Решение № 5586 от 22.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

…………. гр. София, 22.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7480/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 80332/14.06.2017 г., предявена от М.А.Б., с ЕГН: **********, и Р.Ф.К., с ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.А.Б., с ЕГН: **********, и двете с адрес: ***, против ЗАД „ОЗК-З.”

АД, с ЕИК ******, с адрес: гр. София, СО-район „Възраждане“, ул. “****** Ищците твърдят, че на 20.02.2017 г., около 14.10 ч., на полски път между с. Бук и махала Лъжичник, Общ. Крумовград, Обл. Кърджали, местност „Барадериси“, Б.Х.А., при управление на МПС „ГАЗ 66“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП).

Вследствие на уврежданията, получени при ПТП, починал Ф.А.К., който бил пътник в МПС „ГАЗ 66“, с рег. № ******.

По повод настъпилото ПТП било образувано досъдебното производство № 14/2017 г. по описа на ОСО в ОП-Кърджали. С присъда от 10.05.2018 г. по НОХД № 45/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, Б.Х.А. бил признат за виновен за извършено престъпление.

В исковата молба се твърди, че М.А.Б. е била фактически съжител, а Р.Ф.К. – дъщеря на починалия Ф.А.К.. Ищците сочат, че Ф.А.К. е бил изключително жизнен, активен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее, да отгледа своята дъщеря и да помага на своите близки. Ищците имали силна емоционална връзка с него, а загубата му била непоправима. Ищците твърдят, че със смъртта му са загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора, били лишени от любовта и подкрепата на най-близкия си човек. Смъртта му настъпила, когато бил само на 29 години, по нелеп и ужасяващ начин, след агония, продължила 12 дни, което още повече засилило болките и страданията на ищците. В исковата молба се сочи, че за в бъдеще проявлението на вредата за малолетната ищца ще бъде все по-голямо.

Ищците твърдят, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно МПС „ГАЗ 66“, с рег. № ******, включително и на водача Б.Х.А..

Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати, както следва: на М.А.Б. - сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф.А.К., и на Р.Ф.К. - сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф.А.К.. Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 04.03.2017 г. до окончателното им изплащане.

Ищците претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК-З.” АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на описаното в исковата молба ПТП е застраховал гражданската отговорност на Б.Х.А., при управление на МПС „ГАЗ 66“, с рег. № ******.

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът заявява, че оспорва механизма на настъпване на ПТП. Счита, че соченият от ищците механизъм на ПТП не отговаря на действително реализиралия се. Ответникът оспорва твърдението, че процесното ПТП е реализирано, поради виновното поведение на водача Б.Х.А., като заявява, че последният няма вина за настъпването на ПТП.

Евентуално ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, тъй като същият нарушил разпоредбата на чл. 137, т.

1 ЗДвП, забраняваща на пътниците да стоят на стъпалата или на други опасни места. Ответникът сочи, че Ф.А.К. е пътувал в каресорията на процесния товарен автомобил, без да уведоми водача за тези свои действия или да потърси указания за безопасност от същия. Счита, че поведението на Ф.К.е основната причина за настъпване на леталния изход.

Ответникът оспорва исковете и по размер, като излага съображения, че размерът на претендираните обезщетения е завишен и прекомерен и противоречи на принципа за справедливост.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на ответника.

В допълнителния отговор на исковата молба се поддържат направените от ответника възражения.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ - обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г., приложим съгласно чл. 105, ал. 2 от КМЧП.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 20.02.2017 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 19.08.2016 г. във формата на застрахователна полица № BG/23/116002228923, валидна от 22.08.2016 г. до 21.08.2017 г., ЗАД „ОЗК-З.” АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи МПС „ГАЗ 66“, с рег. № ******, включително и на водача Б.Х.А.. Този факт не се оспорва от страните, а и се установява от извлечение от Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд.

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На

20.02.2017 г., в землището на с. Бук, Общ. Крумовград, при управление на товарен автомобил „ГАЗ 66“, с рег. № ******, Б.Х.А., нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП).

