Решение № 103 от 19.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Б....., 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б....., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210101838 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Е. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б............ чрез пълномощник, против „СТИК - КРЕДИТ” АД, с ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш............. представлявано от С.............

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което :

- да бъде прогласена нищожност на Договор за потребителски кредит № 1047120, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „СТИК - КРЕДИТ” АД, с ЕИК: 202557159, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК;

-при евентуалност - при неуважаване на предявения главен иск се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 29 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1047120, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „СТИК - КРЕДИТ” АД, с ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш............. представлявано от С............, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 31.01.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 1047120, като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 200 лева, с годишната лихва - 36%, а ГПР - 42,58%, като размерът на общата сума възлиза в размер на 206 лева.

Сочи се, че съгласно чл. 19 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, а съгласно чл.

29 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, засмателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери, като неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

1

Сочи се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 54,00 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следва да върне е 260,00 лева.

Смята се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Смята се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.

1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Счита се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал.

2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Навежда се, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Навежда се, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения.

В тази насока се цитира Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

На следващо място се сочи, че в договора за потребителски кредит с налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

Навежда се, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора, както и, че в случай, че Заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.

Смята се, че от една страна с налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора, поради което се счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че се касае до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК се сочи, че е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, като в тази насока се цитира съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и 2 следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Смята се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение —двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се сочи, че се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Отделно от горното се смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.

3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/.

Счита се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

С процеснага клауза за неустойка в полза на кредитора се твърди, че се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка според ищеца всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Отбелязва се, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая според ищеца кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята се, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита се, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката” да не се дължи, то се смята, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението” да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив, сочи се, че договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал.

2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Счита се, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Смята се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Стик кредит” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към 3 главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР е бил законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза не както е посочен в договора, а многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. Ето защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР се посочва, че не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р.Б., което според ищеца означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо се счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни.

Счита се, че с тези действия „Стик кредит” АД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Р.Б., въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Ето защо се счита, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.