веднага след това С.С. отворил клапите на вагона и когато отново отишъл от южната страна, установил, че Д.Д. е паднал до вагона.