Решение № 2656 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2656 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330114068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Х. Н. М., с ЕГН:

********** срещу И. Д. К., с ЕГН: ********** и Р. И. К., с която се претендира осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно, всеки от тях по ½ от следните суми : сумата от 7857,50 лева, представляваща припадаща се част, съобразно дела на Г.Р. К. – н. на ответниците, от стойността на осъществен от ищеца ремонт на покрив и таванско помещение на съсобствената на страните жилищна сграда, построена в съсобствения им поземлен имот с идентификатор **, находящ се на адрес: **, както и сумата от 1848,70 лева – обезщетение за забава за периода 04.06.2021 г. – 28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането (исковата претенция е уточнена с уточняваща молба на ищеца вх. № 100469/06.11.2023 г. и уточняваща молба с вх. № 80480/31.07.2024г.) В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на етаж от къща, находяща се в **, както и на ½ идеална част от дворно място и от общите части на сградата и правото на строеж. Ищецът поддържа, че е собственик на целия втори етаж с предназначение жилище/апартамент от построената в поземлен имот идентификатор **, двуетажна сграда с идентификатор **.2, със застроена площ от 97 кв.м, ведно с прилежащите сервизни помещения. Твърди се, че първият етаж от построената в имота сграда и ½ идеална част от дворно място и от общите части на сградата и правото на строеж, е собственост на с.

1

Г.Р. К. и Е.Р.Д., които придобили имота на * г., чрез дарение от своя д. З.А. М..

Посочва се, че Г.Р. К. е п. на * г., поради което исковите претенции в настоящото производство са насочени срещу нейните наследници – И. Д. К. и Р. И. К., които са съответно с. и д. на п.та. Сочи се, че срещу лицето Е.Р.Д. е образувано друго гражданско дело.

Ищецът поддържа, че с ответниците (наследници на Г.Р. К.) са съсобственици на поземления имот, находящ се в ** и жилищна сграда на два етажа, като ответниците притежават общо ½ ид.ч. от първия жилищен етаж и ¼ ид.ч. от дворното място и от общите части на сградата. Изложени са съображения, че през последните 4-5 години преди 2021 г., покривът започнал да тече и през плочата между етажа на ищеца и таванското помещение започнало да се забелязва видимо, че е наложителен ремонт на покрива, както и на подпокривното пространство. Ответниците не живеели в имота, поради което ищецът предприел проучване на надеждна строителна фирма за извършване на строително-монтажни работи, изразяващи се в следното: демонтаж на покрив, извозване и изхвърляне на строителни отпадъци от покрив; направа на бетонен пояс; направа на бетонови шапки на комини – 3 броя; направа на дървена конструкция; направа на дъсчена ламперия; полагане на мембранна хартия; полагане на двойна скара (летви); полагане на керемиди; ламаринена обшивка на 3 броя комини; монтаж на улуци и водосточни тръби; измазване на 3 броя комини; монтаж на снегозадържащи профили; изработка и монтаж на ПВЦ дограма, алуминиева дограма – 3 броя прозореца и 2 броя алуминиеви врати; покривен прозорец, обшивка и термоизолационен комплект. С нотариални покани, получени от ответниците на 12.04.2021 г., същите били уведомени от ищеца, че предстои ремонт на покрива и таванското помещение, като отделно от това същият ги поканил на 16.04.2021 г. в 16,00 часа да се явят в кантората на а. Е. К., за да изберат една от получените от ищеца три оферти на фирмата – изпълнител, за да преговарят и да си разделят разходите. Ответниците не се явили и не заявили желание да участват в предстоящия ремонт.

Твърди се, че през м. май 2021 г. и м. юни 2021 г. се наложило спешно ищецът да направи неотложен ремонт на покрива на жилищната сграда и на таванското помещение, доколкото през посочените месеци метеорологичните условия позволявали да се извършат строително-монтажните работи.