Тези факти се установяват от присъда от 10.05.2018 г. по НОХД № 45/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с която Б.Х.А. е признат за виновен в това, че на 20.02.2017 г., в землището на с. Бук, Общ.

Крумовград, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „ГАЗ 66“, с рег. № ******, собственост на „Елфор“ ЕООД – гр. Пловдив, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и чл. 134, ал. 2 от ЗДвП, като е превозвал лица в каросерията на товарния автомобил, които товарят, разтоварват и съпровождат превозвания товар – В.М.Х., Ф.А.К., Ш.М.А., и С.И.Ч., като не е осигурил тяхната безопасност и по непредпазливост причинил смърт на Ф.А.К., починал на 04.03.2017 г., както и средна телесна повреда на В.М.Х., изразяваща се счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става, довело да трайно затрудняване на движението на десния крак, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б.“б“, във вр. с ал.1, б. „б“ и б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 55 ал.1,т.1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66 НК, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от Окръжен съд – Кърджали присъда по НОХД № 45/2016 г., настоящият състав следва трябва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Б.Х.А. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и Б.Х.А. по непредпазливост е причинил смъртта на Ф.А.К.. В случаите когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и решение № 22 от

05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 20.02.2017 г., са причинени травматични увреждания на Ф.А.К., които са довели до неговата смърт, настъпила на 04.03.2017 г.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници (л. 114), ищцата Р.Ф.К., с ЕГН: **********, е наследник по закон (като негова дъщеря) на Ф.А.К., с ЕГН: **********, починал на 04.03.2017 г.

По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.А.К. и М.А.М.

Свидетелката К. е сестра на Ф.А.К.. Свидетелката заявява, че познава ищцата М.А.Б. от 2012 г., когато се е сгодила с Ф., а племенницата си Р. – от раждането й. Свидетелката сочи, че М. й е „снаха“ - с покойният й брат живеели на съпружески начала, като от 2012 г., М. и Ф.живеели в дома на родитете на свидетелката в гр. Крумовград. Двамата имали прекрасни отношения, разбирали се много добре, живеели в хармония. Имали съвместни планове, искали да си купят жилище, да ходят на почивка. Имали планове да имат още едно дете. Свидетелката заявява, че Ф.е бил най-прекрасният човек, когото познава. Всички в Крумовград знаели, че е бил много добър човек, грижовен баща, грижовен син, брат.

За инцидента, М. разбрала на същия ден. Със свидетелката се видели няколко часа по-късно. М. не знаела „къде се намира“, била много разстроена, плачела, била в шок. Всеки ден пътували до болницата, но само веднъж им разрешили да видят Ф.. Емоционално и психически, М. била зле, била разстроена, непрекъснато плачела, била в шок от случилото се. Когато научила за смъртта на Ф., М. била съкрушена, плачела, викала, чувствала се ужасно. Смъртта на Ф.променила целия живот на М.. Тя останала самотна майка с малко детенце. Свидетелката сочи, че М. е разчитала на Ф., той бил нейната опора. Ф.се грижел постоянно за М. и детето, обгрижвал ги, били много сплотено семейство.

Смъртта на Ф.се отразила тежко на Р.. Тя била много привързана към баща си. Помнела го, непрекъснато го търсела и говорела за него.Спяла на възглавница, на която имало негова снимка.

Около три-четири месеца след смъртта на Ф., М. и Р. се преместили да живея при майката на М.. Основната причина за това била Р., която очаквала баща й да се върне всеки ден. Плачела непрекъснато. Поради това, М. решила да се преместят.

Според свидетелката, и към разпита й (проведен на 25.04.2018 г.), М. се чувства самотна, не може да преодолее смъртта на Ф., не може да води нормалния си начин на живот. Преди М. била по-социален човек, била по-усмихната, повече общувала с хората. След смъртта на Ф., изгубила желание за всичко това. Според свидетелката, едва ли М. някога ще може да води нормален живот „защото половинката и я няма до нея“.

Разпечатката съдържа 44 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6efab333-7747-4dc7-ba03-4a184e5b2391