Сочи се, че общата стойност на ремонта – труд и материали (описани в исковата молба), възлиза на сума в размер от 31 430 лева, от която ищецът претендира ответниците да му заплатят сумата от 7857,50 лева. Претендира се заплащане и на обезщетение за забава за времето от 04.06.2021 г. до 28.09.2023 г. Предвид изложеното се предявяват горепосочените искови претенции.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който оспорват предявените искове. Не оспорват факта, че с ищеца са съсобственици на недвижим имот, находящ се в **, представляващ дворно място и жилищна сграда, от който имот ответниците са придобили идеални части по наследство. Считат, че предявената претенция за главница е основателна до размера от 6500 лева, а в останалата част намират иска за 2 неоснователен, като оспорват дължимостта на лихви. Оспорват твърденията в исковата молба, че покривът е имал спешна нужда от ремонт. Ответниците заявяват, че нямат претенции относно стойността на закупените материали, но стойността на ремонта /за работа/ която се претендира за сумата от 31 430 лева считат за прекомерно завишена. Излагат доводи, че към датата на фактическото извършване на ремонта, цените на извършените услуги са били значително по-ниски, като изтъкват, че липсват фактури издадени от фирмата, извършила ремонта. Предвид изложените съображения считат, че предявеният иск за главница е неоснователен за разликата над 6500 лева и молят да бъде отхвърлен в посочената част. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните нямат спор по основателността на исковите претенции, като в хода на процеса на 29.01.2025г. ответниците са заплатили в полза на ищеца сумата от 10 526, 86 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента.

За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 10 526, 86 лева, съдът съобрази т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат.

В настоящия случай, между страните няма спор относно обстоятелството, че с платената от ответниците сума в размер на 10 526, 86 лева са погасени главницата в размер на 7857,50 лева , както и обезщетението за забава за периода 04.06.2021 г. – 28.09.2023г. в размер на 1848, 70 лева. Това е посочено в основанието за плащане в платежния документ, а и същото се признава от ищеца. Частично незаплатена обаче е останала законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.09.2023г. до извършеното плащане на 29.01.2025г., която съгласно онлайн калкулатор на сайта „calculator.bg” възлиза в размер на 1453, 49 лева. Като се съотнесе извършеното от ответниците плащане, след покрИ.е на сумата за главница и обезщетение за забава за периода 04.06.2021 г. – 28.09.2023г., разликата между дължимата законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.09.2023г. до извършеното плащане на 29.01.2025г. и платената възлиза в размер на 632, 83 лева.

Следва изрично да се посочи, че за съдебните разноски не се прилагат 3 правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76 ЗЗД, защото не са ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по делото.

Ето защо, предявените искове за главница и обезщетение за забава за периода 04.06.2021 г. – 28.09.2023г. ще се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса на 29.01.2025г. Частично ще се уважи предявеният иск за законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.09.2023г. до датата на плащането – 29.01.2025г. за сумата от 632, 83 лева, като двамата ответници ще се осъдят да заплатят по ½ от тази сума, а за горницата над 632, 83 до пълния предявен размер от 1453, 49 лева ще се отхвърли, като погасен чрез плащане.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и да е уважен частично само един от предявените искове. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие.

Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено към датата на исковата молба парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса.

По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

Видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК, ищецът е направил разноски в общ размер на 1838, 25 лева и същите му се следват.

Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на а.ското възнаграждение на ищеца, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и множеството на брой съдебни заседания, в които а.ът е вземал активно участие.

4

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Н. М., с ЕГН: ********** срещу И. Д.

К., с ЕГН: ********** и Р. И. К., с адрес: * осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно, всеки от тях по ½ от следните суми : сумата от 7857,50 лева – главница по Договор за демонтаж и монтаж на покрив и материали от 22.04.2021г., Договор за изработка и монтаж на PVC дограма от 16.06.2021г. и Договор за покупка и монтаж, представляваща припадаща се част, съобразно дела на Г.Р. К. – н. на ответниците, от стойността на осъществен от ищеца ремонт на покрив и таванско помещение на съсобствената на страните жилищна сграда, построена в съсобствения им поземлен имот с идентификатор **, находящ се на адрес: **, както и сумата от 1848,70 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 04.06.2021 г. – 28.09.2023 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.